Градското врабче – безгрижно божие творение.
Обикновено незабележимо, но без него градските пейзажи
никога няма да бъдат завършени. Живее във всички сезони. На вид беззащитно и слабо, всъщност е жилаво, несломимо, свободно.

Не се изплаши от пороя. Кацна на един клон, за да наблюдава властните движения на виелицата.
Вятърът издигаше до небето и спускаше
до земята облаци от ледени кристали, които режеха въздуха на късове.
Пространство – на бели и черни райета.

С единствен очевидец – врабчето.

Живо същество – събрано в перушина.
Като любовта – от атоми с незапомнена формула.
Малко, свито на топка паднало ангелче, посивяло
от софийския смог.

Бурята и сега го люшка в опасната си люлка, мъчи се да го прогони, но то не се предава.
Нали е независимо! Избрало е самт мястото.

Защото нощта е не само убежище, но и място за сънища,
където срещите с милия са неизбежни и предизвестени.