Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2018 00:08 - Етимологии на отделните щати на САЩ
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 4151 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 24.03.2018 11:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Аляска - от името на алеутите - особена народност, смес от северноамерикански индианци и ескимоси.
Аризона - от израза aride zone - пясъчна зона, което напълно отговаря на геоландшафта на щата. 
Колорадо - от colorate в смисъл на оцветената или цветистата земя. Вероятно от италианското наречие - colorato - цветист, оцветен.
Калифорния - топонима е употребен за първи път върху карта от 1568 от Диего Гутиерез. Тъй като топонима е употпебен за първи път върху испански документ се предполага неговата по-голяма близост до испанската словестност.  Превежда се като "El forno caliente", аналогно на El horno caliente.
Connecticut - къс земя, свързващо два полуострова. 
Florida - от flores - цветя и по-специално от латинското флоридус - цъфтящ. 

Подарявам тези знания напълно безвъзмедно на американския президент Джордж Буш Джуниър и Доналд Тръмп, защото са много бедни в духовен план, но същевременно са натрупали своето материално богаство с помощта на хиляди финансови манипулации и човешки престъпления, както и на престъпническия и човеконенавистен, жестоко надменен подход на Севера, където "янгите" създадоха много повече фашизъм и дискриминации, отколкото сме чули по медиите. Единствено по жестокост им съперничи фашизма, който те реабилитираха след края на Втората Световна война.. 


Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. част I (казите Филибе и Татар Пазаръ) Печатница „Диков” Асеновград, 2014 Изданието се осъществява по Проект „Млади учени 13 ФК 008”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” при Пловдивски универси- тет „Паисий Хилендарски”. © Дамян Борисов – автор © Ваня Николова – дизайн на корица © Печатница „Диков” ISBN: 978-954-92918-3-4 Посвещавам на учителите си Цветана Георгиева, Мария Калицин и Людмил Спасов СЪДЪРЖАНИЕ Встъпителни думи..........................................................................................6 - 10 Основен справочен корпус..........................................................................11 - 360 ДОПЪЛНЕНИЯ И ПРИЛОЖЕНИЯ Административни дефиниции в разглежданите регистрации............361 Планински селища в разглежданите регистрации........................362 - 366 Мезри в разглежданите регистрации...............................................367 - 372 Мюлкови и вакъфски селища в разглежданите регистрации.....373 - 381 Тематично обособени описи (войнуци, зеваид войнуци, ямаци на вой- нушкия санджакбей; манастири и завиета) в разглежданите регис- трации..........................................................................................................382 - 385 Речник на специфичните термини......................................................386 - 391 Топонимичен азбучен указател.............................................................392 - 403 Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 6 ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Настоящият Справочник предлага за пръв път преведена от осман- ски описни регистри в цялост и в хронологичен ред експонирана инфор- мация за над 350 селища в Северозападна Тракия (равнината между Чирпан и с. Ветрен) и съседните ѝ планински склонове (Северни Родо- пи,1 Южна Стара планина, Същинска и Сърнена Средна гора) през XVI в., административно организирани в казите Филибе (Пловдив) и Татар Пазаръ (Пазарджик). Интегрираната в него информация дава изключи- телна възможност както да се очертаят статут, религиозно-демограф- ски и стопански профили на отделните селища към конкретен момент в османската политко-икономическа система, така и да се проследи динамиката на тяхната промяна в диахронен план. Именно по такъв начин представена и възприета, тя се превръща в ключ, правещ въз- можни проследяването и анализа на промененото и непромененото в локалните и регионални селищни системи, респективно – в общно- стите, които хуманизират чрез тях всяко географско пространство, пре- връщайки го в културно. Преведените и приведени данни са от един съкратен (иджмал, icmal) и 6 подробни (муфассал, mufassal) описни регистъра от категорията тапу тахрир (tapu tahrir defterleri) и два войнушки регистъра.2 Предста- вени в хронологичен ред, те са следните: 1. Подробен (муфассал) регистър на тимари, зиамети, мюлкове, чифлици и вакъфи върху част от територията на санджака Паша: каза Едирне (Одрин) и нахиите Диметока (дн. Дидимотихон), Джиср-и Ергене (дн. Ергене), Къзъл агач (дн. Елхово), Ипсала, Кешан, Фере- джик (дн. Фере), Ески хисар Загра (Стара Загора), Филибе (Пловдив), Чименли, Кьостениче (дн. Костенец), Чепине, Сарухан бейли (Сеп- тември), Самако (Самоков) - Османски архив при Министерски съвет на република Турция (Başbakanlık Osmanlı Arşivi) – Истанбул; Тапу тахрир (Tapu Tahrir) колекция, сигнатура BOA, TD 77 (нататък само BOA, TD). Най-ранната дата, записана в допълнителна бележка в описа, е 2 мухаррем 922 г.3 по Хиджра (6. 02. 1516 г.). Най-късната дата, която 1 Топонимичен опис, административно отнасяне и указател на родопските селища във вътрешността на планината, попадащи в границите на казите Филибе и Татар Пазаръ, са представени в приложение Планински селища в разглежданите регистрации. 2 Тук е мястото да изкажа благодарност на колегите си д-р Григор Бойков и докторант Христо Христозов, които, в рамките на свои проучвания в Османския архив при Министерски съвет на република Турция в Истанбул, ме снабдиха с дигитални копия на регистрите. 3 BOA, TD 77, с. 733. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 7 трябва да се схваща като terminus ante quem, е 14 мухаррем 925 г.4 по Хиджра (16. 01. 1519 г.); работната за този регистър година в Справоч- ника е 1516/1518 г.;5 2. Фрагмент от войнушки регистър, описващ войнуци и ямаци на войнушкия санджакбей в селища на казите Филибе, Татарджък (Пазар- джик) и Самако - Османски архив при Министерски съвет на република Турция (Başbakanlık Osmanlı Arşivi) – Истанбул; Малиеден мюдеввер (Malieden Mьdevver) колекция, сигнатура BOA, MAD 81 (нататък само BOA, MAD) от еваил (1 - 10) дземази юл-ахър 929 г. по Хиджра6 (17 – 26 април 1523 г.); 3. Войнушки регистър със сигнатура BOA, TD 151 от 935 г. по Хиджра7 (1528/29 г.), описващ войнуци и ямаци на войнушкия сан- джакбей в санджаците Нигболи (Никопол), Силистре (Силистра) и Паша; 4. Съкратен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюл- кове, вакъфи на териториите на санджака Виза и казите от лявото крило на санджака Паша: Едирне, Диметока, Фереджик, Кешан, Къзъл агач, Загра-и Ески хисар, Филибе, Татар пазаръ, Самако, Юскюб (Скопие), Калкан делен (Тетово), Кърчова (Кичево), Манастир (Битоля), Пирлепе (Прилеп) и Кюпрюлю (Велес); сигнатура BOA, TD 370 от 1530 г.;8 5. Подробен описен регистър на вакъфските селища от вакъфа на султан Баязид II (1481 - 1512) в казите Янболу (Ямбол), Русокастри (Русокастро), Варна, Филибе, Едирне, Диметока, Къзъл агач, Йени- дже-и Кара су (с. Генисеа, дем Абдера, Гърция), Гюмюлджине (Комо- тини), Айтос, Йенидже-и Загра (Нова Загора); сигнатура BOA, TD 306 от 9 джемази юл-еввел 965 г. по Хиджра9 (27. 02. 1558 г.); 6. Подробен описен регистър на тимари, зиамети, хасове и чифлици на териториите на казите Едирне, Диметока, Джиср-и Ергене, Фереджик, Ипсала, Кешан, Къзъл агач, Загра-и Ески хисар, Филибе, Татар Пазаръ; сигнатура BOA, TD 494 – работната за този регистър 4 Датата е записана в уводната рубрика на регистрационната матрица на селищния опис на селата Съгърджълъ и Йомер бей (с. 833, 844), отразяваща включването им в мюлка на мирахор-и бюзюрг Ахмед ага (те са и последните от неговия опис); при останалите селища от този мюлк датата е 9 зилкаде 924 г. (12. 