Постинг
05.05.2018 16:55 -
Местността Клувията в Бачково и фотоси от църквата в Паталеница
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 7582 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2019 20:28
Прочетен: 7582 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 24.11.2019 20:28
Разказ за Клувията
Скитът на Бачковския манастир е един eдинствен. Намира се в местността Клувията, в землището на село Бачково. Ето защо се нарича скит "Клувията" с аязмения параклис "Покров Богородичен". Скитът е обител на монах или монаси. Отшелниците,живеещи в скита, сами приемат своите усърдни задължения за дълги молитви, пост, затворничество, мълчание и др. Скитът обикновено е затворен за посетители, без в това число да влизат служещите в манастира.
Монашеският живот във всички времена е най-трудния. От всички монаси само най-смелите избирали живота в скита. Те не само трябвали да се грижат за насъщния, но трябвало да изпълняват най-строго религиозните обреди, обричайки се сами на лишения и нерадости. Монахът в скита нямал право на радост. Вместо това той имал строги и многобройни задължения.
Скитът на Бачковския манастир е обител само за един монах. Тъй като задълженията на монаха били свързани с опазването, укриването и охраната на чудотворната икона на Света Богородица, монаха бил избиран като най-достоен сред по-младите богослужители от всички останали.
Вероятно скитът възникнал след много опожарявания на манастира от времето на кърджалиите. Парите и богатствата на манастира впечатлявали всички алчни душмани от империята.
Всички по-близки или по-далечни църкви извършвали своите богослужения с помощта на монасите от Бачковския манастир. Така всяка селска църква била част от манастира. Често монасите били харизани деца на манастира и те вярвали, че са родени, за да служат на Бог в манастира.
Защо местността на скита се нарича Клувия. Тъй като в голяма част от времето на своето съществуване манастира е под гръцка религиозна власт, логично е да се допусне, че думата е гръцка. Тя произлиза от κλωβος-клетка за птици, произнасяна често и като клубос. Това понятие е сходно по значение с ср.-греч. κελλίον "манастирска ккилия";.
Walde 1910 to the Ancient Greek words κλίβανος (klнbanos, “baker"s oven; pan with a lid for baking bread”) and κλιβανίτης (klibanнtēs, “bread baked in a κλίβανος”),
Повечето хора не виждат връзката между името на местността и споменатата дума. Те предполагат, че става дума за формата на местността или скалите около нея, които са с формата на клетка, но това съвсем не е вярно предположение. По-скоро става дума за религиозен термин, употребяван от самите гръцки монаси за скита, обитаван от единствен монах, като в последствие това име се е прехвърлило върху името и на местността. Монасите просто наричали скита с името "килията", където монаха се затварял молейки се дълго и усилено,вероятно и в мълчание, в резултат на практикувания в Бачковския манастир исихазъм. Самият патриарт Евтимий Търновски бил исихаст. Така в крайна сметка става ясно, че монашеската килия на скита била наричана със старогръцкото име за клетка. Оттук и местността започнала да се нарича "местността на монашеската килия" или "клетката", тоест Клувията.
От своя страна пък селото Бачково се нарича така, не защото било гранично между България и Византия, а защото всеки който искал да търгува на църковния пазар, от който се издържал манастира, плащал пазарна такса с арабското име "бадж". Така село Баджково или днешно Бачково, се наименовало така, заради събираните средства от пазара пред манастира, с който той се издържал. Традицията на търговците извън храма и днес може да се види пред Бачковския манастир, където съвременните търговци продължават да практикуват един най-старите занаяти на света. По сходен начин възникват имената на селата Бачиново и Баджаково, тъй като край тях са съществували пазари, на които също се е плащала пазарна такса - бадж.
Съдейки по солидната възраст на чинарите, засадени специално за целта в двора на скита, можем да мислим, че скита води своето начало най-рано от времето на заточение на патриарх Евтимий Търновски, а най-късно и може би най-реалистично от 16 век - времето на строежа на вътрешната манастирска църква.
