Прочетен: 2939 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2016 07:41
http://www.globalorthodoxy.com/
"Идеологията, която се крие зад икуменизма, е идеология, отнасяща се към вече добре известни ереси: "Църквата Христова не съществува, никой не знае истината, Църквата започва да се строи едва сега..." (Иеромонах Серафим (Роуз).
Един от най-известните икуменисти, проф. В. В. Зенковски, казва през 1935 година:
"Църквата не е открита на света в пълнотата на своята сила и истина, и само в резултат на икуменическото общение ние ще се сподобим да получим откровение за Църквата" (Вестник русского студенческого христианского движения, януари-февруари 1935 г.).
Професорът икуменист Илия Цоневски(Софийски университет) през 1947 г. казва:
"Природата на Църквата и нейните основни свойства по най-тесен начин са свързани с нейното единство, защото тя е Тяло Христово и Христос е неин Глава. Църквата не би могла да бъде нито света, нито съборна, нито апостолска, ако тя не е една. Целият смисъл и пълното значение на икуменическото движение се състои в единството на Църквата; то се явява негова основа, а също и негова задача и реализация" (Духовна култура, 1947, юни, с. 31).
"По такъв начин икуменистите полагат като крайъгълен камък единството на Църквата или Едната Църква. Но в понятието "една" те влагат свой неправилен, изопачен смисъл, защото под тази Една Църква те разбират не само всички православни, но и всички инославни християни, т. е. еретиците. Тази икуменическа гледна точка напълно се разминава с православния възглед, който под една Църква винаги разбира само истинно вярващите православни хора. Нашата църква никога не е смятала, че еретиците влизат в състава й, в състава на самото Тяло Христово. Пък и как е възможно тази гледна точка да се смята за православна, когато Вселенските Събори винаги са произнасяли анатема срещу еретиците, т.е. отлъчвали са ги от Църквата? Очевидно икуменистите в своето учение за Църквата не признават Вселенските Събори като авторитет за себе си. Но това е равносилно на отричане на авторитета на цялата Православна Църква и в дадения случай признаване на своя собствен разум за единствен критерий за истината при отричане на православната вяра в Църквата.
Същия рационализъм и същото неверие в истинната Христова Църква икуменистите влагат в своето тълкувание на назоваването на Църквата Съборна. Заедно със Светите отци ние наричаме Църквата Съборна, или Католична, или Вселенска, защото "тя не се ограничава от никакво място, нито време, нито народност, но съдържа в себе си истински вярващите от всички места, времена и народи" (Пространен катехизис на митрополит Филарет).
Ала икуменистите под това название на Църквата разбират не само истински вярващите православни християни, но и всички еретици.
Също такова заблуждение те проявяват и в своето отношение към назоваването на Църквата Апостолска. Колкото и да е странно, икуменистите отнасят към тази Апостолска Църква и така наричаните "християнски църкви", които съвсем нямат апостолски произход или приемственост. Те смятат, че всички еретически изповедания принадлежат към Апостолската Църква, независимо от това, че Павел, най-големият от Апостолите, отлъчва всички еретици от Православната Църква и ги предава на анатема, като казва:"Но дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние благовестихме, анатема да бъде"(Гал. 1:8).
Но повече от всичко православните икуменисти погрешават против деветия член на Символа на вярата по отношение на назоваването на Църквата Света, когато включват в състава на тази Света Църква еретиците. Църквата се нарича Света затова, защото тя раздава благодатта на Светия Дух, която се дарува на вярващите в Тайнството на Миропомазването при Кръщението. Тази възраждаща, освещаваща и спасяваща благодат е най-скъпоценното и висше благо за нас, защото даруването й е било цел на пришествието на Христа в света и на Неговите кръстни страдания и смърт...
Св. Симеон Нови Богослов казва:
"Именно това е било целта и края на всяко домостроителство Христово - да приемат вярващите Духа Свети и той да стане като душа на нашата душа и чрез действието Му да се освещаваме, обновяваме и пресътворяваме по ум, съвест и всички чувства."