11. 1518 г.); вж. приложението Мюлкови и вакъфски селища в разглежданите регистрации. 5 За съжаление, в този регистър има липсващи страници в частта му, представяща описите на вакъфски и мюлкови селища в разглеждания географски периметър (от вакъфите на Фейзуллах паша, Яхия паша, Шихабеддин паша, Ибрахим паша (Чандърлъзаде) Мехмед бей бин Минет бей и др.), което лишава от възможността да бъдат приведени данни за тях към 1516/18 г. 6 BOA, MAD 81, с. 4. 7 BOA, TD 151, с. 1. 8 При изработването на Справочника е използвано факсимилето в 370 numaralɪ Muhвsebe-i vilвet-i Rum-ili defteri (937/1530), c. I, Ankara, 2001. 9 BOA, TD 306, с. 1. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 8 година е 1570 г.; 10 7. Подробен описен регистър на вакъфски селища на територията на санджака Паша; сигнатура BOA, TD 498 – работната за този регистър година е 1570 г.; 11 8. Подробен описен регистър на тимари, зиамети, хасове и чифлици на териториите на казите Едирне, Диметока, Джиср-и Ергене, Фереджик, Ипсала, Кешан, Къзъл агач, Загра-и Ески хисар, Филибе, Татар Пазаръ; сигнатура BOA, TD 1001 – работната за този регистър година е 1596 г.; 12 9. Подробен описен регистър на вакъфски селища на територията на санджака Паша; сигнатура BOA, TD 470 – работната за този регис- тър година е 1596 г.; 13 Паралелно с тези, частично са използвани със справочно-инфор- мативна цел и още два описа: подробен регистър на тимари, зиамети, хасове и чифлици със сигнатура BOA, MAD 519 от 1525 г. (информаци- ята от който всъщност е обобщена и представена в TD 370) и BOA, TD 729, подробен тимарски опис, съставен през 1614 г.14 Към изброените документи е интегрирана и информацията от Джелепкешанския регис- тър от 1576 г. в частта му за казите Филибе и Татар Пазаръ,15 както и Фрагмент от войнушки регистър, включващ селища от Пловдивско, чието общо датиране (XVI в.) е направено по палеографски характерис- тики,16 и за който имаме основание, на база антропонимично сравнение с друг подобен документ с фиксирана дата, да приемем, че е от 70-те 10 Датиран по 370 numaralɪ Muhвsebe-i vilвet-i Rum-ili defteri (937/1530), c. I, Ankara, 2001, p. 37. Най-ранната дата, на която попаднахме при цялостно обследване на регистъра, е при допълнително вписана бележка в него от 979 г по Хиджра (1571 г.; бележката касае включването на село към мюлка на Шах султан - вж. приложението Мюлкови и вакъфски селища в разглежданите регистрации), с. 198. При описите на казите Филибе и Татар пазаръ има няколко по-късни бележки с почерк, различен от този на регистратора: 22 реджеб 987 г. по Хиджра (14. 09. 1579 г.), с. 209; 985 г. по Хиджра (1577/78 г.), с. 541 (бележката касае включването на селата Кьопекли и Йегян бейли в мюлка на Гевхер сул- тан – вж. приложението Мюлкови и вакъфски селища в разглежданите регистрации); 3 рамазан 997 г. по Хиджра (16. 07. 1589 г.), с. 566, 648, 649, 665 (бележките касаят допъл- нително включване на селища към вакъфа на султан Сюлейман I - вж. приложението Мюлкови и вакъфски селища в разглежданите регистрации ); 22 зилхидже 982 г. по Хиджра (11. 04. 1575 г.) и 29 мухаррем 984 г. по Хиджра (28. 04. 1576 .), с. 709, 712, 713, 714. 11 Датиран по 370 numaralɪ Muhвsebe-i vilвet-i Rum-ili defteri (937/1530), c. I, Ankara, 2001, p. 37. 12 Аргументирана датировка в: Бойков, Гр. Татар Пазарджик – от основаването на града до края на XVII в., С., 2008, с. 73 – 75. 13 Това е реципрочната на тимарската от 1596 г. вакъфска регистрация. 14 Аргументирана датировка в: Бойков, Гр. Татар Пазарджик – от основаването на града до края на XVII в., С., 2008, с. 73 – 75. 15 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 42 – 88. 16 ИБИ, т. 20 (ТИБИ, т. 5), с. 186 – 196. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 9 година на същото столетие.17 Предложените локализации на селищата в Справочника са въз основа на направените такива в издадените до този момент документи, вклю- чени предимно в поредицата Турски извори за българската история, като са предложени корекции, където е необходимо, както и на база собствено проучване в няколко топографски карти от втората половина на XIX в. и началото на XX в.:18 карта на Пловдивския санджак, съста- вена през 1862 г. от Мехмед Нусрет паша, 19 Rumili Şahane haritasɪ,20 карти „Пловдив” и „Стара Загора”, издадени през 1902 г. от Картографически институт София. Справочникът се състои от основен информационен корпус, в който селищата са подредени по азбучен ред по топонимична транскрипция, допълнения и приложения (Селища с несигурно разчетена и вокали- зирана топонимична графика, Административни дефиниции в раз- глежданите регистрации, Планински селища в разглежданите регис- трации, Мезри в разглежданите регистрации21, Мюлкови и вакъфски селища в разглежданите регистрации, Тематично обособени описи в разглежданите регистрации), речник на специфични термини и топо- нимичен указател както на локализирани селища по съвременните им наименования, така и на тези, които не са локализирани или днес със сигурност или вероятно не съществуват. Тъй като Справочникът е адресиран и към неспециалисти, се налагат някои допълнителни уточнения: - терминът хане е персийски, чието основно значение е дом, семейство. В османската регистрационна практика с него се обозна- чава най-малката данъчно задължена единица. През XVI в., в типа доку- менти, използвани в Справочника, той е синонимен на нуклеарно дома- кинство както при християните, така и при мюсюлманите и се инициа- лизира чрез записване на мъжа глава на домакинството.22 Ето защо хане и домакинство се употребяват паралелно; 17 Борисов, Д. Демографска, етно-конфесионална и стопанска панорама на Станимака (Асеновград) през XVI в. – В: Национална научна конференция с международно учас- тие по случай „20 години Съюз на учените в България – клон Смолян”, сборник с мате- риали, Смолян, 2006., с. 361 – 373. 18 Работата ни с които беше възможна отново благодарение на д-р Григор Бойков. 19 BOA, Filibe sancağɪnɪn harita ‘umumiesidir, sene-i [12]79. 20 http://hcl.harvard.edu/libraries/maps/collections/series_indices/Ottoman_Index.html 21 Информацията за мезрите е допълнително обогатена с данни за тях и в BOA, TD 729 (1614 г.) за сравнение, което при много внимателен подход би могло да бъде основа за извеждането и на демографски процеси. 22 Въпреки че има различни мнения и при все риска и условността от обобщаващи демографски заключение, историческата демография приема цифрата 5 за среден показател на брой членове в едно нуклеарно домакинство както за мюсюлманите, така и за християните – брачна двойка с 3 живи деца. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 10 - регистрацията на вдовиците (т.нар. вдовишки ханета) се прави само при немюсюлманите с фискална цел – занижено, спрямо „пълно- ценното” хане, данъчно облагане; - регистрацията на пълнолетните неженени мюсюлмани и хрис- тияни се извършва със същата цел; - терминът neferen, който обикновено се превежда с „по брой души”, е демографски показател, използван от османската администра- ция за сумарно предаване на всички регистрирани и в този смисъл той не е равносилен на хане;23 - изразът стандартна данъчна единица, използван при предста- вяне данните за мюсюлмански домакинства, означава райетско хане за разлика от ханета с дефиниран профил (например маслари, оризари, соколари, ешкинджии и т.н.). В този смисъл оразличаването се свързва по-скоро с данъчни задължения, отколкото с демографски характерис- тики. 23 Например: 22 ханета, петима неженени и 3 вдовишки ханета е равно на 30 „по брой души” (neferen). В демографска дълбочина този показател включва 110 човека от пъл- ноценните ханета (ако приемем цитираната усреднена цифра 5 за брой членове в нук- леарно домакинство), петима неженени и 12 човека от вдовишките ханета, за които, логично, би трябвало да приемем усреднена цифра 4 за брой членове на домакинство. Използване отново възможността да споделим, че използваната методика за демограф- ска реконструкция крие немалък риск от неточност. