1. Може би този иранец е завоювал много повече, отколкото покoйният вече генерал Сюлеймани можеше да завоюва (като почести и чинове) и затова филмът за него главно е с много интерес. "Бохемска рапсодия" от 2018 г . показва и родителите на Фреди (отначало липсата на подкрепа на баща му за него) и убеждението на Фреди Мъркюри, че ще е изпълнител, какъвто хората обичат, тъй като прави всичко за тях. Един малко недорасъл в общуването Фреди, който все пак физически повече харесвал Мери (жена), а не многобройните си нетрайни връзки с и от двата пола. Фреди се научава какво е да имаш партньор, макар от несрещуположния пол и укротява желанието на други хора да го манипулират (мениджъри и др.). Не се знае обаче дали талантът му бива открит поради това, че той се ражда с британско гражданство в британски протекторат в Африка на име Занзибар (днес част от Танзания) и има шансът да бъде третиран благосклонно и да проправя добре творческия си път. Мирогледът му от живота и училището в Индия дава на Фреди увереност и немалко е влиянието му и до днес в цяла Азия. Мои приятели разказват, че този филм бе честоизлъчван в Хонконг. Сега къщата на Фреди в африканската държава Танзания е отворена за туристи и може да се види, че му е осигурила щастливо детство.

2. София Лорен е известна със зрялото си мислене още от младините й. Само на 26 г. тя играе ролята на майка във филма "Чочарка" (1960) на 12-г. момиче, която се опитва да даде на дъщеря си нужната сигурност и закрила, но това се оказва нелека задача по време на война.  Войната е на път да приключи, но още преди да се узнае кога точно, точно в живота на 1 майка се зараждат терзания, че не може да закриля детето си. Една печална жертва, която жените дават във война. Беди дебнат от съюзници, врaгове, "освободители" на Италия от фашизми и дезертьори. След като и двете биват изнасилени, по-трудно към нормалния живот се връща майката, тъй като самата тя знае какво е да обичаш и да имаш връзка с мъж, защото го обичаш. Но неволите за момичето й тепърва ще предстоят, сблъсквайки се с последиците от внезапнопрекъснатото детство. Филмът завършва с плача на момичето по смъртта на приятел на майка й, който показва че двете заедно не могат и не искат да са  безчувствени към случващото им се.

3. "Птиците умират сами" (1983) - филм, който е с изпълнение на музиканти като Ричард Клайдерман от Франция и ам. композитор от италиански произход Хенри Мансини. Той, подобно на предния филм, разказва за последиците върху жените в несигурни времена, а и тяхната социална роля като цялo. Авторката на книгата, по която е направен филма, негодувала, че сценарият е около една забранена любов, а тя самата акцентирала в книгата върху трудностите, през които е подложено момиче, желаещо да стане майка. Малката недолюбвана Меги сякаш се заклева пред отеца, че един ден би третирала всички свои деца поравно, но това се оказва много трудно. Как да не даде Меги повече любов на сина си, който е син и на нейната голяма любов, а трябва да я дели с по-невзрачната му рижава сестра? В книгата Меги успешно е справедлива майка, а във филма тя предпочита сина си. Един филм, който не е толкова "женски" и с почит към жените, колкото авторката (покойна вече - умира през 2015 г.) би желала. В книгата авторката не вини отец Ралф за "прелъстяването" му на Меги, като че ли намеква, че ролята на свещеника е да даде всичко по силите му - дори да изпълни желанието на една жена да стане майка с повече деца и така  я накара да провери желанието й да бъде справедлива. Отец Ралф плаче сякаш във филма за съдбата на всички момиченца (виждайки ги по време на службата си) и по този начин донякъде филмът се доближава в края си до книгата.