Но това най-скъпоценно за нас благо, тази възраждаща благодат на Светия Дух с нейната святост я няма и не може да я има при протестантите, защото при тях го няма тайнството на Миропомазването. В кръщението ние само се очистваме от греховете, умираме за плътския живот и се възраждаме от Светия Дух за живот нов и свят. Но последният е възможен за нас само с помощта на тази благодат, която получаваме в тайнството на Миропомазването. В това тайнство ни се дава Дух Свети с всичките Му дарове, възрастващи и укрепващи ни в духовния свят живот. Такъв благодатен свят живот е невъзможен и за онези инославни християни, които, макар и да имат тайнството на Миропомазването, са отхвърлени от Православната Църква заради ереси и затова тази благодат у тях е недействителна и неспасителна.
Оттук съвсем не са прави православните икуменисти, когато в Светата Църква включват всички еретици... Те смесват в едно отделните членове, членовете на Православната Църква като грешници и немощни хора, с инославните християни и техните "църкви", като смятат, че и едните, и другите ще станат свети чрез Божията благодат и чрез любовта в общението. Но между едните и другите съществува огромна разлика. Членовете на Православната Църква, макар грешници, колкото и да са големи греховете им, винаги могат чрез тайнството на Покаянието и с помощта на действената и спасителна благодат да станат свети - да достигнат истинската и съвършена благодатна святост. Но на еретиците поотделно или в цели групи и организации тази святост никога не ще бъде присъща, защото при тях не действа благодатта на тайнството на Миропомазването и благодатта на тайнството на Покаянието. Еретиците могат да бъдат свети само след покаяние или отричане от всички свои ереси и след възсъединяване с Православната Църква. Само тогава инославните християни могат да бъдат включени в състава на Светата Христова Църква...
Но тълкуването на православните икуменисти на назоваването на Църквата Света и на другите й наименования не е само обикновено заблуждение. Това заблуждение по същността си е низвергване на нашата Православна вяра в Църквата. Тази вяра изисква от нас да вярваме в Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква с цел всички тези свойства да прилагаме само и изключително съм нашата Православна Църква. А православните икуменисти не искат да й бъдат послушни. Поради това те до неузнаваемост изопачават деветия член на Символа на вярата. В резултат се получава някакво неестествено смесване между истината и лъжата, Православието и ересите, което довежда православните икуменисти към крайно извращаване на истинското понятие за Православна Църква, и дотолкова, че бидейки членове на Православната Църква, те в същото време са членове на някаква икуменическа църква, по-точно на някакво вселенско еретическо общество с неговите безбройни ереси. Би следвало те винаги да помнят думите на Христа:"Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар" (Мат. 18:17).
Това непослушание на православните икуменисти ги довежда до заявлението, че "разделителните стени между църквите не достигат до самото небе, до Христа - Главата, и не се спускат до самото сърце на Църквата, до Светия Дух." Но тези разделителни стени, т. е. разделението на Православната Църква от еретиците, са започнали да се издигат на Вселенските Събори. Това е ставало с цел запазване на православната вяра от гибел поради смесване с пагубни ереси. Това разделение е станало, за да се изпълнят думите на Христа:"Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла"(Лука 12:51).
Също така на Вселенските Събори са се осъществявали и думите на нашия Господ, казани на Апостолите и техните приемници, на стоящите начело на Православната Църква епископи:"Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). Ясно е, че това разделение достига до самото небе. Как не би достигало то Христа, когато е основано върху собствените думи на Христа Спасителя! Освен това догматическите постановления на Вселенските Събори с анатема срещу еретиците са били определяни на основата на апостолските думи: "Угодно бе на Светаго Духа и нам" (Деян. 15:28).