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 11 (ا,ع) А АБЛАЛАР [Ablalar] ابلالر - дн. квартал Aнево, Сопот През 1516/18 г.24 селището е регистрирано заедно със село „Авджъ- лар, което е също и Якубчу.”25 Има собствен демографски и общ с цити- раното село данъчен профил. В него са описани 7 мюсюлмански дома- кинства. През 1530 г.26 регистрационната ситуация се повтаря. Регистрацията от 1570 г.27 представя селото със собствен регистра- ционен профил. То е тимарско; в уводната рубрика на регистрацион- ната матрица на селищния опис е записано, че е „в близост до [село] Авджълар/[Якубчу]”, което е административно отнесено в нахия Гьопса. В Аблалар са описани 21 мюсюлмански ханета категория чифт, 5 – категория половин чифт, 5 – категория бенак и 9 неженени мюсюл- мани (общността има имам; един от регистрираните е конвертит първо поколение; до имената на двама от регистрираните има запис, че са „от поколението на Шейх Араб”28). Общият приход от селището е в раз- мер на 3148 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, пшеница, смесено зърно, кошери, такса за ползване на ливади, орехи, плодове, воденици, ресм-и тапу, сено, такса за ползване на пасища, ниабет и арусане, приход от мезра Татарлар (без стойност и обособени данъчни позиции), други сборни такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г.29 от селото е записан един джелепкешан. През 1596 г.30 в „Аблалар, в близост до Авджълар” са регистрирани 25 мюсюлмански ханета категория чифт, 2 – категория половин чифт, 14 – категория бенак и трима неженени мюсюлмани (общността има имам; двама от описаните са конвертити първо поколение; до имена на двама от описаните има запис, че са синове на акънджии). Прихо- дът от селото, в размер на 3000 акчета, е формиран от данъчно обо- собените позиции, цитирани по-горе, към които е прибавено облагане върху зеленчукови градини. 24 BOA, TD 77, с. 778. 25 Виж статията за Авджълар/Якубчу. 26 BOA, TD 370, с. 94. 27 BOA, TD 494, с. 667. 28 Виж статията за село Араб Хаджи шейх. 29 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 63. 30 BOA, TD 1001, с. 663 – 664. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 12 АБРАДЖЪЛАР (ИРДЖИЛЕР) [Abracɪlar, Irciler] ابرجيلر - неуст. 31 През 1516/18 г.32 в селото са регистрирани само оризари на реките Хъзър фъкъх и Абраджълар (Ирджилер) Описани са 31 ханета и трима неженени. В същата година към Абраджълар (Ирджилер) са вписани и 10 домакинства оризари от друго село. Общият приход от селището е в размер на 900 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/ от: пшеница, ечемик, ориз, ресм-и райет, ниабет и арусане. Регистрацията от 1530 г.33 представя селото като тимарско в казата Филибе (Пловдив). В него са регистрирани: ханета мюсюлмани (в сми- съл на стандартна данъчна единица) – 3, [ханета на оризари] – 35, [ханета на] ямаци на юруци – 5. Общият приход е в размер на 1058 акчета. През 1570 г.34 селището е тимарско, отнесено в нахия Конуш на каза Филибе. Регистрирани са 9 ханета категория чифт, 1 хане категория бенак, двама неженени мюсюлмани и 16 ханета на оризари (общността има имам; един от описаните е конвертит първо поколение). Общият приход от селището е в размер на 3553 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, ориз, ресм-и чифт, кошери, зеленчукови градини, сено, ресм-и тапу и други сборни такси. През 1596 г.35 селото е тимарско, отнесено към нахия Конуш, каза Филибе (Пловдив). В него са регистрирани 29 мюсюлмански домакин- ства, 11 от които на оризари (общността има имам; един от описаните е конвертит първо поколение; два от мюсюлманските чифлици, чрез които принципно се инициализира домакинство, са „във владение” на християни „пришълец” 36), двама неженени мюсюлмани, 2 християнски домакинства (до имената на двама от вписаните има отново бележка „пришълец”) и двама неженени християни. Общият приход от сели- щето е в размер на 3600 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, испенче, облагане на оризарите, пшеница, смесено зърно, кошери, овце, зеленчукови градини, ресм-и тапу, сено, ниабет и арусане, външни десятъци от зърнен добив в границите на село Чернови – дн. Червен, други сборни такси. 31 Възможно и четене Ейирджилер. В BOA, TD 729, с. 431 - „мезра Абраджълар (Ирджи- лер/Ейирджилер)”. 32 BOA, TD 77, с. 723. 33 BOA, TD 370, с. 95. 34 BOA, TD, 494, с. 630 – 631. 35 BOA, TD. 1001, с. 640 – 641. 36 پريشلچه] priṣelece]. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 13 АВДЖЪЛАР С ДРУГО ИМЕ ЯКУБЧУ [Avcɪlar nam-i diğer 37 اوجيلرنامدكر يعقوبچو [Yakubзu През 1516/18 г.38 селото е регистрирано заедно със село Аблалар.39 В самото Авджълар са описани 21 мюсюлмански домакинства (един от вписаните е имам) и 8 неженени мюсюлмани. Общият приход от сели- щето е в размер на 3883 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, орехи, зеленчукови градини, воденици, ресм-и райет, ниабет и арусане, такса за ползване на ливада. Регистрацията от 1530 г.40 представя двете села - отново групирани – като тимарски в казата Филибе (Пловдив) Отразени са 32 мюсюлман- ски ханета, четирима неженени, четирима ямаци. Приходът от селото е в размер на 4249 акчета. През 1570 г.41 намираме: „село Авджълар, които са също и Якубчу; в нахия Гьопса, в [каза] Филибе”; селото е тимарско. В него са регистри- рани 1 имам, 29 мюсюлмански ханета категория чифт, 7 ханета катего- рия половин чифт и трима ямаци. Общият приход от селището е в раз- мер на 2710 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, пшеница, смесено зърно, зеленчукови градини, кошери, сено, ресм-и тапу, плодове, такса за ползване на ливада, орехи, ниабет и арусане, други сборни такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г.42 в село Якуб бей – нахия Гьопса - са регистрирани двама джелепкешани – Кумрал Бору, Синан Йомер, - имената на които не присъстват в поименните описи на Авджъ- лар/Якубчу нито в регистрацията от 1570 г., нито в тази от 1596 г. През 1596 г.43 селището е регистрирано номинално-административно по следния начин: „село Авджълар, които са също и Якубчу; в нахия Гьопса, [каза] Филибе”. Описани са 38 мюсюлмански домакинства и 7 неженени мюсюлмани (при един от регистрираните е налице конвер- тизъм първо поколение; до името на един от описаните има запис, че е в [село] Ашъклар – дн. Певците). Общият приход от селището е в раз- мер на 4000 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, плодове, ресм-и тапу, сено, такса за ползване на ливади, орехи, воде- ници, ниабет и арусане, други сборни такси. 37 В арабографичните топографии от XIX в. на съвременната географска локация на Анево стои графиката آوجيلر] Avcɪlar]. 38 BOA, TD 77, с. 778 – 779. 39 Виж статията за Аблалар. 40 BOA, TD 370, с. 94. 41 BOA, TD 494, с. 614 – 615. 42 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 64. 43 BOA, TD 1001, с. 623 – 624. