(миниатюра за Писгоми)
Крадците на щастие са най-нещастните хора, както и всички крадци чакат нещастието върху плещите си. Възмездието за откраднатото е като дамоклев меч за крадеца. А най-тъжното е, че крадеца на щастие не може да види своята грешка, още повече когато сам той не се замисля и не очаква възмездието като бумеранг. 
Крадците на щастие желаят чуждото щастие - готови са на всякакви манипулации, интриги, намерения и действия за да го постигнат. Чувстват за кратко малък изблик на щастие и след като изпият кратката глътка на неговата продължителност, върху тях нескончаемо тегне мисълта на нещастието, без дори те сами да го желаят това.
Един вечен железен принцип следва да бъде изграден като квинтесенция от друг библейски принцип : Не отнемай чуждото щастие, за да не отнемат и твоето.  Не отнемай чуждия ближен, за да не посегнат на твоя, освен ако не е свободен. А колко е голямо престъплението когато разваляш брачен съюз - с какви претенции ще искаш сам да си щастлив. Каква велика илюзия, каква самозаблуда.

https://www.youtube/watch?v=5uQzB7_C-lc