Следователно постановленията срещу еретиците не са изхождали само от Светите отци на Вселенските Събори, но и от Самия Дух Свети. Знаменателни са в този случай думите на Христа, казани от Него при появяването Му пред учениците след възкресението: "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат"(Иоан 20:22-23). Ясно е, че анатемата на Вселенските Събори, основана върху словата на Христа, се е налагала на еретиците съвместно: и от Светия Дух, и от Църквата. Пита се тогава, могат ли тези догматически определения да не достигат Светаго Духа, след като са излезли от Него?
Но и това не е всичко. От думите на Христа "Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето" е ясно, че анатемата срещу еретиците, т. е. отлъчването им от Църквата, преминава и в бъдещия живот и че всички еретици след смъртта си са осъдени на адски мъки... Православните икуменисти не само не слушат Православната Църква, но дори открито я обвиняват в греха на разделението... Но не Православната Църква, а еретиците са създали ересите. Православната Църква до проливането на мъченическа кръв е защитавала от еретиците чистотата на православната вяра. Ако я нямаше тази борба, православната истина, чрез смесване с еретическата лъжа, би престанала да съществува, а наред с това би изчезнала от лицето на земята и Православната Църква...
Трудно е да се каже в какво православните икуменисти повече отстъпват от Православната Църква - в своите писания или с присъствието си на икуменически конференции? Това присъствие по същността си е предателство към нашето православно догматическо учение за Църквата, изразено в деветия член на Символа на вярата. Присъствайки на еретическо събрание, което икуменистите наричат "световна църковна конференция", "събрание на всички християнски църкви" и "единна Света Христова Църква", православните представители по такъв начин утвърждават съществуването на "единната Света Църква Христова" с всичките й еретически заблуди... Освен това на всички икуменически конференции се извършват съвместни молитви на еретици и православни. Но такава съвместна молитва се забранява от светите канони на нашата Църква (10, 45 и други апостолски правила). В своето тълкувание на това последно правило Смоленски Епископ Иоан казва:
"Правилата се стремят не само към опазване на православните от заразата на еретическия дух, но и към предпазването им от индеферентността към вярата и Православната Църква, която лесно може да възникне от общуването с еретици в делата на вярата. Такова положение впрочем никак не противоречи на духа на християнската любов и търпимост, отличаващ Православната Църква, тъй като има голяма разлика между това да се търпят заблудилите се във вярата... и да се живее с тях във външно гражданско общение или да се встъпва безразборно в религиозно съприкосновение с тях, тъй като последното означава, че ние не само не се стараем да ги обърнем в Православието, но и сами не сме твърди в него."
Св. Киприан, Епископ Картагенски, казва, че еретиците никога няма да се върнат в Църквата, ако от нас самите се утвърждават в убеждението, че и те имат Църква и Тайнства...
Православни представители биха могли да присъстват на икуменически конференции само в случай, че организаторите им заявят пред Православната Църква от името на така наричаните християнски църкви, влизащи в икуменическото движение, за готовността им да се откажат от всички свои религиозни заблуди и да се съединят с нея в православната вяра. Но организаторите на цялото движение на икуменически конференции никога не са правили такива заявления и не ще направят, защото инославните християни не мислят да се отричат от ересите си и да се съединят с Православието. Не бива да се забравя с какво упорство и фанатизъм еретиците отстояват своите религиозни убеждения. Съединяването с Православната Църква, както сочат фактите, трябва да се отнесе към единичните явления, при това много редки и изключителни. Нека помним винаги пророческите слова на Христа Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?" (Лука 18:8). Поради това ние нямаме основание да се надяваме, че така наречените "християнски църкви" могат да се съединят по вяра с Православната Църква. Ние трябва да очакваме все повече и повече да намалява броят на истински вярващите хора. Впрочем и самият главен икуменически съвет съвсем не желае инославните християни да се съединят с Православната Църква...