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 14 АВРЕНЛИ С ХАДЖИ ЮСУФ [Avrenli mа’a Haci Yusuf] اورنلومعحاجييوسف - дн. Мътеница, община Хисаря През 1516/18 г.44 под рубриката „село Авренли с Хаджи Юсуф” нами- раме отразени 2 махали – Авренли, в която са регистрирани 14 мюсюл- мански ханета и един неженен мюсюлманин (в демографската рекапи- тулация те са разпределени като: ешкинджии – 4, маслари – 6, ямаци на юруци – 4; липсва индикация за конвертизъм сред описаните мюсюл- мани) и Хаджи Юсуф, в която са регистрирани 12 мюсюлмански ханета, профилирани като: ямаци на юруци – 11, ешкинджии – 1. Общият при- ход от селището е в размер на 516 акчета, формиран от данъчно обла- гане върху добив на/от: пшеница, ечемик, кошери, други такси. През 1530 г.45 намираме същата селищна номинативна регистрация. Селото/селата са в казата Филибе (Пловдив), част от зиамета на Хюсам бей – кетхуда на вилаета Румили. Демографските и финансови характе- ристики имат следния вид: ханета мюсюлмани (в смисъл на стандартна данъчна единица) – 5, неженени мюсюлмани – 21, [ханета на] ешкин- джии, ямаци и маслари – 28. Приходът от селото е в размер на 1063 акчета. В регистрациите от последната четвърт на столетието двете села имат самостоятелни регистрационни профили. През 1570 г.46 в Авренли - в нахия Коюн тепе на [каза] Филибе – са описани 30 мюсюлмански домакинства категория чифт, 1 – категория бенак, чифт-и юрюгян – 10, ресм-и духан – 1147 (при трима от регистри- раните е налице маркер за конвертизъм първо поколение; до имената на двама от тях има бележка „ямак”). Общият приход от селището е в раз- мер на 3955 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, плодове, лозя, ресм-и тапу, сено, ниабет и арусане, други сборни такси. Към същата година48 в село Хаджи Юсуф „в близост до село Авренли; …в съседство с границите на село с име Авренли” са регистрирани 15 мюсюлмански ханета категория чифт, от които 3 на ямаци, и 3 – кате- гория половин чифт; до имената на двама от описаните има бележки, че са в селата Айваджък – дн. Дюлево и Изеддинли.49 Приходът, в раз- мер на 650 акчета, е формиран от ресм-и райет и облагане на земедел- ска продукция без обособени данъчни позиции. 44 BOA, TD 77, с. 705. 45 BOA, TD 370, с. 91. 46 BOA, TD, 494, с. 572 – 573. 47 Вероятно в случая по този начин регистраторът е направил разлика между уседнали юруци, занимаващи се със земеделие (чифт-и юрюгян), и неуседнали, фиксирани чрез традиционно за тях данъчно задължение (ресм-и духан). 48 BOA, TD, 494, с. 671. 49 Дн. не съществува; вж. статията за Изеддинли. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 15 В Джелепкешанския регистър от 1576 г. 50 в селото, отнесено в нахия Коюн тепе, каза Филибе (Пловдив), са вписани шестима джелепкешани; при имената на двама от тях има индикация за конвертизъм първо поко- ление – Хасан Абдуллах и Кадемлъ Абдуллах, които са двама от три- мата конвертити в регистъра от 1570 г. и които са включени в юруш- ката организация. През 1596 г.51 номинативната и административна информация в уводната рубрика на регистрационната матрица на селищния опис за Авренли повтаря тази от предната регистрация. Регистрирани за 52 мюсюлмански домакинства, от които 34 категория чифт, 11 катего- рия половин чифт, 7 категория бенак и един неженен мюсюлманин (за един от описаните има бележка, че е в село Айваджък, дн. Дюлево; при трима има индикация за конвертизъм първо поколение – Кадемлъ, Угурлу, Ахмед). Общият приход от селището е в размер на 4000 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-чифт, пше- ница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, плодове, лозя, сено, ресм-и тапу, ниабет и арусане, други сборни такси. В Хаджи Юсуф през същата година52 са описани 11 мюсюлмански ханета категория чифт, 1 – категория половин чифт, 1 – категория бенак и един неженен мюсюл- манин. Приходът е в размер на 1500 акчета, формиран от стандартни такси и облагане на земеделска продукция без обособени и остойнос- тени данъчни позции. АДА [Ada] اطه ادا - дн. Стамболийски През 1516/18 г.53 в селото са регистрирани 15 мюсюлмански райет- ски домакинства, двама неженени мюсюлмани (рая), 25 домакинства на оризари и петима ямаци. При 7 от описани има маркер за конверти- зъм първо поколение. Общият приход от селището е в размер на 4936 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, зеленчукови градини, кошери, орехи, ориз, ресм-и райет, нииа- бет и арусане, други такси. През 1530 г.54 селото е тимарско в казата Филибе (Пловдив). Реги- стрирани са: 24 мюсюлмански домакинства (в смисъл на стандартна данъчна единица), деветима неженени мюсюлмани и 33 [ханета на] ори- зари. Приходът от него е в размер на 4740 акчета. През 1570 г.55 Ада е част от зиамет; отнесено в нахия Коюн тепе на каза Филибе. Регистрирани са: 44 мюсюлмански домакинства катего- 50 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 70. 51 BOA, TD 1001, с. 566 – 567. 52 BOA, TD 1001, с. 667 – 668. 53 BOA, TD 77, с. 685. 54 BOA, TD 370, с. 55 BOA, TD 494, с. 573 – 574. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 16 рия чифт, 8 - категория бенак, четирима неженени мюсюлмани, 1 ямак и 1 коруджия, до името на когото в описа е записано, че е коруджия на село Курд кьой – дн. Куртово Конаре. Общият приход от селището е в размер на 5713 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/ от: ресм-и чифт, ресм-и боюндурук, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, лук и чесън, сено, ресм-и тапу, „лозя в село Курд кьой”, такса за ползване на ливади, воденици, външни десятъци от зър- нен добив [на занимаващи се със земеделие в землището на Ада] от Кадъ – дн. Кадиево, Курд – дн. Куртово Конаре, Съгърджълъ – дн. Гове- даре, Йени кьой - ? и Чобан - ?, ниабет и арусане, други сборни такси. През 1596 г.56 селището отново е отнесено в нахия Коюн тепе, каза Филибе (Пловдив). Описани са 40 мюсюлмански домакинства катего- рия чифт, 2 – половин чифт, 2 – категория бенак, четирима неженени; при един от регистрираните – Касъм Местан – е записано, че е кору- джия вместо баща си. Към настоящата година в Ада са регистрирани и 6 християнски хайманета и петима неженени християни. Общият при- ход от селището е в размер на 5800 акчета, формиран от данъчно обла- гане върху добив на/от: ресм-и чифт, ресм-и боюндурук, испенче, пше- ница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, лук и чесън, лозя „[в] село Курд кьой, което в границите на споменатото (т.е. Ада) село”, ресм-и тапу, такса за ползване на ливади, воденици, ниабет и арусане, външните десятъци, цитирани по-горе, други сборни такси. АЗИС БЕЙЛИ [Аziz beğli] عزيزبكلو - дн. Избегли, община Асенов- град През 1516/18 г.57 за селото е записано, че „сеят отвън”. Регистрирани са 5 мюсюлмански райетски домакинства и 19 оризари. Общият приход от селището е в размер на 3126 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, кошери, лозя, облагане на ориза- рите, воденици, такса за ползване на ливади, ресм-и райет, други такси. Четирима от регистрираните са конвертити първо поколение. През 1530 г.58 Азиз бейли е тимарско село в казата Филибе (Пловдив). Записани са 7 мюсюлмански домакинства и 12 оризари. Общият при- ход е 2843 акчета. През 1570 г.59 селото е част от тимара на „Мехмед и Мустафа”; отне- сено е в нахия Конуш, каза Филибе (Пловдив). Регистрирани са 9 мюсюлмански домакинства категория чифт, 9 – категория бенак и двама неженени мюсюлмани. Към момента на регистрацията двама от регис- трираните са в село Конуш - дн. Конуш, един – в село Ахмед обасъ - дн. 56 BOA, TD, 1001, с. 584 – 585. 57 BOA, TD 77, с. 560. 58 BOA, TD 370, с. 95. 59 BOA, TD 494, с. 621 – 622. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 17 Ахматово и един в село Араб - дн. Златовръх. Към тази година са реги- стрирани и първите християнски домакинства – 19 на брой; към име- ната на двама от описаните има бележка „пришълец”.60 Общият при- ход от селището е в размер на 6480 акчета, формиран от данъчно обла- гане върху добив на/от: ресм-и чифт, испенче, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, сено, овце, лозя, воденици, ресм-и тапу, ниабет и арусане, други сборни такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г.61 от Азис бейли е регистри- ран 1 джелепкешан – „Нено Неверника – нов”, който липсва сред описа на християните от 1570 г., което означава, че се е заселил в селото след това. През 1596 г.62 селото е отнесено в нахия Конуш, каза Филибе. Към рубриката, въвеждаща описа на селото, е добавен запис, който повтаря дословно записа от 1570.: „...