Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2018 23:22 - Преживяно и изстрадано - да не забравяме!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 6573 Коментари: 21 Гласове:
35

Последна промяна: 12.01.2018 06:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                Преживяно и изстрадано - да не забравяме!

По повод "Дневник на Балканските войни през 1912 и 1913 г." на свещ. Христо Кондоферски. Второ издание
    
image
 
                Книгата - "Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г." на свещеника от Самоков Христо Зафиров Кондоферски, излязла от печат в края на 2012 г., е една от най- забележителните книги, писани в последните сто и повече години. По своя замисъл, идея, осъществяване  и значимост тя се родее със "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, с "Житие и страдание" на "грешния" Софроний Врачански, със спомените на поп Минчо Кънчев и дори в не малка степен  и с "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски.
                 Авторът, свещеник от Самоков, доброволец - участник в Балканските войни като военен свещеник при ІІІ бригаден лазарет на 7 -а Рилска дивизия, от първия  до последния  ден на войните най - добросъвестно си е водел дневник. И този дневник е най - живото свидетелство на всичко преживяно не само от самоковските войници, на героизма, на себеотрицанието за осъществяване на идеята да бъдат освободени останалите под робство български земи, за безбройните именни и безименни жертви, за обикновените, но и трогателни неща от военния живот, за трагедията...
                   Дневникът на свещеник Кондоферски не представя само факти, а е израз на една велика и в същото време трагична епоха. Авторът е виждал и откривал всичко в своето военно ежедневие. Имал е доста висока преценка за всичко ставащо тези дни. Човешка! С умение разказва увлекателно за войниците, за офицерите с техните специфични характери, добродетели и пороци. На всяка страница на "Дневника" се откриват описания, които потвърждават писателски талант на свещ. Кондоферски.
                   Книгата - Дневник на свещеник Христо Кондаферски е събитие в културния живот на страната. Тя е жив мост между епохите, които са толкова различни и противоречиви. В Дневника има страници, които ви карат да тръпнете пред съдбата на Отечеството. Да коленичите.
                   Представете си само смъртта на брат му. Върху хълм на Мраморно море. Под стоманеносивите облаци. На фона на опожарените и почернели села. Изкопават войниците гроба. Копае се трудно, земята е каменна. Негостоприемна. Свещеник Христо претърсва джобовете на брат си. Взема каквото има за близките. Поставя в гроба по нещо. Може би манерка с вода. Или писмо от жената на брат си. В този момент от броненосеца близо в морето се започва стрелба. Христо се хвърля в гроба и закрива с тялото  брат си. Да спаси, себе си, или тялото на мъртвия си брат да запази?....Къде го има това? Това са велики картини, разплакващи всяко българско сърце....Това е картина, която човек дори не може да си представи, че се е случила. Да! А такива - в книгата има още...
Поклон!

Из отзивите за книгата на Христо В. Христов и Сашо Горов







Гласувай:
35



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Припомних си за дядо ми по майчина линия от Чирпан.
12.01.2018 00:16
Той с двамата си братя воюва от 1912 до 1918 г. и тримата се връщат живи.Бях много малък, той беше много вдъхновен от преживяното.
Днес такъв патриотизъм сред бългапите няма. Има предатели, които работят за интересите на чужди страни в България. За мен предатели са и тези, които искат чрез разрухата на дивната Пирин планина да спасят далата кредити за безумните строежи в Банско банка.
На хората като свещ. Кондоферски, ще добавя и още един, свещ. К. Канев от с. Момчиловци - синовно признание от нас. След нас вече и никой няма да се инересува от делото им, от тях.
Един прирзак брода над целия свят, призракът на опростачването. От най-затънтените краиища на странаата ни, до най-богатата страна в света.
цитирай
2. sande - Това е моят постинг за първото издание на Книгата - Дневник!
12.01.2018 05:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog
Уникална книга на самоковец за Балканската война