Зад икуменическото движение стоят изконните врагове на Православната Църква - масоните... Организаторите на икуменическите конференции се стремят не към догматическо съединение на всички така наречени християнски църкви с Православните църкви, а към смесването на едните с другите чрез отстъплението на православните от своята вяра и икуменическото им приятелство с еретиците, особено с протестантите. А това смесване е равносилно на унищожаване на Православието. Разбира се, в икуменическия въпрос ние не трябва да забравяме, че източник на икуменическото движение са не само вечните врагове на нашата Православна Църква, но и бащата на всяка лъжа и пагуба - дяволът. През отминалите векове, възбуждайки в Църквата всякакви ереси, той искаше да погуби Светата Църква чрез смесване на православни и еретици. Това прави и сега чрез същото смесване с помощта на икуменизма с неговите неизчерпаеми масонски капитали. Но по-рано пред това дело на смешението са се издигали повече препятствия, отколкото сега. Тогава християните са имали огнена ревност за православната вяра, защото са я защитавали до проливането на мъченическа кръв. Днес православните са обзети от небивало равнодушие към своята вяра, което така ненавижда Господ, Който е казал: "О, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, ще те изблювам от устата Си" (Откр. 3:15-16). Тогава заради ревността във вярата и чистотата на християнския живот православните са имали от Бога познание. Богословски непросветеният народ и дори прости жени по пазарите е спорил дали е единосъщен или подобносъщен Христос на Своя Божествен Отец? Днес сред православните царува всеобщо заслепление по въпросите на вярата. Възползвайки се от всичко това, икуменическото движение бързо се разраства в света и хваща в хитроумно изплетените си мрежи дори Православните Църкви...
Като помним каква е същността на икуменизма, нека изцяло да отхвърлим икуменическото движение, защото то е отстъпление от правата вяра, предателство и измяна към Христа, което ние всячески трябва да избягваме, за да изпълним думите на преподобния Серафим: "Горко на оня, който дори и на йота е отстъпил от Светите Вселенски Събори." Това е свят, враждебен на Христа и Неговата Света Православна Църква. Затова приятелството с този свят, по думите на Апостола, е"вражда против Бога" (Иак. 4:4).
Нашата Света Църква винаги се е борила срещу ересите и мъченици са проливали кръвта си в тази борба. Но Православната Църква винаги е съжалявала хората, изпаднали по внушението на дявола в ерес, движима от любов към тях. Тя им е налагала епитимия, дори ги е отлъчвала от църковното общение. Но никога не е прекратявала и не ще прекрати молитвата си, това дихание на благодатната истинска любов, за вразумление и обръщане на еретиците към пътя на спасителната истина.
Ето как Светата Църква ни учи да се молим за тях: "Отстъпилите от православната вяра и ослепените от погибелни ереси, със светлината на Твоето познание просвети и в Святата Твоя Апостолска, Съборна Църква приеми" (молитва за поменуване на живите, Молитвослов). По такъв начин Светата Църква различава самите ереси, изисквайки безкомпромисна борба с тях, от хората, изпаднали в ерес, винаги простирайки към тях майчините си любвеобилни обятия... Затова нека да нямаме абсолютно никакво общение с икуменическото движение. Нека в този случай се ръководим от словата на Свещеното Писание:
"Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?"(2Кор. 6:14-15).
"Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци..."(Пс. 1:1)
Още по темата можете да прочетет в нашата рубрика "Икуменизъм"
КЪДЕ Е "СЛАВЯНСКИЯ" ГЕН?
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
25.05.2016 06:34
В своето становище, зографските монаси изразяват “безпокойствата” си по отношение на Правилника за организацията на събора. Тя ограничава съборността чрез участието на една Поместна църква само с един глас и това не позволява да се внасят промени в приетите решения на предсъборните съвещания, а само цялостно да се отхвърлят някои текстове от страна на отделна Поместна Църква.
В писмото се подчертава, че вече съществува сериозна полемика относно документите за Всеправославния събор, която е била осъществена чрез мнозина архиереи, клирици и изтъкнати богослови. Всички излъчени позиции (с всички тях можете да се запознаете тук), определят отрицателно документа “Отношението на Православната църква с останалия Християнски свят”. Според Зографското братство този документ се отличава с “ярко изразена едностранчивост на формулировките и терминологията”. В него съставителите на текста тенденциозно се стремят към „удовлетворяване“ на т. нар. други „църкви и изповедания“, т.е. тези които се намират извън Едната и Единствена Църква. Подобно тълкувание се различава коренно от двехилядната линия на Православната Църква, която винаги на своите официални Събрания е различавала Истината и лъжата, предпазвала е словесните овце вътрев самата нея от опасностите на различните ереси.