някои неверници дошли от вън и се засе- лили [в Азис бейли]; испенчето си, десятъците и други данъци дават на спахията на споменатото Азис бейли” с добавка „съгласно стария дефтер”. Вписани са 16 мюсюлмански домакинства (един е конвертит първо поколение), 39 християнски домакинства и 30 неженени христи- яни (към имената на 10 от вписаните християни има бележка „пришъ- лец”). Общият приход от селището е в размер на 6000 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, испенче, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, сено, лен, овце, свине, лозя, воденици, ресм-и тапу, ниабет и арусане, други сборни такси. АЙВАДЖЪК [Ayvacɪk] ايوهجق - дн. Дюлево, община Стрелча През 1516/18 г.63 в Айваджък, определено като юрушко село, са регис- трирани: 1 мюсюлманско райетско хане, трима ямаци, един ешкинджия и един доганджия; единият от регистрираните мюсюлмани – Юсуф Абдуллах - е конвертит първо поколение – до името му има бележка „ямак”. Общият приход от селището е в размер на 434 акчета, форми- ран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, кошери, ресм-и боюндурук, ресм-и райет. През 1530 г.64 селото е част от зиамета на Хюсам бей - кетхуда на вилаета Румили - в казата Филибе (Пловдив). В него са регистрирани: ханета мюсюлмани (в смисъл на стандартна данъчна единица) - 2, [ханета на] ешкинджии, ямаци и маслари – 9. Приходът е 407 акчета. 60 پريشلچه] priṣelece]. 61 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 47. 62 BOA, TD 1001, с. 631 – 632. 63 BOA, TD 77, с. 700. 64 BOA, TD 370, с. 91. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 18 През 1570 г.65 Айваджък е част от зиамета на Махмуд кетхуда в казата Филибе. Продължава да е със скромни демографски показатели – регистрирани са 1 имам, 11 мюсюлмански ханета категория чифт и 10 ямаци. Общият приход от селището е в размер на 2584 акчета, форми- ран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, ресм-и боюн- дурук, пшеница, смесено зърно, кошери, лозя, сено, ресм-и тапу, пло- дове, ниабет и арусане, други сборни такси. В Джелепкешански регистър от 1576 г.66 в селото, отнесено в нахия Коюн тепе, каза Филибе, са регистрирани петима джелепкешани. През 1596 г.67 са регистрирани 22 мюсюлмански ханета и трима неже- нени мюсюлмани; двама от описаните са конвертити първо поколение. Общият приход от селището е в размер на 3400 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, ресм-и боюндурук, пшеница, смесено зърно, лозя, кошери, лозя, ресм-и тапу, плодове, ниа- бет и арусане, други сборни такси. АЙДЪН БЕЙ [Aydɪn bey] بك ايدين - дн. Исперихово, община Бра- цигово Първата регистрация на селото е през 1530 г.68, когато то е предста- вено като част от вакъфа на Ибрахим паша [Чандърлъзаде] в казата Филибе (Пловдив) и запазва този си статут във всички разглеждани регистрации. В уводната рубрика на регистрационната матрица на селищния опис намираме: „село Айдън бей, което се отделило от Кри- чиме (Кричим)”; описани са 11 мюсюлмански ханета (в смисъл на стан- дартна данъчна единица), седем [ханета на] оризари, 53 християнски ханета, 13 неженени християни и 7 вдовишки ханета. Приходът е в раз- мер на 7200 акчета. През 1570 г.69 в селището са описани 20 християнски ханета (до името на един от регистрираните има бележка ”пришълец”70). Общият при- ход от селището е в размер на 5904 акчета, формиран от данъчно обла- гане върху добив на/от: ресм-и чифт (въпреки, че към този момент няма мюсюлмански домакинства), испенче, пшеница, смесено зърно, шира, плодове, кошери, сено, лен, зеленчукови градини, свине, такса за полз- ване на ливади, лозя (на мюсюлманите), вино, лук и чесън, воденици, ниабет и арусане, други такси. През 1596 г.71 селището продължава да бъде част от същия вакъф в 65 BOA, TD 494, с. 568. 66 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 73. 67 BOA, TD 1001, с. 581. 68 BOA, TD 370, с. 102. 69 BOA, TD 498, с. 522. 70 پريشلچه] priṣelece]. 71 BOA, TD 470, с. 543 – 544. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 19 нахия Филибе (Пловдив); повтаря се записът, че се е отделило от Кри- чим. В него са регистрирани 33 християнски ханета и 9 неженени хрис- тияни (до имената на шестима от описаните има бележка „пришълец”). Общият приход от селището е в размер на 5904 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и райет (?), испенче, пше- ница, смесено зърно, шира, плодове, кошери, лен, сено, зеленчукови градини, такса за ползване на ливади, лозя (на мюсюлманите), свине, воденици, вино, лук и чесън, люпилни за ориз (2), ниабет и арусане, други такси. АЙДЪНЛЪ [Aydɪnlɪ] ايدينلو - неуст. През 1516/18 г.72 селото е административно отнесено към неопреде- леното Татар Пазаръ (Пазарджик). В него са регистрирани 27 мюсюл- мански ханета и двама неженени мюсюлмани (общността има имам, с когото започва описа; липсват индикации за конвертизъм първо поко- ление). До имената на някои от вписаните има бележки, че се занима- ват с оризарство; има ягджии и един ямак. Общият приход от селището е в размер на 5608 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, кошери, зеленчукови градини, лен, такса за ползване на ливади, ресм-и райет, ниабет и арусане, ресм-и боюндурук, облагане на оризарите. През 1530 г.73 Айдънлъ е записано като тимарско село в казата Татар Пазаръ (Пазарджик) със следните демографски показатели: ханета мюсюлмани – 23, неженени мюсюлмани – 1, ешкинджии и ямаци – 5. Общият приход е в размер на 5317 акчета. В Джелепкешанския регистър от 1576 г.74 от селото е записан един джелепкешан, който е нов. През 1570 г.75 в селището, отнесено в нахия Доган кьой на казата Татар Пазаръ, са регистрирани 25 мюсюлмански ханета, от които кате- гория чифт – 20, категория половин чифт – 3 и бенак – 2; регистриран е и един ямак; един от регистрираните е конвертит първо поколение. Общият приход от селището е в размер на 6454 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и райет, ресм-и боюндурук, пшеница, смесено зърно, кошери, сено, такса за ползване на ливади, ресм-и тапу, плодове, зеленчукови градини, овце, ниабет и арусане. През 1596 г.76 административната локация на селището е същата, като през 1570 г. В него са регистрирани 41 мюсюлмански домакин- ства, повечето от които са категория чифт; при 7 от регистрираните 72 BOA, TD 77, с. 652 – 653. 73 BOA, TD 370, с. 111. 74 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 77. 75 BOA, TD 494, с. 765 – 766. 76 BOA, TD 1001, с. 775 – 776. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 20 има индикация за конвертизъм първо поколение. Към тази година за пръв път са регистрирани и първите християнски домакинства – 4 на брой. Регистрираните християни са: Петко, Душан? Караджа, Стоян и Никола, до имената на които е записано „пришълец”.77 Приходът от селото, в размер на 6000 акчета, е формиран от приведените по-горе данъчно обособени позиции, към които е добавено облагане на папур. АЙЪРДЖЪ (ЕЙЕРДЖИ) С ДРУГО ИМЕ ЙОМЕР ОБАСЪ [Ayɪrcɪ (Eyerci) nam-i diğer Цmer obasɪ] اوباسى عمر دكر نام ايرجى - неуст., вер. днес не съществува78 Първата регистрация на селото е от 1530 г.79 То е част от вакъфа на имарета Мурадие в Одрин в казата Филибе (Пловдив) и запазва този си статут във всички разглеждани регистрации. В уводната рубрика на регистрационната матрица на селищния опис намираме запис: „село Айърджъ (Ейерджи) с друго име Йомер обасъ; юруци са; отседнали в границите на [село] Халифе пънаръ80 (дн. не съществува); десятъците си дават на вакъфа”. Вписани са 1 мюсюлманско хане (в смисъл на стан- дартна данъчна единица), един ешкинджия, трима ямаци и един маслар. Приходът е в размер на 550 акчета. Този маргинален профил селището запазва през целия XVI в. През 1570 г.81 селището е отнесено в нахия Филибе. Регистрирани са един имам, 2 мюсюлмански ханета категория чифт, 4 – категория бенак и трима неженени мюсюлмани. Приходът от селото е предаден общо с тези на други две села – цитираното Халифе пънар, което през 1530 г. е също част от вакъфа на Мурадие,82 и Сюлемишлер – дн. Плодовитово, което през същата година, заедно с още две, е част от хаса на Касъм паша, в казата Филибе.83 През 1596 г.84 в Айърджъ (Ейерджи) са описани 1 имам, две мюсюл- мански ханета категория чифт, 1 – категория половин чифт, 4 – катего- рия бенак и трима неженени мюсюлмани. Относно приходната река- питулация ситуацията е идентична с тази от предната цитирана регис- трация. 