Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2017 00:44 - Загадъчната Йамбадуле и нейният консорт Сбелсурд
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.10 15:36


Опитът на Платон да хвърли светлина върху етимологията на божествените имена в Древна Гърция е едно перфектно доказателство, че за самите гърци тези словесни традиции са се изгубили назад във времето чрез разрушаващата сила на забравата. Авторитетните версии на Платон в древността по тези въпроси е опит за реабилитация на безвъзвратно загубените от забравата словесни следи в наративните митологически епоси на народа на Пелопонес. Уви, нямаше да има подобна загуба на проследяемата нишка на митоса и епоса [1], ако древните помнеха произхода на имената на своите богове.
Целта на настоящата статия е разкриване произхода и особеностите на култа на някои редки локални божества в териториите, обитавани от траките.
Върху вотивна плочка от Римската Епоха е изобразен бог Збелсурд и голо женско божество, яздещо кон. Плочката е намерена на Есквилин - един от Седемте хълма на Рим,, разположен в източната част на града. Името на богинята  [3, 4, 5, 7] се споменава в един епиграфски надпис, изписан върху споменатата вотивна плочка: IGUR I 132 Italia — Roma  — 200-250 г. н.е. — IG XIV 9811  θεῷ Ζβερθούρδῳ καὶ Ἰαμβαδούλῃ ∙ ἐπιφα-νηστάτοις ∙ Αὐρ(ήλιος) ∙ Διονύσιος στρατώτης τοῦ πραιτ(ωρίου) ∙ ἑκατοντάρχ(ου) ∙ Φλωρεντίνου ∙ θέλω- ν ἀνέθηκα.
И двете фигури, тази на Сбелсурд и на женското божество до него, са изобразени голи. Посветителят е Аурелий Дионис в качеството си на екатонтарх (центурион) - командир на военната единица центурия в Римската армия, състояща се от сто души. Тази центурия е от преторианската гвардия според надписа. В изображенията на божествата се забелязват техните характерни атрибути - Зевс е със жезъл в дясната си ръка и мълния в лявата ръка, а Ямбадуле язди кон. Жената яздеща кон е особено нетипична презентация за нормите  на античните изображения . Единствените изключения правят Епона в Западна Европа и Кибеле на територията на цялата Римска империя. Изборът на свещеното животно за богинята Ямбадуле е разбираемо - траките имали особена слабост към конете си и били погребвани заедно с тях по пътя им към Отвъдното. Известна ни е още историята разказана от Омир в Илиада за украсените със злато и невиждани по хубост коне на цар Резос, съюзник на троянците, на които дори боговете завиждали. Огромен брой свидетелства с изображения на коне съществуват и от фреските на рисуваните гробници на Тракийските царе на територията на България. Само богинята Ищар има в своите изображения голота и тя е част от култа на богинята. Кибела и Ищар влизат в синкретични отношения с тази разлика, че през римската епоха Кибела и всички изображения на Великата богиня майка са представени в типичните за времето дрехи. Това важи особено и за тракийската богиня Бендида, която най-често е представена с  дрехи, обуща и тракийска шапка.
Следователно култа към Ямбадуле е своеобразен синкретизъм между култовете на Кибеле и Ищар.
По-ясна представа ни дава Павзаний (Pausanias 7.17.8) [8], който в разказа си за свръхестествената и хермафродитна фригийска богиня Агдистис уеднаквява фригийските богове на небето и земята със Зевс и Богинята -Майка като нейни родители. След като боговете кастрирали Агдистис така създали богинята Кибеле. Теонимът произлиза от дорийското ἄγᾱ (ᾰγ) ἡ - удивление, κτίσις - творение, създание  и окончанието "tis" за божество, поради свръхестествения характер на богинята Агдистис.
В Античността няма традиция Зевс да бъде изобразяван с Рея. Това важи и за епиграфските барелефи, съдове, статуи, фрески и други произведения на изкуството. Следователно за конкретното изображение на Збелсурд и Ямбадуле няма как да допуснем, че става дума за изображение на Зевс и Кибеле, а по-скоро на Зевс и
и  Котито. Според етимологическия речник на латински език [6] Котис е тракийска богиня на неблагоразумието и разврата. В него се споменава мнението на Олоф Рудбек, че богинята може да се представи като богиня на любовта и извежда нейното име от готската дума kota - сладострастен.  Жреците преди ритуала на нейните празненства, наречени Котитии, се пречиствали с ритуално омиване и затова се наричали бапти. Според Херодот оргастическия култ на Котито се разпространил в класическа Атина и Коринт. Тезата на Рудбек има своите основания и с други езикови съпоставки като санскр. kAti - искан, желан; keta m.-желание.
По същия начин можем да възстановим името на богинята Ищар като индоевропейско по произход от санкр. iSTi  f.-искане, желание, копнеж.
Страбон споменава за приликата в ритуалите между Бендида и Котито.
След този анализ се заключава, че Котито е близка, но не и идентична с Бендида, тъй като както видяхме голотата е изцяло приоритет на акадо-асиро-вавилонската богиняИщар (шумерската Инана) и семитската богиня Asherat.