В коментираният документ терминът „Църква“ е смесен с различните християнски общини, които също така се наричат „църкви“.Зографските монаси определят като „едностранчиво” тълкуванието на съборната система, която авторите на документа възприемат като съборни действия само на архиереите (а и това с дефекти, както споменахме по-горе), докато съборността в историята на Църквата винаги е
25.05.2016 06:36
Едностранчива, според Становището е и оценката за дейността на Световния съвет на църквите, за която в миналото са се изказвали толкова много аргументирани критики, включително и от страна на светогорската общност. Според монасите, тук проличава силно желание да получат една всеправославна валидност скандалните за мнозинството православни християни изявления на различните асамблеи на ССЦ, и то без предварително съборно обсъждане на текстовете на изявленията от Тялото на Църквата.
Като едностранчива е пределена и оценката на двустранните диалози между Православната Църква и останалите християнски изповедания, които са увенчани с пълен неуспех, според всеобщото признание на мнозина участници в диалозите. Като основание за подобен извод за диалозите в ткста се изтъква „вярата и традицията на древната Църква и на седемте Вселенски събора“, сякаш последвалата история на Православната Църква има недостатък. И това изрично се заявява чрез понятието за „изгубеното единство на християните“(параграф 5)!
Становището не пропуска да отбележи, че е едностранчиво определено като „подсъдно“ всяко разбиване на единството на Църквата от индивиди или групи, които уж се обявяват в защита на чистото Православие. В този параграф (22-и), според монасите, с крайно тясното разбиране на съборността се отрича изцяло участието на цялото Тяло на Църквата в нейната съборна дейност.
Зографското братство не пропуска да подчертае, че от самото начало на тези прекалени отваряния към инославните се наблюдава едно непрекъснато увеличаване на присъединяващите се към различни зилотски групировки и е много странно, че няма никакъв стремеж към диалог с тези толкова „близки“ (използвайки терминологията на споменатия текст, пар. 4) до Църквата, а всички усилия се насочват към диалог с толкова „далече“ отстоящите.
25.05.2016 06:41
ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ
ОСТАНАЛИТЕ АВТОКЕФАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ
СВЕЩЕНИЯ КИНОТИС[2] НА ЦЪРКВАТА
„Неприятностите връхлитат неочаквано… приятелите (ме) предават, Църквата (остана) без пастири. Доброто изчезна, остана лошото. Плавам в тъмнина и от никъде не се вижда светлина. Христос спи, какво ли (още) трябва да претърпя?…“.
(Свети Григорий Богослов)
Както добре знаем от църковната история, свикването на един събор е свързано най-вече с установяването и утвърждаването на догматите на Църквата и разграничаването им от ереста. С други думи, Църквата смята за свой дълг, за нещо, без което не може, борбата с всяка ерес и вярното преподаване словото на истината. Големият църковен учител и отец свети Никодим Светогорец ясно подчертава, че „всички изложени от тях догмати и канони трябва да са православни, благочестиви и съгласни с божествените Писания или предшестващите вселенски събори“, и че „това са вечните граници, които нашите отци са поставили и законите, съществуващи до века… които вселенски и поместни събори чрез Светия Дух са установили“ („Пидалион“, изд. Ригопулос, Солун 1991, стр. 16).
Ние също, като светогорски монаси и живи членове на Църквата, спомагайки за духовното пробуждане и укрепване на православния дух сред вярващия народ, желаем да изложим и публично своето свидетелство.