77 پريشلچه] priṣelece]. 78 Виж и статията за Якубчу с друго име Айърджъ (Ейерджи). Село с името Айърджъ (Ейерджи) намираме и в TD 77, с. 499 – нахия Загра-и Ески Хисар (Стара Загора): 7 ханета мюсюлмани, един неженен, четирима ямаци; в TD 370, с. 68 – каза Загра-и Ески Хисар (Стара Загора): ханета мюсюлмани – 7, неженени – 1. В BOA, TD 729, с. 431 – само мезра Айърджълар. 79 BOA, TD 370, с. 102. 80 Виж статията за Халифе пънар. 81 BOA, TD 498, с. 110. 82 BOA, TD 370, с. 101. 83 BOA, TD 370, с. 89. 84 BOA, TD 470, с. 105. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 21 АК БАШ [Ak baş] اقباش - дн. Горно Белово, община Братя Даска- лови, обл. Ст. Загора През 1516/18 г.85 в селото са регистрирани 4 мюсюлмански домакин- ства. Общият приход от селището е в размер на 218 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, ниабет и ару- сане, ресм-и райет.86 През 1530 г.87 Ак баш е тимарско село, отнесено в каза Загра-и Ески хисар (Стара Загора). В него са регистрирани 9 мюсюлмански домакин- ства; приходът от селото е 2500 акчета. През 1570 г.88 селището е част от „тимар на Сюлейман”. Регистри- рано е в нахия Караджа даг на казата Филибе (Пловдив). Описани са 12 мюсюлмански ханета категория чифт, 1 хане категория бенак, 1 неже- нен, 1 маслар, трима ямаци. Общият приход от селището е в размер на 3000 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, ресм-и боюндурук, пшеница, смесено зърно, кошери, сено, лук, ресм-и тапу, зеленчукови градини, воденици, ниабет и арусане, други сборни такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г.89 от селото са записани чети- рима нови джелепкешани. През 1596 г.90 селото е записано като Ак таш [Ak taş] اقتاش .Отнесено е отново в нахия Караджа даг, каза Филибе. Регистрирани са 13 мюсюл- мански домакинства категория чифт, 1 – половин чифт, 4 – категория бенак, двама неженени (общността има имам; при един от описаните е налице конвертизъм първо поколение). Общият приход от селището е в размер на 3000 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/ от: ресм-и чифт, ешам-и боюндурук, пшеница, смесено зърно, кошери, сено, лук, ресм-и тапу, зеленчукови градини, воденици, ниабет и ару- сане, други сборни такси. АК САКАЛ С ДРУГО ИМЕ КУЛАГУЗДЖА [Ak sakal, nam-i diğer Kulaguzcа] قولاغوزجه دكر نام سقال اق - дн. Колю Мариново, община Брезово91 Първата регистрация на селото е през 1570 г.92 Във въвеждащата рубрика намираме: „село Ак сакал с друго име Кулагузджа; в нахия 85 BOA, TD 77, с. 572. 86 Село със същото име намираме и на с. 506 – нахия Загра-и Ески хисар (Стара Загора): шест мюсюлмански домакинства и един маслар. 87 BOA, TD 370, с. 71. 88 BOA, TD 494, с. 634 - 635. 89 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 58. 90 BOA, TD 1001, с. 644. 91 В BOA, TD 729, с. 431 – само мезра Ак сакал. Графика и вокализация в арабографичната топография: قلاوزجيلر] Kɪlavuzcalar]. 92 BOA, TD 494, с. 637. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 22 Караджа даг, от споменатия тимар, спада към споменатата [каза Филибе (Пловдив)]. В близост до [село] Балджълар (вер. дн. Медово) дойдоха някакви юруци и се заселиха; занимават се със земеделие; дават деся- тъци и по 12 акчета ресм-и духан”. Описани са 13 мюсюлмански ханета категория чифт, едно – категория бенак и един неженен мюсюлма- нин (двама от вписаните са конвертити първо поколение, за единия е добавено, че е хаймане). Общият приход от селището е в размер на 900 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт от юруците, пшеница, смесено зърно, кошери, сено, ресм-и тапу, зелен- чукови градини, ниабет и арусане, други сборни такси. През 1596 г.93 намираме цитирания по-горе запис преписан дословно с добавката, направена очевидно от регистратора, „..е записано в стария дефтер”. Регистрирани са 12 мюсюлмански ханета категория чифт и двама неженени мюсюлмани (двама от описаните са конвертити първо поколение – единият е Касъм Абдуллах, който присъства и в горната регистрация). Общият приход от селището е в размер на 1000 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт от юру- ците, пшеница, смесено зърно, кошери, сено, ресм-и тапу, зеленчукови градини, ниабет и арусане, други сборни такси. АКТАВ [Aktav] اقطاو, اقتاو - дн. Шишманци, община Раковски През 1516/18 г.94 в уводната рубрика на регистрационната матрица на селищния опис намираме запис: „ село Актав, установили се на сво- бодно място, дават десятъци, юруци са.” Регистрирано е 1 мюсюлман- ско хане (в смисъл на стандартна данъчна единица), 11 ямаци и маслари и 1 оризар. Общият приход от селището е в размер на 522 акчета, форми- ран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, кошери, лен, ниабет и арусане, воденица. През 1530 г.95 в селото, отнесено в казата Филибе (Пловдив), са реги- стрирани: 1 мюсюлманско хане (в смисъл на стандартна данъчна еди- ница), трима ямаци, трима маслари, двама оризари и един „син на ешкинджия”. Приходът е в размер на 550 акчета. През 1570 г.96 селото е част от мюлка на Михримах султан; регистри- рано е в нахия Караджа даг, каза Филибе. Описът започва с общност на мюсюлманите – 17 ханета категория чифт, 58 – чифт-и юрюгян и петнадесет ямаци (седем от вписаните са конвертити първо поколение); следва опис на „махала Салъ оглу” със следните демографски характе- ристики: 4 мюсюлмански ханета категория чифт, 13 – чифт-и юрюгян, ямаци – 9 (шестима от вписаните са конвертити първо поколение); 93 BOA, TD 1001, с. 646. 94 BOA, TD 77, с. 690. 95 BOA, TD 370, с. 91. 96 BOA, TD 498, с. 383 – 386. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 23 следва опис на „махала Бозаджъ”, в която са регистрирани 9 христи- янски ханета; „махала Никола Рум”, в която са регистрирани 20 хрис- тиянски домакинства; „махала Гьоргьо”, в която също са регистрирани 20 християнски домакинства; „махала Радослав”, в която са вписани 27 домакинства, от които 21 – християнски и 6 – мюсюлмански; и „махала Хайреддинли”, в която са описани 11 домакинства категория чифт, 4 – категория бенак и трима ямаци. Общият приход от селището е в раз- мер на 11 759 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/ от: ресм-и чифт, испенче, джизие, пшеница, смесено зърно, овце, зелен- чукови градини, кошери, воденици, ресм-и духан, вино, свине, ресм-и тапу, ниабет и арусане, такса за ползване на ливади, други сборни такси. През 1596 г.97 описът на Актав – част от мюлка на Михримах султан в нахия Караджа даг, каза Филибе – започва с общност на мюсюлма- ните – 40 ханета и 6 неженени мюсюлмани (трима от регистрираните са конвертити първо поколение). Следва опис на „махала Салъ оглу”, в която са вписани 20 мюсюлмански домакинства (трима от регистри- раните са конвертити първо поколение); „махала Бозаджъ”, в която са вписани 65 християнски домакинства и четирима неженени хрис- тияни (до имената на четирима има бележка „пришълец”98); „махала Никола Рум” – 34 християнски ханета и 1 неженен; „махала Гьоргьо” – 21 християнски домакинства (до имената на двама от регистрираните има бележка „пришълец”99); „махала Радослав” – 14 християнски дома- кинства и 10 неженени християни; „махала Хайреддинли” – 13 мюсюл- мански домакинства категория чифт и 8 – категория бенак. Общият приход от селището е в размер на 11 763 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, испенче, джизие, пшеница, смесено зърно, овце, зеленчукови градини, кошери, воденици, ресм-и духан, вино, свине, ресм-и тапу, ниабет и арусане, такса за ползване на ливади, други сборни такси. АКЧА КИЛИСА С ДРУГО ИМЕ ЗАГОРАНИ [Akзa kilisa nam-i Сопот. дн - اقچه كلسه نام دكر زاغورانى [Zagorani diğеr През 1516/18 г.100 селото е отнесено в нахия Филибе (Пловдив). Под въвеждащата номинативна рубрика „Загорани Сопот, които са също и Акча килиса” намираме регистрирани 32 християнски ханета, двама неженени християни и едно вдовишко хане. Общият приход от сели- щето е в размер на 5307 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, шира, кошери, свине, орехи, испенче, ниабет и арусане, други такси. 