Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2015 23:28 - Картините на Иван Кирков като израз на един очовечен натюрел *
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 5321 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 15.03.2016 15:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Художникът Иван Кирков е изгонен условно от Художествената академмия, само защото обичал да рисува репродукции на цветните платна на импресионистите Клод Моне и Дега. Вие не знаете, но доносниците така се хранеха и взимаха своите заплати - чрез доноси. Техните деца и до ден днешен са живи и здрави и оформят здравия цъфнал стълб на нашата страна. Всички гнилости на оноговашното време, връзват плод сега и определят праволинейната разруха днес.  Рисуването на Дега било възприето като уклон към Запада, неговото изкуство и западащата му декадентска природа. Разбира се можете да си представите, че твореца е смазан до безумие от соцмашината за калъпиране на талантите в българското художествено пространство. Соцмаш тромбоването върху художественото мислене е изразено и в арт критиката на соцвремето върху една от маринистичните му картини "Край морето", където хората, гледащи към хоризонта са изтълкувани като носители на промяната извън социализма, вместо да се приеме естествения стремеж на човек за поглед към синевата.
Следват множество партийни поръчки към твореца - мозайките на Бузлуджа, жп гарата в София и много други творби и платна, посветени на БКП тематиката.  Творецът е пример за творческо задушаване от страна на културно-политическия строй на социализма, в който той пребивава. За да отстъпи от съдържанието, което така безпокои критиката, той се концентрира върху формата и нейното формално съдържание, в резултат на което Иван Кирков е обвиняван неправомерно във формализъм. Уви "сливащите форми"  в творчеството на Кирков са така продуктивни откъм съдържание, че те сякаш носят съдържанието на цели книги, които автора е предпочел да останат прочетени от съзерцателите на творчеството му. Вместо да бъде обвиняван във формализъм, автора по-скоро може да бъде упрекнат в  структурализъм от гледната точка на деконструктивизма и залитане към кубизма, но това са теми и етапи от художественото развитие на автора, които дообогатяват, а не банализират както неговото творчество, така и световното развитие на тези жанрове в епохата на постмодернизма.
Ако приемем, че художествената форма е средство за спасение на таланта на твореца в неговото "тоталитарно какавидиране", то прецизността и хипертрофията на формата се явява максимална концепция за свръхносителство на подлежащо съдържание. Защото непрекъснатото излизане извън рамките на нормата, а така също и извън рамките на формата е средство за изпълване на максимално и дори двойно съдържание на формите.
Типичен пример са платната Столовете и Прозорец, които сякаш гравитират към същото тоталитарно какавидиране на друг един диаболистичен артист като Атанас Далчев. Няма по добър начин да пресъздадеш човешки дух, оразмерен от празните столове на една празна маса със запалена лампа, празно блюдо и полупразна бутилка. Празнотата на гледката е максималната субстанциална форма на духа или че поне тук някога е пребивавал духа. Същата празнота лъха от платното на "Прозореца", в който най-характерния и жив елемент е набръчканото и почти живо перде, подухвано от вятъра. Макар обрисуването на подобни празни субстанциални предмети да поражда отчуждаемост и симплистична празнота, тя в най-голяма степен отразява съдържанието на духа, който е още по-неразбираем дори и най-живите сред живите човеци.
Моля да ми простите израза тоталитарно какавидиране, но това е аморфното тяло, което всеки един соц творец е длъжен да заеме според изискванитята на системната соцмелачка. Сякаш тоталитарното какавидиране е задължителната форма за очовечаване на натюрела и таланта на необузданата по презумция свобода на таланта. Уви системата изтръгва от теб жизнено значими опорни точки и те инвалидизира значително, вследствие на осъзнато репресиране, което води до самооценка на безпомощност и търсене на спасение към индивидуалните форми на свобода, криптирани в езика на културата - там дълбоко в безизразността на средствата, в безизказността на художествените форми, носещи само голо или само скрито единично, двойно или тройно съдържание.
Разграждането на формите, пластовете и перспективите е една от запазените марки на твореца, а пейзажите му се характеризират с един неподправен самобитен наивизъм.
Един особен похват е дисекцията на структурата и на пезажа в творчеството на автора. Ето защо спокойно можем да наречем този похват формалистичен дисекционизъм, многократно осъществен от играта на светлосенките, от разрезите на обектите, от плоскостите на наблюдението, от бунта на формите.
https://www.youtube.com/watch?v=0unPoq2ARl8         http://vbox7.com/play:335cae6e
http://apollon.blog.bg/izkustvo/2014/09/13/kartinite-bezmylvnata-hrana-za-dushata.1296843- част втора
imageСтоловеimageСместтаimageУлицатаimageimageimageimageimageimageБрадатimageimageimageМаскаimageВетроходиimageКрай моретоimageimageimageimageimageimageimageЧервеното пониimageimageКомпозицияimageДебеланаimageimageimageimageКипарисиimageМрачно мореimageТриптихimageТриптихimageТриптихimageВечер в ТракияimageimageШапкаimageimageimageimageimageimageimage

imageimageimageimageimageimageimageimage

Картини от юбилейната изложба на Иван Кирков пост мортем в Асеновград
imageimageimageimageimageimage
--------------------------------------------------------------------------------------------------

imageimageimageimageimageimageimageimage
image
imageimageimageimage
image
image
imageПрозорец












Гласувай:
6



1. apollon - Част Втора на публикацията е на следния линк:
29.12.2015 17:23
http://apollon.blog/izkustvo/2014/09/13/kartinite-bezmylvnata-hrana-za-dushata.1296843
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14431032
Постинги: 5334
Коментари: 10421
Гласове: 19316
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031