Така нареченият „Свят и велик събор“, който, както е известно, предстои да се състои идния месец юни на о. Крит (19.2016 г. или 6.VI.2016 г. по стария календар) представлява един етап в програмата на междухристиянския и междурелигиозния икуменизъм или на религиозната глобализация на Новия световен ред, който, както е известно, се стреми да подчини цялото човечество с три методично изпълнявани плана: а) световно правителство, б) световна икономика и в) световна религия.
2) Същият предсъборен документ признава Световния съвет на „църквите“ (или по-точно – на ересите), създаден през 1948 г. от Новия световен ред, за да обслужва плановете на религиозната глобализация, тоест на световната религия на Антихриста. Първоначалната цел на ССЦ е синкретичният междухристиянски икуменизъм, а впоследствие, през последните десетилетия, той разширява стремежите си, като лансира синкретичния междурелигиозен икуменизъм. Различните текстове на ССЦ се признават като задължителни за Великия събор и Православната църква. Тези текстове „са неясни.
3) Признаването в разглеждания предсъборен документ на папистите уж за „църква“ води неизбежно до следващия етап на Луциферовия синкретичен междухристиянски и междурелигиозен икуменизъм, а именно –синкретичното „обединение“ на автокефалните православни църкви с папистите, посредством последваща „обща чаша“ и подчинението им на главенството по власт и непогрешимостта на ересиарха папа, тоест на преобразуването на автокефалните православни църкви в униатски. Това означава автокефалните православни църкви догматически и административно да бъдат подчинени като униатски на папата, въз основа домогванията на Ватикана и каноничния кодекс на източните католически (униатски) църкви, издаден от папа Йоан-Павел II през 1990 г.
4) Константинополската патриаршия, която председателстваше Срещата на предстоятелите, самоволно отхвърли и не придвижи за така наречения „Свят и велик събор“ предложението на Сръбската православна църква от 2015 г. за формалното признаване на събора по времето на патриарх Фотий Велики, който осъдил filioque и папското главенство по власт, за VIII Вселенски събор, както и събора по времето на свети Григорий Палама (1351 г.), осъдил латинската заблуда, че божествената благодат е тварна, за IХ Вселенски. Исихасткото богословие на свети Григорий Палама Светогорец има първостепенно значение за православното богословие и затова е мразено до смърт от папистите. Това самоволно отхвърляне ясно указва насоката на така наречения „Свят и велик събор“ не към Православието, а към всеереста на икуменизма, която принизява православното богословие чрез узаконяване на всички ереси;
5) Докато в преданието на Църквата светите и велики събори или вселенските събори са били провеждани с участието на делегации от всички автокефални православни църквии на тях, по силата на равенството на епископската им хиротония, гласували всички съборни архиереи, то на така наречения „Свят и велик събор“, съгласно правилника му, приет на Срещата на предстоятелите, гласуват не всички архиереи, участващи в събора, а единствено автокефалните църкви чрез предстоятелите им.
6) Докато решенията на светите и велики събори или на вселенските събори, отнасящи се до въпроси на вярата, според православната еклесиология и православното канонично право, трябва да бъдат представяни за одобрение и съответно – приемани или отхвърляни както от епархийските архиереи, така и от клира, монасите и православния народ, то правилникът на така наречения „Свят и велик събор“, противно на православната еклесиология налага решенията на споменатия събор като задължителни за всички членове на Православната църква. При това, с предупреждението, че ще накаже всички чинове на христоименитата пълнота, ако не приемат неговите решения. По такъв начин се разрушава напълно съборността на Православната църква и се отнема духовната дарба на „различаване на духовете“, която се дарява на всеки истински вярващ, преминал през етапите на очистване от страстите, просвещение и удостоил се да получи обожение по благодат, и която се дава на всички членове на Църквата, а не само на епископите. Затова Всеправославният събор би трябвало да покани за свои членове също и уважавани, просветени от Светия Дух, лица от клира, монашеството, както и вярващи миряни, членове на Църквата, както винаги е било на всички събори. Но православната валидност на един събор зависи първо от правилността и православието на догматите му, като „благочестивото правило на Църквата признава за свети и валидни събори онези, които е одобрила правилността на догматите“ (свети Максим Изповедник, PG 90, 148). Накрая, за да бъде приет един вселенски събор наистина за православен, решенията му трябва да бъдат приети не само от архиереите, но и от цялата православна пълнота[6].