97 BOA, TD 470, с. 385 – 388. 98 پريشلچه] priṣelece]. 99 پريشلچه] priṣelece]. 100 BOA, TD 77, с. 565. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 24 През 1530 г.101 „Акча килиса [с] име Загорани” е тимарско село в казата Филибе. Регистрирани са 15 християнски ханета, четирима неженени християни и едно вдовишко хане. Общият приход е в размер на 5000 акчета. През 1570 г.102 селището е част от хаса на великия везир Мехмед [Соколлу] паша. Отнесено е в нахия Гьопса, каза Филибе. В него са регистрирани 10 мюсюлмански ханета категория чифт (петима от опи- саните са конвертити първо поколение), 64 християнски ханета (един от описани е свещеник), 1 неженен християнин и 8 вдовишки ханета. Общият приход от селището е в размер на 2057 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, испенче, пшеница, смесено зърно, вино, зеленчукови градини, лозя, плодове, кошери, свине, орехи, овце, ресм-и тапу, ниабет и арусане, такса за ползване на ливади, други сборни такси; в номенклатурата на приходите е записано и завие на Насух баба с дервиш Али Насух баба” без дължима сума.103 В Джелепкешанския регистър от 1576 г.104 от селото са записани осем джелепкешани, от които шестима нови. През 1596 г.105 Акча килиса е отнесено в нахия Гьопса, каза Филибе. В селището са регистрирани 10 мюсюлмански ханета, категория чифт, две ханета категория бенак (трима от регистрираните са конвертити първо поколение; до името на един от описаните има бележка, че е „джизиедар”), 49 християнски ханета и 21 неженени християни (един от регистрираните е свещеник; до имената на осем от описаните има бележка „пришълец”106). Общият приход от него е в размер на 21 500 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, испенче, пшеница, смесено зърно, вино, зеленчукови градини, лозя, плодове, кошери, свине, орехи, овце, ресм-и тапу, ниабет и арусане, такса за ползване на ливади, други сборни такси; и тук в структурата на приходите е отразено и завие на Насух баба с дервиш Али Насух баба”, без данъчно задължение. 101 BOA, TD 370, с. 102 BOA, TD 494, с. 538 – 539. 103 Интересно в конкретния случай е както сравнително (с по-ранните регистрации) доста по-ниското общо данъчно облагане на селото, така и почти нищожните суми под отделните обособени данъчни позции с изключение на ресм-и чифт (220 акчета) и испенче (1683 акчета). 104 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 63. 105 BOA, TD 1001, с. 549 – 550. 106 پريشلچه] priṣelece]. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 25 АЛАДЖАЛАР [Alacalar] الاجهلر, الاجلر - дн. Алеко Константиново, община Пазарджик Във всички използвани тук регистри Аладжалар е записвано и опис- вано с още 2 села: Авджълар и Гювенджели.107 През 1516/18 г.108 в уводната рубрика на регистрационната матрица на селищния опис намираме следния запис: „село Аладжалар и село Авджълар, и село Гювенджели – спадат към Самако (Самоков)”. Регис- трирани са 48 мюсюлмански ханета – двама от вписаните са имами, за четирима има индикация, че са конвертити първо поколение (при еди- ния от тях има бележка, че се е установил в града, т.е. в Пазарджик). Неженените мюсюлмани са 9. Описът на селото/селата продължава с регистрираните оризари, за които е казано, че сеят на р. Елли дере (р. Чепинска). Регистрирани са 29 човека. Общият приход от селището е в размер на 6393 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, ечемик, кошери, зеленчукови градини, плодове, овце, воденица, люпилни за ориз, ресм-и райет, облагане на оризарите, ниа- бет и арусане, лен. Регистрацията от 1530 г.109 представя „село Аладжалар и село Авджъ- лар, и село Гювенджели на р. Елли дере” като тимарски села в каза Татар Пазаръ (Пазарджик). демографските и финансови характерис- тики са следните: ханета мюсюлмани (в смисъл на стандартна данъчна единица) – 54, неженени мюсюлмани – 22, [ханета на] оризари – 27, „синове на оризари” - 5. Приход: 6257 акчета. През 1570 г.110 селото/селата са тимарски, отнесени в нахия Сарухан бейлю (Септември), [каза] Татарджък (Пазарджик). Регистрирани са 91 мюсюлмански ханета, от които категория чифт – 45, категория поло- вин чифт – 23, бенак – 23; неженените мюсюлмани са 11, оризари – 5. Към тази година са регистрирани и първите двама християни в селото. Общият приход от селището е в размер на 6000 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт и бенак, облагане на оризарите, испенче, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови гра- дини, плодове, овце, сено, ресм-и тапу, ниабет и арусане, други сборни такси. През 1596 г.111 административното отнасяне повтаря ситуацията от 1570 г. Към този период в Аладжалар са вписани: 120 мюсюлман- ски домакинства, 11 неженени мюсюлмани (забелязва се сравнително висока фреквентност на индикация за конвертизъм), 5 християнски домакинства (до четирима от регистрираните християни намираме 107 Виж и статията за Гювенджели. 108 BOA, TD 77, с. 660 – 661. 109 BOA, TD 370, с. 111. 110 BOA, TD 494, с. 770 – 771. 111 BOA, TD 1001, с. 780 – 782. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 26 бележка „пришълец”112) и двама неженени християни. Общият при- ход от селището е в размер на 7000 акчета, формиран от данъчно обла- гане върху добив на/от: ресм-и чифт и бенак, облагане на оризарите, испенче, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, пло- дове, овце, сено, ресм-и тапу, ниабет и арусане, други сборни такси. АЛЕКСИ С ДРУГО ИМЕ МАНОЛ И СЕЛО ЧИРПАН С ДРУГО ИМЕ ЮНД КЬОЙ [Aleksi nam-i diğer Manol ma’а Зɪrpan nam-i diğer ,село и Маноле. дн - الكسى نام دكر مانول مع چيرپان نام دكر يوند كلو [kцy Yьnd вероятно свързано с него113 По този начин са записани през 1516/18 г. и 1530 г. всъщност двете селища с обща демографска и стопанска рекапитулация; при следва- щите регистрации – 1570 г. и 1596 г. – всяко едно от тях придобива собствен регистрационен профил. През 1516/18 г.114 двете села са част от мюлка на мирахор-и бюзюрг Ахмед ага. В Алекси/Манол са вписани 61 християнски ханета и едно вдовишко хане (до името на един от регистрираните има бележка „при- шълец”115). В Чирпан/Юнд кьой са вписани 44 християнски домакин- ства и 1 вдовишко домакинство (до името на един от регистрираните има бележка „пришълец”). Общият приход от селищата е в размер на 3867 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пше- ница, ечемик, воденици, свине, зеленчукови градини, лен, валявица, вино, такси за ползване на ливади, испенче, кошери, ниабет и арусане. Към същата година в Алекси са регистрирани и двама зеваид войнуци. Във войнушкия регистър от 1523 г.116 в Чирпан е регистриран един войнушки гьондер, а в Манол – два (единият ямак сменя ямак, който е от село Кюсти – Костиево, а единият войнук сменя войнук, който се е заселил в Истанимака - Асеновград); в Манол е регистриран и 1 ямак на войнушкия санджакбей. Във войнушкия регистър от 1528/29 г.117 в Манол са вписани двама войнуци с техните ямаци, а в Чирпан – един войнук. През 1530 г.118 двете селища – все още част от вакъфа на Ахмед ага - са административно отнесени в казата Филибе (Пловдив). Общата им демографска характеристика е следната: ханета християни – 133, неже- нени християни – 28, вдовишки ханета – 1. Приходът е в размер на 15 040 акчета. 