ДОГОВОР ЗА ВОЕННА СЛУЖБА

            Договорът за военна служба (договорът за кадрова военна служба) е съглашение между две лица в гражданските отношения със смесен административно-трудов характера.

            С приемането на закон, уреждащ отношенията по защита на Отечеството от 1995 г. се появи и такъв вид договор. Първоначално той се наименува договор за кадрова военна служба, а в момента само договор за военна служба. В периода от 12.05.2009 г. до 26.02.2010 г. военната служба се изпълнява само по служебно правоотношение, без необходимостта от сключване на договор и започва с назначаването на гражданина за военнослужещ. С приемането на изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/ от 26.02.2010 г. отново се появи задължителното условие за да започне изпълнението на военна служба, гражданинът да сключи договор за военна служба.

            По своя правен характер този вид договор се доближава до трудовия договор с специфични особености. Без да се впускам подробно в историческото развитие на обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България гражданите, които изпълняван тази дейност са военнослужещи. Те имат сключени договори за военна служба с министъра на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице от месец май 2010 г. за определен срок, които може да бъде най-дълъг до навършване на пределна възраст за съответното звание. С договора за военна служба задължително се определят наименованието на длъжността, на която военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора.

            От характера на извършваната дейност от военнослужещия може да се определи и неговото правно положение, а именно че той е вид служител, изпълняващ държавна служба или държавен служител с особени правомощия. Държаният служител е лице, което по силата на административен акт за назначаването си заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага органа на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавните служители са и лица, на които специален закон предоставя статут на държавен служител. Държавният служител изпълнява държавна служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт. Военнослужещите са изключени от общото определение за държавни служители, но те по своята същност са държавни служители и техния статут се определя от ЗОВС и сключват договор за военна служба. Това са единствените служители, които имат сключен договор с орган на държавната власт, министъра на отбраната или упълномощено от него лице. Всички останали държавни служители се назначават, а военнослужещите се назначават и подписват договор за военна служба.

            Правоотношението е смесено, административно, с акта за назначаване на военнослужещия и гражданско-правно, трудово-облигационно, със сключване на договора за военна служба. Това усложнено правоотношение поражда взаимно преплитащи се права и задължения на власт и подчинение, и относителна равнопоставеност. Едната страна в договора е министъра или упълномощен командир или началник, а другата - подчиненият му по служба, по устав военнослужещ. Договорът съдържа прилики с трудовия договор, който урежда правата между работодател и работник, с елемент на административно, властническо начало и изпълнение. Подробно могат да изследват всички прилики и разлики, но една от най-характерните отлики на този вид договор от трудовия и от акта за назначаване на държавния служител е наличието на срока на договора. Държавните служители, държавните служители от МВР, съдите, прокурорите и следователите, работниците всички те имат безсрочни правоотношения с работодателя си. За работника има и срочен трудов договор за изпълнение на определена работа до 3 г. Има срочност и при договорите за управление на управители, менажери и тези, на които длъжностите са с мандатност. Военнослужещ задължително сключва срочен договор и изпълнението на службата му като професия зависи от едната страна на договора, която се явява министърът на отбраната, той от своя страна задължително има мандат от четири години

            Задължението на военнослужещите по отбраната на Р. България в зависимост от определен срок на изпълнение на тази дейност е относителна нестабилност за професионалната подготовка на защитника на Отечеството, а така също и за  националната ни сигурност. Можем ли да си представим, че при възникване на заплаха за териториалната ни цялост, тероризъм, природно бедствие или друга критична ситуация военнослужещите ще престанат да изпълняват задълженията си само защото на част от тях им изтича срока на договора. Летци, танкисти, артилеристи пехотинци утре няма да летят, няма да влязат в танковете или няма да си вземат пушките, защото точно в този ден им изтича договора за военна служба. Кой тогава ще ни защитава ?

            Премахването на договора за военна служба или най-малко на възможността да се прекратява, поради изтичане на срока в него е необходимо за стабилността на армията.

            Следва продължение ……….

            Прекратяване на договора за военна служба.

            Основания, отговорност на страните и обезщетения.