Възможно ли е да има връзка между богинята Котис и богинята Ямбадуле и тази асоциация да се потвърждава от лингвистичния анализ на името?
От една страна името Ямбадуле има препратка към санскр. ambA - майка, но в случая анализа следва да бъде подчинен на гръкоезичната словесност, тъй като името е изписано ясно на старогръцки. По-този начин не биха били възможни каквито и да били отклонения в една максимално близка до реалността интерпретация.
Следвайки лингвистичните закономерности името Ямбадуле произлиза от ἴαμβος-ямб, стих и δούλη - робиня, първи употребява думата Омир. Теонимът е със значение "Iambe робинята".
Освен богиня на дивите полета, гората, животните, лова,  раждането и децата, болестите и внезапната смърт, Артемида е богиня и на девичия танц и песен. Поради тази причина макар и рядко изобразявана с музикални инструменти, Артемида е представяна и с инструмента на брат си - лирата в една серия монети хемидрахми от античните полиси Халикарнас (Кария), Антиохия и Брутиум.
Така закономерно Артемида, Бендида, Котис и Ямбадуле са обвързани с танците и мелодиите.
Можем ли да съпоставим богинята Ямбадуле с конкретен митологичен персонаж? За най-голяма радост такива сведения ни дава Омир, който нарича с името Ямбе тракийска жена, робиня при краля на Eleusis. В своите скитания от мъка по отвлечената си дъщеря Персефона в царството на Хадес, Деметра отива в Атика и  става гостенка на Ямбе, но отказва да приеме храната и виното, заради тъгата си. Дълбоко обидена Ямбе показала срамните си части на Деметра и това я развеселило [2, 6].
Първоначално Ямбе се преставя като тракийска жена, дъщеря на бог Пан и нимфата Ехо, внучка на Хермес, но същевременно е робиня при краля на Елевзин Келеос и неговата съпруга Метанейра. Ямбе се омъжила за пастир на свине. Може би това не звучи много нереално днес, но това може да е било доста доходна професия, когато жълъди са в изобилие като свободен източник на фураж за добитъка от региона.
Така ясно се преставя нейната природа на полу-божество. Ямбе е Елевзинска полу-богиня, която председателства непочтителен хумор практикуван като част от култовите ритуали на Елевзинските мистерии. По-късно нейната позиция на богиня се затвърждава както по произход, така и в култово отношение. Смята се, че дава името на ямбичната поезия и освен богиня на хумора и поезията, Ямбе е богиня и на палавостта.
Очевидно Ямбе е един от първообразите на Деметра.
Ямбe била почитана в много от нейните образи, много преди богинята Деметра да научи хората как да отглеждат зърно, по време, когато великолепните богини на растителността хранят своите поданици с горски плодове, жълъди и рибата, а не с плодовете на реколтата.
Но защо след като Ямбадуле е дъщеря на Пан, не е изобразена на вотивната плочка с Приап като консорт, а вместо това е редом със Сбелсурд? Причина за това е Якхос (Iakhos)  - епитет на Бакхус, който участва наред с Деметра и Ямбе в Елевзинските мистерии.
Разглежданото изображение от надпис IG XIV 9811 (IGUR I 132) e единственото епиграфско свидетелство за полубожеството Ямбадуле. Важно e да се анализира защо тя толкова рядко присъства сред епиграфските свидетелства и защо свидетелтво за нея се появява в Рим, а не в Гърция. Отговор на тези въпроси ни дава принадлежността на полубожеството към Елевзинските мистерии. Именно мистериозността на култа към Елевзинските богове ("Theoi Eleusinioi") е обвило в загадка култовите различия между тези богове. Възможно е някои от тях да не са достигнали до наши дни. Преходът от "сексуалното към смешното" в култовата оцветка на Ямбадуле е особено ценено при въплъщенията на театралното изкуство. Именно неимерното развитие на театъра в Римската империя, наред с гладиаторските игри катодействително стойностни забавления на гражданите, успява да изрови пред нас сложния и многопластов оббраз на богинята Ямбадуле, макар и като едно единично епиграфско свидетелство. Тракийският произход на Ямбадуле, респективно Ямбе, е основанието тя да бъде изобразено редом тракийското божество на бурята и мълниите Сбелсурд.
Привидно сходно с името на Йамбадуле е и името на тракийското локално божество на виното Асдулес, отъждествено с Дионис и известно от вотивна плочка, намерена край Мелник. Теонимът произхожда от старогр. ἄση-пресищане и δουλόω- покорявам.
Теонимът на бог Сбелсурд е възстановен с индоевропейски езикови елементи от санскр. zveta -бял, бляскав, бял облак и санскр.  tRntte {tRd} - цепя, което точно съответства  на култовото съдържание като бог на мълниите, също намира иконографско съвпадение с държаната от Сбелсурд мълния в лявата си ръка. Известни са 4 латински и 11 гръкоезични епиграфски свидетелства за тракийския Сбелсурд:

CIL 03, 08191 = IMS-06, 00018 = D 04077 (p 181) Moesia superior, Ljubantsi / Ljubanci / Scupi: Deo Zb[el]/[t]iurd[o] / [S]ex(tus) Fl(avius) F[la]/mina[lis] / [v(otum)] l(ibens) [p(osuit)]
CIL 03, 14216,01 = IDR-02, 00020 = AE 1950, +00019 = AE 1950, 00178 = AE 1980, 00770 Dacia, Drobeta-Turnu Severin / Drobeta: [I(n) h(onorem)] d(omus) [d(ivinae)] / I(ovi) O(ptimo) M(aximo) Zb[elsurdo] / An[tonius(?) 3] / C[3] / Q[
CIL 03, 14550 = IMS-06, 00214 Moesia superior, Kumanovo: [De]i Zbelsurdi SIL[3] / Catulus Munatia/nus G() [pr]o salu/te paren[tum] et / fr[at]rum
ILJug-03, 01428 Moesia superior, Gracanica / Ulpiana: [Z]beltiu[r]/[d]i Sext(us) B[3] / [3]ecus op/[3]to pro sal(ute) / sua et suo[r(um)] / v(otum) s(olvit) l(ibens) m(erito)

IGBulg V 5612 Thrace and Moesia Inferior: τῷ κυρίῳΔιὶ Ζβελθιο-υρδῳ Ἰούλ(ιος) Ἀ-
IGBulg IV 2218 Thrace and Moesia Inferior: τῷ κυρ∙ί∙ῳΔιὶ Ζβελ-σουρδῳ
IGBulg IV 2217 Thrace and Moesia Inferior: θ̣ε̣ῷ προ-γονικῷ Ζβελ-σουρδῳ Φλ(άβιος) Α-
IGBulg IV 2216 Thrace and Moesia Inferior: Διὶ Ζβελ̣-σουρδῳ
IGBulg III,2 1886 Thrace and Moesia Inferior: [Διὶ Ζβελθιου]ρδ̣[ῳ]
IGBulg III,2 1773 Thrace and Moesia Inferior: Διὶ Ζβελθιουρδῳ Μοκαπορις δῶρον.
IGBulg III,1 1317 Thrace and Moesia Inferior: Μουκασηους.Διὶ Ζβελ-σουρδῳ,
IGBulg II 762 Thrace and Moesia Inferior: κυρίῳ Ζβελθιουρδ[ῳ]
Perinthos-Herakleia 44 Thrace and Moesia Inferior: Διὶ Ζβελσούρδῳ Αὐτοκράτορι Καίσαρι Δομιτια-
SEG 42:649Thrace and Moesia Inferior: [— — — Διὶ Ζβ]ελθιουρδῳ[— — — Ἰου]λ̣ιανὸς ἀκτουάριος
I. Aeg. Thrace 384 Thrace and Moesia Inferior: Διὶ Ζβελ-θιούρδῳ
В античната литература името му се споменава единствено в речта на Цицерон срещу Пизон.
Нужно е да се прави разлика между персонажите на Ямбе и Баубо. Трябва да се отбележи, че Баубо е места жителка на град Елевзин, докато Ямбе е тракийско полубожество, обвързано в своята генеалогия с бог Пан и нимфата Ехо. Големията времеви диапазон между сведенията на Омир за Ямбе и на Павзаний за Баубо, закономерно водят до промяна на традициите,  в които ритуалните практики на полубожеството Ямбе са иззети от гражданите на Елевзин по време на техните мистерии. В духа на традициите на полиса Атина да адоптира тракийски култове, напълно е възможно Баубо да е проява на опит за елинизиране на култа на Ямбе.
В заключение култа на Ямбе има разнородна култова характеристика като освен божество на хумористичните танци и песни с ямбична метрика, тя председателства похотливостта, сексуалността и плодородието, маркирайки възраждането на природата по отминаващата скръб на Деметра за престоя на дъщеря й Персефона в царството на Хадес.