112 پريشلچه] priṣelece]. 113 Въпреки подвеждащия топоним Чирпан, едва ли става въпрос за днешния град, който присъства отделно като административен център в регистрациите от XVI в. 114 BOA, TD 77, с. 832 – 833, 812 115 پريشلچه] priṣelece]. 116 BOA, MAD 81, с. 149, 154, 183. 117 BOA, TD, 151, с. 338, 341. 118 BOA, TD 370, с. 103. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 27 През 1570 г.119 и двете села са вече част от вакъфа на „новия имарет в Чорлу” в каза Филибе. В Алекси/Манол са регистрирани 41 християн- ски домакинства, един неженен християнин и 4 [ханета] „външна рая”; интерес буди записаната „бащина на Караджа Дауд и Осман, син на Дурсун”. Общият приход от селището е в размер на 8909 акчета, фор- миран от данъчно облагане върху добив на/от: испенче, ресм-и духан, пшеница, смесено зърно, кошери, лен, сено, плодове, свине, зеленчу- кови градини, овце, ниабет и арусане, други сборни такси. В Чирпан/ Юнд кьой са записани две мюсюлмански ханета категория бенак (и двамата регистрирани са конвертити първо поколение) и 37 християн- ски ханета. Общият приход от селищато е в размер на 8548 акчета, фор- миран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и райет, испенче, смесено зърно, вино, лен, кошери, зеленчукови градини, свине, сено, шира, ресм-и духан, овце, ориз, ниабет и арусане. Към същата година в Алекси/Манол е регистриран и един зеваид войнук.120 В Джелепкешанския регистър от 1576 г.121 в „село Манол от вакъфа в Чорлу” – нахия Караджа даг - са регистрирани шестима нови джелепке- шани; в „село Юнд, с друго име Йенидже-и Чирпан, от вакъфа в Чорлу” – нахия Караджа даг – седем, от които един нов. Във фрагмента от войнушки регистър,122 от 70-те години на XVI в. в Манол е отбелязан един войнук с двама ямаци. През 1596 г.123 двете селища са отново част от вакъфа на имарета в Чорлу в каза Филибе. В Алекси/Манол са регистрирани 1 мюсюл- манско домакинство, 40 християнски домакинства, 9 неженени хрис- тияни (до имената на седем от описаните има бележка „пришълец”) и „бащина на Караджа Дауд и Осман, син на Дурсун”. Общият приход от селото е в размер на 8909 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и райет, испенче, пшеница, смесено зърно, вино, лен, кошери, зеленчукови градини, свине, сено, воденици, овце. В Чирпан/ Юнд кьой са описани 1 мюсюлманско хане (конвертит първо поколе- ние) категория бенак, 44 християнски ханета, 17 неженени християни (до имената на шестима от описаните, един от които е свещеник, има бележка „пришълец”). Общият приход от селищато е в размер на 8548 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и райет, испенче, пшеница, смесено зърно, шира, лен, кошери, зеленчукови гра- дини, свине, сено, вино, ресм-и духан, овце, ориз, ниабет и арусане. Към същата година в Алекси/Манол са регистрирани и двама зеваид вой- 119 BOA, TD 498, с. 676 – 677, 677. 120 BOA, TD 494, с. 684. 121 ИБИ, т. 16 (ТИБИ, т. 3), с. 53, 54. 122 ИБИ, т. 20 (ТИБИ, т. 5), с. 196.. 123 BOA, TD 470, с. 699 – 670, 670 – 671. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 28 нуци, а в Чирпан/Юнд е регистриран един ямак на войнушкия сан- джакбей.124 АЛИ [‘Ali] ىلع Регистрацията от 1516/18 г. е единствената в която намираме данни за селото. Записано е като „от село Али, [спада към] Мелек хатун – дн. Драгор”.125 В него са регистрирани 4 мюсюлмански райетски домакин- ства, четирима неженени мюсюлмани (рая) и 10 домакинства на ори- зари на р. Гюлемен (общността има имам; двама от описаните са кон- вертити първо поколение). Приходът от селото, в размер на 1559 акчета, е формиран от данъчно облагане върху производство на/от: пшеница, ечемик, зеленчукови градини, кошери, плодове, ниабет и арусане, ресм-и райет, облагане на оризарите. АЛИ-И ДИРАЗ [‘Ali-i Diraz] عليءدراز - дн. Московец, община Кар- лово През 1516/18 г.126 селото е отразено като юрушко, отнесено в нахия Филибе (Пловдив). Регистрирани са 21 мюсюлмански ханета; 14 от впи- саните мюсюлмани са ямаци, петима са вписани като „татари” и 1 като ешкинджия (общността има имам; един от регистрираните е конвертит първо поколение). Общият приход от селището е в размер на 757 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: пшеница, смесено зърно, орехи, кошери, воденици, лен, други такси, ниабет и арусане, ресм-и боюндурук; за последните два данъка има бележка: „взима се от юрушкия субашия.” През 1530 г.127 селото е тимарско, отнесено в каза Филибе (Пловдив). Регистрирани са 5 мюсюлмански домакинства (в смисъл на стандартна данъчна единица), един неженен мюсюлманин, един имам, трима ешкинджии и деветнадесет ямаци. Приход: 1802 акчета. През 1570 г.128 Али-и Дираз е част от зиамет в нахия Гьопса, каза Филибе (Пловдив); селото е отразено като юрушко. В него са регис- трирани 55 ханета мюсюлмански ханета, от които три райетски и 52 на ешкинджии и ямаци (общността има имам; двама от регистрираните са конвертити първо поколение). Общият приход от селището е в раз- мер на 1598 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и райет, ресм-и боюндурук, пшеница, смесено зърно, сено, пло- дове, ресм-и тапу, воденици, зеленчукови градини, ниабет и арусане, други сборни такси. 124 BOA, TD 1001, с. 682, 676. 125 BOA, TD 77, с. 639. Виж и статията за Мелек хатун. 126 BOA, TD 77, с. 564. 127 BOA, TD 370, с. 94. 128 BOA, TD 494, с. 664 - 665. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. 29 През 1596 г.129 до топонима Али-и Дираз за пръв път се появява и дублетната топонимична форма Татарлар (т.е. Татарите); селището отново е отнесено в нахия Гьопса, каза Филибе (Пловдив). Регистри- рани са 56 мюсюлмански ханета, разпределени както следва: категория чифт – 39, категория половин чифт – 16, категория бенак – 1 (общността има имам). Общият приход от селището е в размер на 1500 акчета, фор- миран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и райет, ресм-и боюндурук, пшеница, смесено зърно, сено, плодове, ресм-и тапу, воде- ници, зеленчукови градини, ниабет и арусане, други сборни такси. АЛИ БЕЙ С ДРУГО ИМЕ КЬОСЕЛЕР [‘Ali bey nam-i diğer 130.неуст - على بك نام دكر كوسهلر [Kцseler Първата регистрация на селото е през 1570 г.131 За него е записано, че „някои са юруци”, които се занимават със земеделие; то е тимарско, в казата Филибе. Описани са: хатиб – 1, имам – 2, мюеззин – 1, ханета мюсюлмани категория чифт – 11, ханета категория бенак – 4, неженени мюсюлмани – 6, ямаци – 6 (за един от регистрираните е записано, че „в града”, без да е уточнено за кой става дума, но е използвана думата “şehir”, което би могло да означава, че е Пловдив). Общият приход от селището е в размер на 2500 акчета, формиран от данъчно облагане върху добив на/от: ресм-и чифт, ресм-и боюндурук, пшеница, смесено зърно, кошери, плодове, зеленчукови градини, ресм-и тапу, сено, лозя, ниабет и арусане, други такси. През 1596 г.132 селото е отнесено към каза Филибе. В него са регистри- рани: един имам, 22 мюсюлмански ханета категория чифт, 4 – катего- рия половин чифт,










Гласувай:
6


Вълнообразно


1. kvg55 - apollon,
18.02.2018 11:52
Прав си за подаръка.
цитирай
2. apollon - ще си изпапкат подаръка
20.02.2018 13:18
ще си изпапкат подаръка
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14431127
Постинги: 5334
Коментари: 10421
Гласове: 19316
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031