При мен дойде на изповед болно момиче на 12 години от детския дом за умствено изостанали. Тя не можеше да свърже две думи, въртеше се, като вълче, нейният ненормален поглед, постоянните гримаси, целият й вид говореха за „непълноценност“.
И ето тя започна да се изповяда и причастява всяка неделя. След година в нея се появи потребността за откриване на помислите (който се моли и изповяда често, този знае, какво е това). Момичето започна да води такъв внимателен духовен живот, за който не подозират дори тези хора, които считат себе си за дълбоко вярващи и църковни.
Тя започна да се моли с Иисусова молитва („Господи Иисусе Христе, помилвай ме“), да прощава обидите, да търпи всичко. В продължение на няколко месеца се научи да чете и пише, изгубиха се всички признаци на дебилност, на лицето се появи печатът на духовността. Във всичко, което тя говореше и правеше, имаше чувство и разсъждение.
Когато аз я виждах, моето сърце се свиваше от греховността и неправдата на моя собствен живот. След това я преместиха в друг детски дом, и ние с нея известно време не се виждахме. Но веднъж тя дойде при мен и каза :“Отче, вие не се безпокойте за мене, аз през цялото време съм с Бога. Той не ме оставя дори в съня...“
Ако след всичко това се съберат всички умници на света и ми представят най-точни доказателства за това, че няма Бог, аз ще погледна на тях със съжаление...

Протойерей Алексей Грачьов (1959-1998)