Автор: Димитър Гергиев-Даков
Bulgarian orthodox medieval church from XII century in Patalenitza
Българска средновековна църква "Свети Димитър" от 12 век в Паталеница
През 1911 г. църквата е изписана с блажни бои от двама мародери: пловдивчанина Балтов и паталенчанина Кърпелов. Голяма част от стенописите са завинаги унищожени.
Нищо не е известно за ктитора на църквата Gregory Curcua, освен, че от няколко оловни печата е пловдивския дукс за периода 1080-1095 и че е с арменски произход.
Тук представям канонически изображения на светците Димитър и Георги, изрисувани с естествени бои. Малкото останали човешки лица на светци пресъздават смиреността на християнството. Едни отминали аскетични изображения, изпълнени с очовечност - субстанция, която е на изчезване.
Крайпътен таралеж
Общ изглед
Свети Георги на бял кон с копие в ръка
Свети Димитър
Розета на пода
Света Богородица с младенеца
Сценя от дясно над олтара с Дванадесетте апостоли
Свети Антоний Пустинник
Сцена от Възкресяването на Лазар в Новия Завет
Свети Теодосий Велики
Олтар
Свети Ахил Лариски
Сцена от Преображение Господне в която Иисус е изрисуван в червена капсула
Крайпътен вековен дъб с обгорял от барбекютата ствол
Изображение на Свети Георги с копие, пронизващо дракон
Изображение на Свети Димитър отдясно на колоната до олтара
Света Богородица с младенеца
Картина на Дванадесетте апостоли - фрагмент от купола в дясно на олтара
Вероятно Свети Антоний Пустинник
Сцена от Новия завет - възкресението на Лазар
Свети Теодосий Велики
Олтар
Свети Ахил Лариски
Свети Николай
Вероятно Свети Димитър
Крайпътен таралеж
Общ изглед на църквата
Скитът на Бачковския манастир е един eдинствен. Намира се в местността Клувията, в землището на село Бачково. Ето защо се нарича скит "Клувията" с аязмения параклис "Покров Богородичен". Скитът е обител на монах или монаси. Отшелниците,живеещи в скита, сами приемат своите усърдни задължения за дълги молитви, пост, затворничество, мълчание и др. Скитът обикновено е затворен за посетители, без в това число да влизат служещите в манастира.
Монашеският живот във всички времена е най-трудния. От всички монаси само най-смелите избирали живота в скита. Те не само трябвали да се грижат за насъщния, но трябвало да изпълняват най-строго религиозните обреди, обричайки се сами на лишения и нерадости. Монахът в скита нямал право на радост. Вместо това той имал строги и многобройни задължения.
Скитът на Бачковския манастир е обител само за един монах. Тъй като задълженията на монаха били свързани с опазването, укриването и охраната на чудотворната икона на Света Богородица, монаха бил избиран като най-достоен сред по-младите богослужители от всички останали.
Вероятно скитът възникнал след много опожарявания на манастира от времето на кърджалиите. Парите и богатствата на манастира впечатлявали всички алчни душмани от империята.
Всички по-близки или по-далечни църкви извършвали своите богослужения с помощта на монасите от Бачковския манастир. Така всяка селска църква била част от манастира. Често монасите били харизани деца на манастира и те вярвали, че са родени, за да служат на Бог в манастира.
Защо местността на скита се нарича Клувия. Тъй като в голяма част от времето на своето съществуване манастира е под гръцка религиозна власт, логично е да се допусне, че думата е гръцка. Тя произлиза от κλωβος-клетка за птици, произнасяна често и като клубос. Това понятие е сходно по значение с ср.-греч. κελλίον "манастирска ккилия";.
Walde 1910 to the Ancient Greek words κλίβανος (klнbanos, “baker"s oven; pan with a lid for baking bread”) and κλιβανίτης (klibanнtēs, “bread baked in a κλίβανος”),
Повечето хора не виждат връзката между името на местността и споменатата дума. Те предполагат, че става дума за формата на местността или скалите около нея, които са с формата на клетка, но това съвсем не е вярно предположение. По-скоро става дума за религиозен термин, употребяван от самите гръцки монаси за скита, обитаван от единствен монах, като в последствие това име се е прехвърлило върху името и на местността. Монасите просто наричали скита с името "килията", където монаха се затварял молейки се дълго и усилено,вероятно и в мълчание, в резултат на практикувания в Бачковския манастир исихазъм. Самият патриарт Евтимий Търновски бил исихаст. Така в крайна сметка става ясно, че монашеската килия на скита била наричана със старогръцкото име за клетка. Оттук и местността започнала да се нарича "местността на монашеската килия" или "клетката", тоест Клувията.