– 10.01.2013Posted in: История, Култура, Новини, Обяви, Статии, коментари

imageВ навечерието на новата година излезе от печат една наистина уникална книга на самоковски автор – „Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.”. Автор на дневника е самоковецът свещ. Христо Кондоферски, който е взел участие в Балканската и Междусъюзническата война като духовно лице в състава на Трети бригаден лазарет от 7-а пехотна Рилска дивизия.
Дневникът излиза на бял свят благодарение на внука на свещеника и възложител на отпечатването на книгата Александър Кондоферски. Той е съхранявал в последно време оригиналните записки на своя дядо.
Самият дневник започва на 17 септември 1912 г. – в деня на обявената обща мобилизация по повод предстоящата тогава Балканска война. Последните записки в тази невероятна книга са от 5 август 1913 г., когато след Междусъюзническата война отецът е демобилизиран.
На повече от 200 страници свещ. Кондоферски разказва за преживяното през двете войни, за цената на победите, за загиналите бойни другари /сред които е и неговият брат/, за онези страшни условия, когато не само от вражески куршум, но и от нечовешки студ и болести, срещу които няма лек, намират смъртта си хиляди, в това число и много жители на Самоков, околните села и региона.
В тези откровени наистина до болка писания нищо не е спестено. Човек може да ги чете горд и с изумление, стреснат и покрусен, но никога безчувствен. Това е един летопис, който едва ли има свой аналог дори в национален мащаб.
„Ние сме длъжници на героите-светци, дали живота си за обединението на България! Нека сторим дълбок поклон пред тези страдалци – чеда на майка България, които се жертваха за своите поробени братя и сестри от Македония и Беломорска Тракия! Да прочетем тази книга и да изпълним своя синовен дълг. Да не забравяме!”, пише в предговора Александър Кондоферски.
„За първи път се сблъсках реално с ужаса на войната, диктувайки дневника на отец Христо Кондоферски на брат ми Делян, който набираше текста на чисто. Нито филми, нито история, нито пък други прочетени или чути неща не са могли да ме докоснат до днес така силно, както тези записки. Ставахме всеки ден в продължение на няколко седмици с мисълта за тази книга. Тя ни погълна. И потресе!… Дневникът, който отец Кондоферски ни завеща, е по-сполучлив от учебник”, изповядва пък Яна Василева от името на екипа, подготвил книгата за печат.
Самата книга включва освен дневника, който е основната й част, още няколко по-малки творби на свещ. Кондоферски: „Битието на моята фамилия”, „Кратко пътешествие до извора на фамилията” и „Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари през време на турското робство”, в която авторът описва истинска случка, станала през пролетта на 1855 г. в с. Борика край Ихтиман, в рамките на някогашната голяма Самоковска околия.
В книгата е поместено и надгробното слово на отец Китов, произнесено на погребението на отец Кондоферски на 13 юни 1973 г.
Няколко снимки допълват разказаното в „Дневник”-а. Сред тях са фотографии на свещ. Кондоферски с негови бойни другари, както и с брат му Иван, чийто син Крум Кондоферски /който живее във Венецуела/ преди месец навърши 100 години и сега е най-възрастният самоковец.
Редактор на „Дневник на Балканските войни” е Тодор Попов, а графичен оформител – Надка Вардарова. Книгата излиза в самото навечерие на вековния юбилей на Булаирската епопея /26 януари по стар стил, 8 февруари по нов/, която е главното събитие за самоковци в Балканската война.
Цената е 10 лв. В памет на автора две трети от приходите от продажба са определени за благотворителни цели.
„Дневник на Балканските войни през 1912 и 1913 г.” може да се намери в редакцията на в. „Приятел” и в книжарницата на г-н Стойко Трифонов в пазара.
х х х
Христо Зафиров Кондоферски е роден на 15 август 1879 г. в Самоков, където завършва и духовната семинария. В продължение на 10 години е учител на различни места в Софийска област, а през 1909 г. е ръкоположен за свещеник. Пастирският си дълг изпълнява с достойнство в продължение на повече от 60 години, много от които като ставрофорен свещеноиконом. Бил е предстоятел на храм „Св. Никола” и на Митрополитската църква в родния си град. Отличавал се е и с работата си на отличен администратор. По-възрастните го помнят и като страстен любител на природата и активен турист до преклонна възраст, както и като чудесен съпруг и много добър баща на четирима синове.

