Пристигам в Букурещ късно през нощта. Освободен от наплива на уличното движение булевард „Виктория” немее ярко осветен и безлюден като болничен коридор призори. Стигам до площад „Виктория” – огромно кръгло пространство, около който преминават някои от най-важните артерии в Букурещ. Завивам вляво и продължавам към Централна гара, където се намира хотелът ми......
...Вече е сутрин. Самобръсначката се плъзга косо по бузата ми, като смъква надолу сапунената пяна. В пет часа сутринта няма друго движение освен това на самобръсначката. Има времетраене. Един разтягащ се до безкрайност миг на празнота, който не помниш кога е почнал и за който не ти пука кога ще свърши и който те обгръща така с празнотата си, че ти сам се усещаш като празнота, едно наистина облекчително усещане, освобождаващо те от всякакви мисли и пориви, та дори и от най-обикновените мечти.
Пускам телевизора, до закуската има още два часа, а не ми се спи.
Утре ме очаква голяма обиколка. Да се движиш из един непознат град с пълната увереност, че никой не се интересува от теб, както и ти не се интересуваш от никого – това може би не е щастие, но поне е отмора и забава. Забравил си, забравен си – край. Все едно, че си се самоизличил, без да заплащаш неприятната такса за болката.
Отпускам се спокойно в хладния скут на Карпатите и дори не мисля за замъка на Дракула......
....Иска ми се утре да вървя без цел. Стига цели, искам малко да се разтъпча без цел и посока.
И пет пари не давам за разликите в жизнения стандарт, нито за промените в климата. Просто ще повървя из един непознат град, без да мисля за нищо.
Доста често, когато се разхождам, мисля за миналото, а сега ми се иска да прекъсна връзката на миналото с настоящето и бъдещето.....Да няма нито минало, нито бъдеще, а само един безкраен миг на настоящето, сам по себе си и сам за себе си......
Един миг на самота.......един миг на щастие.....
Очевидно е, че имената Тартария и Българ...
говори Изида,предлагам ви Смъртта- на Eg...
за пълна ..забрава..
26.04.2017 08:13
за пълна ..забрава..
за пълна ..забрава..