Ако пък напротив, не изложите вярно словото на истината, тогава знайте:
а) че сте скъсали изтъкания изцяло хитон на Господа[8] и вечен авторитет и валидност и никой събор, патриарх или епископ не може да ги анулира. Според тях:
„Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.“ (правило 10 на св. апостоли).
Също и :„Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.“ (правило 45 на св. апостоли).
Само от тези две правила, които приведохме, нека всеки епископ, клирик, монах и православен християнин се замисли колко стриктни трябва да бъдем всички ние при прилагане на свещените канони. Свещените канони са защитният клапан на Църквата и, бидейки диахронични, не е редно всеки път, когато биват нарушавани, да се свиква нов събор, за да бъдат спазвани от вярващите.
ПРЕКЪСВАНЕ НА ПОМЕНАВАНЕТО
Уважаеми Свещен кинотис и свети игумени, стоте години крайно снизхождение и толерантност към латиномислещите икуменисти и униатстващи епископи са предостатъчни. Вредата и изкривяването, които тази неправилно разбрана „икономия“ е нанесла на православния критерий на клир и народ, има вече огромни измерения. На Света гора обаче имаме диахроничната и вдъхновена от Светия Дух традиция като свещен завет на преподобните светогорски отци и старците, които ни учат, че всеки път, когато в Църквата има ерес, трябва да прекъснем поменаването на всички,
Припомняме, че Света Гора от 1924 до 1974 г. бе прекратила поменаването на патриарха, първо поради нововъведената промяна в календара и второ, поради вдигането на анатемите при патриарх Атинагор.
Вие, свети игумени, които в по-голямата си част заедно с монашеските си братства дойдохте от света, за да населите светите обители, изпитващи недостиг на монаси, върнахте и поменаването на патриарха, макар нито бившият патриарх Димитрий, нито сегашният патриарх г-н Вартоломей да не промениха нищо към по-добро. Когато патриарх стана Димитрий, старите светогорци в началото имаха надежда, че той ще преподава вярно истината. Но когато заяви официално, че ще следва неизменно линията на големия си предшественик Атинагор, тогава почти всички потвърдиха, че ще продължат непоменаването. Свещеният кинотис уважи това светогорско и православно намерение и на извънреден Двоен свещен събор взе следното решение по този въпрос:
„Оставя на съвестта на всеки монастир богослужебното поменаване на името на Вселенския патриарх“ (LII заседание на извънредния Двоен свещен събор, 13 ноември 1971 г.).
И така, правото на прекъсване на поменаването, ни се предоставя освен от свещените канони, и от самия Свещен кинотис, който следва свещената традиция на това свято място. Но нима е възможно да съществува света обител и монах, който да няма православно съзнание и чувствителност?
Прекъсването на поменаването се извършва в знак на протест с оглед осъждането на ереста на по-късен етап и низвержението на еретиците епископи, ако не се покаят.
В отговора си до Свещения кинотис монастирът Каракалбе написал следното: „Нашата света обител разгледа отново на днешното заседание, 21.1972 г., в точка XIV, спорния въпрос за поменаването и при цялото си уважение и хубавите думи на светия председател,
Желаем да повторим своето убедено и неизменно решение да продължим прекъсването на патриаршеското поменаване в знак на протест, тъй като новият Вселенски патриарх Димитрий I ще продължи следваната от Светия Синод линия, която начерта Атинагор.“ (вж. в. „Ортодоксостипос“, бр. 213/01.1974 г.).
Монастирът „Свети Павел“ по време на игуменството на дядо Андрей отговори следното: „… нашето решение е, че не можем да обсъждаме този въпрос, освен ако Негово Всесветейшество не заяви в печата, че няма да следва пътя на своя предшественик“.