цитирай
3. sande - Поздрави, Коста!
12.01.2018 05:23
[quote=planinitenabulgaria] Той с двамата си братя воюва от 1912 до 1918 г. и тримата се връщат живи.Бях много малък, той беше много вдъхновен от преживяното.
Днес такъв патриотизъм сред бългапите няма. Има предатели, които работят за интересите на чужди страни в България. За мен предатели са и тези, които искат чрез разрухата на дивната Пирин планина да спасят далата кредити за безумните строежи в Банско банка.
На хората като свещ. Кондоферски, ще добавя и още един, свещ. К. Канев от с. Момчиловци - синовно признание от нас. След нас вече и никой няма да се инересува от делото им, от тях.
Един прирзак брода над целия свят, призракът на опростачването. От най-затънтените краиища на странаата ни, до най-богатата страна в света.[/quote

***
В Пастух, в двора на фамилната ни къща , правя паметник /Инсталация, както сега претенциозно се нарича/. Това са два десетметрови стълба, във вид на вход, врата,, триумфална арка/ с надпис " НА зАБРАВЕНИТЕ НЕЗАБРАВИМИ" ПОКЛОН!"
Посвещавам я на загиналите във войните бкизки хора, както и на всички близки хора, които вече не са сред нас.
Това, което наблюдавам тук, а и по страната е пълна забрава на миналото, на близки и приятели, родителите, и пр.Печален факт.
цитирай
4. sande - И тук, в Блога е така.Ако темата е важна - тя няма място на първа и се магинализира ...
12.01.2018 05:59
Занимават ни с незначителни и маловажни теми, със злобата на деня, с разни протестъри, които не знаят защо протестират- за 10 лева ли, за игра на каузи, за ласкаене на самолюбието на отделни хора и какво ли не.

Внася се разединение сред българите с разни брътвежи.

За всяка работа си има компетенни лица, институции и пр. Но не, важно е да ни покажат по телевизията.

Това е напълно фалшива гражданска акгивност, дирижирана от непочтени хора. От задкулисни манипулатори, които имат користни интереси и най-малко ги интересува прогреса и просперитета на Отечеството ни.

Това е като да мразиш майка си.
цитирай
5. sande - Не се отчайвай Ваперий! Не бъди като мене!
12.01.2018 06:28
БИХ ПРЕДПОЧЕЛ 1000 СМЪРТИ

... най-вероятно е печал това, което предстои ми,
да пукна, както съм живял – мехурче в блатна кал от рими,
да ми се чудят векове девойчици, деца и внуци,
и думата ми да снове в словесен кър от прах и буци,
недоизказан, премълчан, предъвкан в книгите премъдри,
учителката – в своя план, брадата ми с маша да къдри,

турист на каменния кей след мене рими да събира –
и в някой варненски музей да гледа халбата ми с бира,
да хапят върху мен молив литературните критици,
а аз да си летя – по-жив! – дори от прелетните птици,
да пея – смешен идиот – и вълноломът да се кърти! –
защото пред такъв живот бих предпочел хиляда смърти.

11 януарий 2018 г.
гр. Варна, 20, 50 ч.
цитирай
6. sande - 6. katan - Здравей, Санде!
12.01.2018 11:22
Тази история ми припомни една друга, в която участват хора, един от които познавам и аз лично.
Действието се развива край с.Старчища, съседно на селото на моите баба и дядо.
Двама братя се бият рамо до рамо. Единият пада тежко ранен, а му го брат носи на гръб до една тяхна нива /действието се развива по същото време, което е в постинга/. Носи го полумъртав, но с надежда, че стигнат ли до тяхното село ще има спасение.
Оставя го там и го прикрива по някакъв начин с клони и треви.
Отива си в къщи и съобщава на баща си, който е свещеник.
Тръгват веднага с баща си и един от братята си, но когато пристигат Георги вече не е страдал.
Баща му го опял и тайно го погребали в нивата.
Мъка!
Велик е нашият войник и никой не може да помрачи славата му!
Силна е, много е силна и братската обич и мъка.
Благодаря ти за тези клипове, които винаги ме карат да настръхвам!
цитирай
цитирай
7. sande - Тази история ми припомни една друга ...
12.01.2018 11:25
Интересна история си разказала, Кате. Такива истории има във всяко село и град на България. Даже във всяка фамилия.Преди време прочетох, с огромно закъснение "Морава звезда кървава" от Константин Петканов. Там е описано как селяните научават за трагичните съобщения, които пристигат от фронта и всички научават по писъците, които долитат от почернените домове. Много разтърсващи сцени. А Петканов е бил преследван от военните заради романа и черните краски, с които е описана войната.
цитирай
цитирай
8. sande - 11. sande - Христо Богданлийски - едн истински герой от Булаир
12.01.2018 11:30