В древни времена на Ямбе се покланяли като божество на шегата, безсрамен и сатирични стихове. До наши дни цялостната култова палитра на Ямбе не е достигнала.
Electronic source of the incription:
http://epigraphy.packhum.org/text/187766?&bookid=250&location=1303
http://db.edcs.eu/epigr/epi.php?s_sprache=en
http://epigraphy.packhum.org/search?patt=%CE%96%CE%B2%CE%B5%CE%BB
Homeric Hymn to Demeter, Episode: Iambe"s Jest (190-205)- http://www.earlywomenmasters.net/demeter/myth_190.html
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=HH%202.194&lang=original

Литература:
1. Browne, C. A. (1908) "Etymology of Greek Mythological Terms According to Plato.," The Open Court: Vol. 1908: Iss. 11, Article 4: http://opensiuc.lib.siu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=2303&context=ocj

2. Clement of Alexandria. Translated by Butterworth, G. W. (1919), Loeb Classical Library, volume 92. Cambridge, Massachusetts. Harvard University Press.

3. Dana, Dan  & Ricci, Cecilia. 2014.  Divinitа provinciali nel cuore dell’Impero. In: Mйlanges de l"Йcole franзaise de Rome - Antiquitй. 126-2 | 2014: https://mefra.revues.org/2569?lang=en

4. Mateescu, G.G.. I Traci nelle epigrafi di Roma. "Ephemeris Dacoromana", I, 1923, p. 57–290

5. Messing, Gordon M.. 1957. Die Personennamen griechischer stдdte der nцrdlichen Schwarzmeerkьste: Die ethnischen Verhдltnisse, namentlich das Verhдltnis der Skythen und Sarmaten, im Lichte der Namenforschung by Ladislav Zgusta In: Language Vol. 33, No. 3, Part 1 (Jul. - Sep., 1957), pp. 446-450
https://www.jstor.org/stable/411168?seq=1#page_scan_tab_contents

6. Valpy, F. E. J. 1828. An Etymological Dictionary of the Latin Language. P. 105

7. Paliga, Sorin. 2006. Etymological lexicon of the indigenous (Thracian) elements in Romanian. Bucureşti Ed. Fundaţia Evenimentul Pp.331-332.

8. Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

9. Smith, William, ed. (1870). Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. P. 387



За главатаря на демоните в Египетската митология и неговата полицефалия.



Kaper, O. E. 2003. The Egyptian God Tutu: A Study of the Sphinx-god and Master of Demons with a corpus of  monuments.
Steger, F. The new Asklepios Glykon]. In: Medizinhist J. 2005;40(1):3-18.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 9910651
Постинги: 5171
Коментари: 10004
Гласове: 17808
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930