А игуменът на обителта о. Андрей отговори на Свещения кинотис така: „Моята църковна съвест не ми позволява да подновя поменаването, защото Вселенският патриарх е модернист, върви по стъпките на икумениста Атинагор, чиито възгледи и еретическо мислене не е осъдил“. (вж. в. „Ортодоксостипос“, бр. 213/01.1974 г.).
Това беше старата Света гора, свети игумени, която някои от вас още помните, а някои много пъти сте служили, без да поменавате името на патриарха. Така постъпваха почти всички светогорци в монастирите и келиите, мнозина от които днес почитаме като твърде добродетелни, духовни старци и светии. Защо обаче не им подражаваме и по въпроса за непоменаването на икуменистите епископи, както правеше и светият старец Паисий? Нима вярвате, че ако не поменаваме името на патриарха, тайнствата са невалидни? Значи толкова хиляди божествени литургии, извършвани толкова много години са били невалидни? Далеч от такава хула!
След всичко това, уважаеми Свещен кинотис и свети игумени, желаем да ви уведомим и да ви държим отговорни, че ако планираният Всеправославен събор не осъди всеереста на синкретичния междухристиянски и междурелигиозен икуменизъм, ви известяваме, че ще следваме традицията на Света гора и старите преподобни светогорски отци, които от времето на латиномислещия
Такова предателство на Православието никога, Господи, не допускай да е случи. Но църковното положение днес, както никога досега, е съдбовно. Всичко е възможно и всички ние трябва да сме готови на всичко. Може и да станем свидетели още веднъж на нов ФЕРАРО-ФЛОРЕНТИЙСКИ СЪБОР, с всичките духовни и национални беди, които ще последват това предателство на вярата. Молим се всички ние да останем на висотата на обстоятелствата и с благодатта на Христа и на Пресвета Богородица да изповядаме православната си вяра до кръв, ако се наложи.
Молим се благодатта на Светия Троичен Бог, по молитвеното застъпничество на Настойницата на Светоименната гора, Пресветата Владичица наша Богородица, да просвети светите архиереи и да предпази нас и христоименитата пълнота от сатанинската измама на последните времена, която е всеереста на синкретичния междухристиянски и междурелигиозен икуменизъм. Амин.
[4] Тук и навсякъде в текста условно превеждаме гръцкия термин καθολικός с „вселенски“, макар за това да се използва друга гръцка дума – οἰκουμενικός (срв. „Вселенска патриаршия“–ΟἰκουμενικόνΠατριαρχεῖον, „вселенски събор“–ΟἰκουμενικήΣύνοδος и т.н.). Също толкова несполучлив е преводът на καθολικός като „съборен“, т.к. гръцката дума за „събор“ е σύνοδος. Точното значение на καθολικός е „всецял, всеобщ“. Бел. прев.
[6] На събора, проведен в италианските градове Ферара и Флоренция, е сключена църковна уния между Рим и Константинопол (1439 г.). Бел. прев.
[8] Тоест, устойчив на времето, неизменен. Бел. прев.
[10]Протатският храм (или Протат(он), гр. Πρωτᾶτον) е катедралната църква, намираща се в административния център на Света гора – градчето Карея. Това е най-старият запазен храм на Атон. В сегашния си вид съществува от 962 г. Нарича се така, защото негов предстоятел е протът (протоепистатът) на Света гора – представител на някой от първите 5 атонски монастири по ранг, който на ротационен принцип е „игумен“ на монашеската общност в продължение на 1 година. Протатският храм е посветен на Успение Богородично и в олтара му се съхранява една от най-важните светогорски светини – оригиналът на чудотворната икона „Достойно есть“. Бел. прев.
[12]Всъщност Висарион е бивш митрополит на Никея (1437-1439 г.). Той е един от архитектите на унията между папистите и православните (1439 г.), за което бил почетен от папа Евгений IV с кардиналски сан. След подписването на унията останал да живее в Рим. Бел. прев.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