http://www/show-news/26305/
цитирай
9. get - http://www/show-news/2630...
12.01.2018 14:25
sande написа:

http://www/show-news/26305/


- Е-ех, Санде приятелю ... защо ли Вазов изплаква в стих си след всички тези(оказали се безплодни войни) - мъката на България!!?

"Българио, затуй ли ти дава. тез хекатомби от юнашки сили,. затуй ли ти геройски пролива. най-пламенната кръв из свойте жили? Затуй ли бе, затуй ли бе това?"

- Защо ли за БЪЛГАРСКИЯ МЪЖ в униформа, най-достойно бе:

"Българио, за тебе те умряха,
една бе ТИ достойна зарад тях,
и ТЕ за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх."

- Никога не е било СИЛНИЯ - МАЛКИЯ да уважава! А ние се вързахме и тръгнахме по ума на "силните-благодетели" и решихме ЧРЕЗ СИЛА а не както е от Бога дадено ЧРЕЗ СЛОВО - да доказваме правотата си ... та ще кажа от себе си!
- Не е право, казаното в евангелието: Кога имаш две ризи - дай едната на ближния си - Не!
Правото е ! - кога имаш възможност дай му СЛОВО-ЗНАНИЕ, та чрез КНИГАТА - брата ни духовно поробен - Да получи САМ СВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ!

- А че и НИЕ НЕ СМЕ ВЕКЕ, като ОНЕЗИ ВЪЗПЕТИ ОТ ВАЗОВ - БЪЛГАРИ? Говори само по себе си - безИДЕЙНОСТТА НИ - Какво стана се случи - преди няколко месеца , кога ЧРЕЗ будителя доктор Врабевски ... Скопската църква - донесе на Българската - вестта за ПОМИРЕНИЕ И БРАТСКО ЕДИНЕНИЕ - това, което НИ БЕ ОТКАЗАНО още през 1897 г. от уж братските нам ... Руска и Сръбска "православни" църкви по така ИЗВЕСТНИЯ "Фирмилианов въпрос"?
- Забележи, КОЛКО ВРЕМЕ - мина, за да изплува ОТНОВО ОТ ПРАХА НА ВРЕМЕТО - този НАШ ЖИЗНЕН ПРОБЛЕМ ... забележи и второто - Как той е бил посрещнат по време - Кога се е случил от БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ? ... и КАКВО НЕ СЕ СЛУЧВА - вече в НОВО ВРЕМЕ? ... при тази "българска" клерикална и мирянска "общественост" ... доведена в момента, до състояние - за което, с горчивина поета го определя като ... "Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме... "!

- Привет и ... за много години - Приятелю!
цитирай
10. sande - Гет, приятелю, колко си прав! И дядо Вазов е хиляди пъти прав!
12.01.2018 14:51
Гениалния Христо Ботев се изправя срещу Османската империя "с гол в ръката ноЖ"

Знае, че няма шансове, но призовава : На смърт, братко, на смърт да вървим!

С риск да ме обвинят аа черногледец ще кажа за сегашната ситуация в Отечеството: Ние не вървим напред! Ние вървим назад.
цитирай
11. kvg55 - sande,
12.01.2018 15:37
Интересно! Книгата е написана от пряк очевидец на войните.
"излязла от печат в края на 2012 г." - Ако това е първото издание, голям пропуск.
цитирай
12. sande - Красимире, чудна е историята на този Дневник на свещеник Христо Кондоферски ...
12.01.2018 16:43
kvg55 написа:
Интересно! Книгата е написана от пряк очевидец на войните.
"излязла от печат в края на 2012 г." - Ако това е първото издание, голям пропуск.