От своя страна пък селото Бачково се нарича така, не защото било гранично между България и Византия, а защото всеки който искал да търгува на църковния пазар, от който се издържал манастира, плащал пазарна такса с арабското име "бадж". Така село Баджково или днешно Бачково, се наименовало така, заради събираните средства от пазара пред манастира, с който той се издържал. Традицията на търговците извън храма и днес може да се види пред Бачковския манастир, където съвременните търговци продължават да практикуват един най-старите занаяти на света. По сходен начин възникват имената на селата Бачиново и Баджаково, тъй като край тях са съществували пазари, на които също се е плащала пазарна такса - бадж.
Съдейки по солидната възраст на чинарите, засадени специално за целта в двора на скита, можем да мислим, че скита води своето начало най-рано от времето на заточение на патриарх Евтимий Търновски, а най-късно и може би най-реалистично от 16 век - времето на строежа на вътрешната манастирска църква.
Автор: Димитър Гергиев-Даков
Bulgarian orthodox medieval church from XII century in Patalenitza
Българска средновековна църква "Свети Димитър" от 12 век в Паталеница
През 1911 г. църквата е изписана с блажни бои от двама мародери: пловдивчанина Балтов и паталенчанина Кърпелов. Голяма част от стенописите са завинаги унищожени.
Нищо не е известно за ктитора на църквата Gregory Curcua, освен, че от няколко оловни печата е пловдивския дукс за периода 1080-1095 и че е с арменски произход.
Тук представям канонически изображения на светците Димитър и Георги, изрисувани с естествени бои. Малкото останали човешки лица на светци пресъздават смиреността на християнството. Едни отминали аскетични изображения, изпълнени с очовечност - субстанция, която е на изчезване.
Крайпътен таралеж
Общ изглед
Свети Георги на бял кон с копие в ръка
Свети Димитър
Розета на пода
Света Богородица с младенеца
Сценя от дясно над олтара с Дванадесетте апостоли
Свети Антоний Пустинник
Сцена от Възкресяването на Лазар в Новия Завет
Свети Теодосий Велики
Олтар
Свети Ахил Лариски
Сцена от Преображение Господне в която Иисус е изрисуван в червена капсула
Крайпътен вековен дъб с обгорял от барбекютата ствол
Изображение на Свети Георги с копие, пронизващо дракон
Изображение на Свети Димитър отдясно на колоната до олтара
Света Богородица с младенеца
Картина на Дванадесетте апостоли - фрагмент от купола в дясно на олтара
Вероятно Свети Антоний Пустинник
Сцена от Новия завет - възкресението на Лазар
Свети Теодосий Велики
Олтар
Свети Ахил Лариски
Свети Николай
Вероятно Свети Димитър
Крайпътен таралеж
Общ изглед на църквата
Вълнообразно
© Шойгу предизвика системните либерали
Къде са ти метафорите...
Отворено писмо до председателя на ЕС Урс...
Къде са ти метафорите...
Отворено писмо до председателя на ЕС Урс...
Следващ постинг
Предишен постинг
Корубата на дървото е прекрасен кош за отпадъци.
цитирайДъбът е пострадал при пожари от барбекюта -той е вековно дърво и никой не го защитава. Въпреки всичко дървото се приспособява.
Няма дори табелка вековно дърво. Обикновено табелките се зачукват в ствола на дървото и като цивилизовано обществото всички вековни дървета в България имат табелки с пирони за вековност.
цитирайНяма дори табелка вековно дърво. Обикновено табелките се зачукват в ствола на дървото и като цивилизовано обществото всички вековни дървета в България имат табелки с пирони за вековност.
Виждат ли се качените снимки?
цитирайТърсене