***

Той най-вероятно не е мислил за книга. Просто ежедневно си е водил Дневник. Записвал е вечер и през свободното си време как е минал деня. Без да коментира. Без да дава оценки.
Връща се в Самоков след войната и си живее живота. Служи в църквата, дружи с хората. Пътува из планината Рила.
А Дневника си лежи в някакъв сандък или чекмедже. Докато не попада в ръцете на неговия внук, инженер в Германия Александър Кондоферски. Той го прочита и реднага забелязва, че Дневникът има художествена и историческа стойност. И решава да го издаде.
Книгата - Дневник получи ласкави оценки.
Сека Александър реши да направи второ издание.

Сигурен съм,че ще има в бъдещи нови и нови издания.

Поздрави !
цитирай
13. germantiger - ...
12.01.2018 19:57
ХУБАВО Е ДА СЕ СПОМЕНАВА, ЧЕ ПОСТИНГ ЗА ТАЗИ КНИГА ПЪРВО БЯХ ПУСНАЛ АЗ ПРЕДИ ГОДИНИ, след това всичко останало започна именно СЛЕД МОЯТА ПУБЛИКАЦИЯ. Нещо повече - след постинга ми доста хора си поръчаха книгата итн

А най-първо беше това, че имам тази книга от наследника на писалия дневника Александър Кондоферски

Извинете ме за "дребнавостта"
цитирай
14. tota - За книгата - Дневник на свещ. Христо ...
12.01.2018 22:45
За книгата - Дневник на свещ. Христо Кондоферски научих от germantiger. Той беше я публикувал в сканиран вариант. После я копирах и продължих четенето на моя компютър. Поради проблеми със здравето не можах да отговоря с коментар. Бих искала да внеса някои допълнения за историята на книгата чрез откъс от писмото на Александър Кондоферски - внук на автора." Изпра¬щам Ви второ издание на книгата на дядо ми свещеноиконом Христо Зафиров Кондоферски – пряк участник, очевидец и свидетел в Балканската и Междусъюзническата война преди 105 години. Той си е водил записки всеки ден – от началото до завършване на войната. Това е един документ и завещание към идните поколения. Той си остава в сила независимо от политическите промени в Родината!
Считам, че всеки човек с българско самосъзнание е длъжен да прочете тази книга, независимо от това дали живее на територията на Р България или вън от нея.
* * *
На 28 февруари 1966 г. дядо ми Христо предаде препис от този дневник /300 ръкописни страници/ на Историческия музей в гр. Самоков да го запазят за „вечни времена за бъдещите поколения”.
Четиридесет и шест години по-късно имах възможността да издам в 300 броя „Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.”. ..... Първото издание стана факт в края на 2012 г.
Тази акция предизвика местен възторг и патриотизъм, но „всяко чудо за три дни” – гласи българската поговорка. Второ издание – отново в 300 екземпляра, ще излезе до края на 2017 г., като отново поемам разноските по отпечатването.
Изпращам до 27 инстанции в България – най-висшите от политическо, културно и духовно ниво .....от второто издание и апелирам да преценят сами дали този изстрадан документ от преди 100 години и повече заслужава да стигне до сърцата на много българи по света. Издателство „Приятел” – гр. Самоков ще очаква заявки от всяко ведомство или инстанция, които ще проявят интерес. " Съхраняването на историческата памет по този начин е пример за всеки един от нас и заслужава адмирации и подкрепа!
цитирай
15. sande - Да. Това е историята на Дневника.
12.01.2018 23:07
tota написа:
За книгата - Дневник на свещ. Христо Кондоферски научих от germantiger. Той беше я публикувал в сканиран вариант. После я копирах и продължих четенето на моя компютър. Поради проблеми със здравето не можах да отговоря с коментар. Бих искала да внеса някои допълнения за историята на книгата чрез откъс от писмото на Александър Кондоферски - внук на автора." Изпра¬щам Ви второ издание на книгата на дядо ми свещеноиконом Христо Зафиров Кондоферски – пряк участник, очевидец и свидетел в Балканската и Междусъюзническата война преди 105 години. Той си е водил записки всеки ден – от началото до завършване на войната. Това е един документ и завещание към идните поколения. Той си остава в сила независимо от политическите промени в Родината!
Считам, че всеки човек с българско самосъзнание е длъжен да прочете тази книга, независимо от това дали живее на територията на Р България или вън от нея.
* * *
На 28 февруари 1966 г. дядо ми Христо предаде препис от този дневник /300 ръкописни страници/ на Историческия музей в гр. Самоков да го запазят за „вечни времена за бъдещите поколения”.
Четиридесет и шест години по-късно имах възможността да издам в 300 броя „Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.”. ..... Първото издание стана факт в края на 2012 г.
Тази акция предизвика местен възторг и патриотизъм, но „всяко чудо за три дни” – гласи българската поговорка. Второ издание – отново в 300 екземпляра, ще излезе до края на 2017 г., като отново поемам разноските по отпечатването.
Изпращам до 27 инстанции в България – най-висшите от политическо, културно и духовно ниво .....от второто издание и апелирам да преценят сами дали този изстрадан документ от преди 100 години и повече заслужава да стигне до сърцата на много българи по света. Издателство „Приятел” – гр. Самоков ще очаква заявки от всяко ведомство или инстанция, които ще проявят интерес. " Съхраняването на историческата памет по този начин е пример за всеки един от нас и заслужава адмирации и подкрепа!

цитирай
16. sande - Пред мрака на истините ? Кой ще поеме щафетата ?
13.01.2018 10:45
Кой вярва, че Книгата - Дневник на свещеник Христо Кондоферски за балканските войни има национално значение ?

Каквато е Истината !

Засега това е кауза единствено на внука инж. Александър Кондоферски и Издателство "Приятел " от Самоков.
цитирай
17. get - - Това знаете ли го ... някога някъде - някой да ви го е изпял ... рецитирал?
13.01.2018 17:37
sande написа:
Кой вярва, че Книгата - Дневник на свещеник Христо Кондоферски за балканските войни има национално значение ?

Каквато е Истината !

Засега това е кауза единствено на внука инж. Александър Кондоферски и Издателство "Приятел " от Самоков.


"Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?


Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!


Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите - без идеал. ... " - Линее нашто поколенье, къде вървим, не мислим твърде. Ил наший път се веч изравни?
ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНЬЕ ... без Идеал !

- Та питам се, ползвайки ДУМИТЕ НА ПОЕТА? - Това горното ли ни чака ... или, това(?) :

"С жестоки рани покри те, злото,
извика с радост: „Тя ще угасней!“
Но ти издигна гордо пак челото —

Българио, живей!" -

- Това ЖИВЕЙ ЗАВИСИ от Мен, Теб ... НАС !
- Какво ни чака ... ?

- Поздрав ... и ако сте имотни дарете риза и хляб на бедния ... а инак ДАРЯВАЙТЕ СЛОВОТО-СВЯСТ!
цитирай
18. sande - Поздрави, Гет !
14.01.2018 11:51
Радвам се на коментара ти.

Всичко е точно и в твоя стил - авторитетно, солидно, поетично.
цитирай
19. krumbelosvet - Днес - комент 1
24.01.2018 07:40
"Днес тйкъв патриотизъм между българите няма", пише планинарят...
Как ще го има, като сме ПОРОБЕНА страна, и сме поробени от любимците на планинаря. Тия любимци владеят медиите и нета и диктуват "общественото мнение", с малки изключения, и аз между тях...
цитирай
20. sande - Круме, не е ли пресилено да кажеш, че сме поробена страна, братко, немой така ....
24.01.2018 10:03
krumbelosvet написа:
"Днес тйкъв патриотизъм между българите няма", пише планинарят...
Как ще го има, като сме ПОРОБЕНА страна, и сме поробени от любимците на планинаря. Тия любимци владеят медиите и нета и диктуват "общественото мнение", с малки изключения, и аз между тях...

...
Всеки народ си има съдбА. СЪдба!

Съдба !

Но не сме поробени.

Абе, я си сипи 100-200 грама ракия ! И нема проблеми.
цитирай
21. romanticgirl25 - Тежко време е било
12.05.2018 17:37
Добре че са хора като теб да ги споменават.;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2668331
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031