Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2014 00:22 - Българският ендемит стояново лютиче (Ranunculus stojanovii Delipavlov) и редкия вид пчелоносна пчелица (Ophrys apifera Hudson)
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 4377 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 28.03.2017 14:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ranunculus stojanovii Delip. и Ophrys apifera Hudson - нови находища в Тракийската низина
Орхидеята Ophrys apifera е рядък вид за България,а стояновото лютиче е родопски  български ендемит.
Повод за написването на тази статия е невярна по същество научна информация за локализацията на вида Ranunculus stojanovii Delip в Тракийската низина, което е изложено от авторките: доц. д - р Райна Начева и гл. ас. Даниела Иванова в
http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Biodiversity/NCBP/NSBR_2014/Gr_3/AP_Ranunculus_stojanovii_03-2014.pdf.
Авторките научно необосновано са приели, че внесения от мен хербариен лист с номер SO 99778 в Хербариума на Софийския университет е неправилно определен именно и само защото не са лично намерили екземпляри от вида, но нали сами разбирате, че това не отхвърля неговото съществуване в посочения регион. Не само, че не намират вида след напразните си търсения, но и научно необоснова твърдят, че хербарийния лист, който съм депозирал е грешно определен.
За да поправя тази научна неточност съм решил да се защитя със снимков материал:


Снимки на Ranunculus stojanovii от популациите в Тракийската низина във фенофазата на плододаване.
 
Листа на стерилни издънки в резултат на столонообразуването.
image

Растението в цял ръст
imageimageimageimageimage

Снимка на хабитата
image
Отрицателно действащи фактори в Тракийската низина: косенето на тревните площи край изкуственото езеро на река Въча, къртиците в района, отъпкнатего от хора и добитък, пашата на кози в региона. Видът наистина трудно се намира особено във фенофазата на плододаване, тъй като се слива с околните растения. Една от причините за трудното намира е и ранното косене, което също може да направи популациите относително невидими при полево изследване.
Видът Ranunculus stojanovii  е терциерен реликт и микроендемит с особени закономерности на распространение. За находище от типа "loco classico" се приемат планиско-ливадните популации в речното дере на Равногорска река на 1300 – 1500 м надм. в.. Като дъщерни находища по типа на речното пренасяне на изкоренени от дъждовете растения от река Въча са 4-те популации край река Въча както и популациите. От своя страна те възникват вторично като клонови популации от най-голямата майчина популация. Тракийските популации са ксерофитни за разлика от популациите в класическото находище, където полулации заемат хигрофилни съобщества. В условията на ксерофитизъм тракийските популации с 150-250 църфящи екземпляри(останалите екземпляри са стерилни издънки). Най точно се виждат сребристите столони по метода на измиване на повърхностните слоеве пръст с течаща вода, която се изсипва върху централното майчино растение, което е в процес на цъфтеж или плододаване. Фитоценозата е вторично формирана с нехарактерни за ендемичната природа на вида рудерални видове. Ranunculus stojanovii в Тракийската низина в условията на ксерофитизъм е мирмекофорен и това по най-безусловен начин показва разпокъсаността на популациите и размножаването на растението чрез семена, освен по най-честия и ефективен апомиксис на столонообразуването. Това поставя популациите в Тракийската низина от особен научен интерес. Стояновото лютиче е единствения столонообразуващ български  ендемит. Негов конкурент в този аспект е балканския ендемит  Ranunculus psylostachis Griseb., към който българския ендемит проявява най-голям морфологичен афинитет.
Ендемитът Ranunculus stojanovii образува вторични съобщества с два вида плюскавичета - Silene subconica Friv. Silene conica subsp. conomaritima D.Jord., Artemisia vulgaris L., Erodium cicutarium L., Medicago minima L., Cynodon dactylon L.,, Geranium lucidum, Crepis setosa L, Vulpia myosurus L.
В непосредствена близост този ендемит е придружен от популациите на двата балкански eндемита Барбареа лонгирострис и Латраеа родопеа.
Все пак авторките са посочили: По хербарни данни се посочва за Тракийска низина, на около 10 км от гр. Стамболийски, в землищата на селата Куртово Конаре и Йо аким Груево , близо до изкуственото езеро край р. Въча ( SO 99778 ).
Това ме амбицира да внеса хербарните материали в ботаническата градина на Берлин, за да се опази генофонда на тези обречени от разрушаване популации.
В Червената книга на българия главно под благотворното влияние на проф. Димитър Димитров подобни отрицания са избегнати:
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Ranstoja.html
Счита се, че популациите на вида в Средни Родопи (при Дяволския мост на р. Арда; на около 430 м надм. вис.)  са възникнали също вторично, но при стопанското пренасяне на материали от сено и по нататъшното размножаване на растението по полов път. За първично се приема находището при село Равногор.
Биологичното значение на столонообразуващия апомиксис при вида стояново лютиче е огромно, тъй като дава възможност на полулациите му да поддържат висока плътност и численост. Това е и една от причините за оцеляването на българския ендемит  и развитието му в рудерални съощества. От тази гледна точка популациите на растението открити в Тракийската низина са уникални. Това е може би е единствения случай, в който ендемичен вид, с характерно местообитание, го напуска и оцелява в рудерални съобщества. Наличието на висока численост от радиално разположение стерилни индивиди, дава въможност на вида да бъде солиден конкурент на рудералите.  
Само на 300 метра от находището на стояновото лютиче снимах лично още по рядката орхидея с латинското име Офрис:
Официалното име на  Ophrys apifera Hudson
  image image
imageimage
Ophrys apifera Huds.

 
Хербарните материали ще бъдат внесени в музея в Берлин.

На по-долу дадената снимка растението е определено като Ranunculus stojanovii - в действителност обаче сниманото растение принадлежи към вида Ranunculus psylostaschis Griseb.
http://www.bgflora.net/families/ranunculaceae/ranunculus/ranunculus_stojanovii/ranunculus_stojanovii_8_en.html
image
Въпросната снимка на растение е определена като Ranunculus stojanovii, а тя всъщност принадлежи на Ranunculus psylostachis Griseb. В галерията от растителни части на същия вид под снимка номер 5 е сниман базален лист на Ranunculus psylostachis. Ranunculus stojanovii расте в една и съща фенофаза с Ranunculus psylostachis в класическото си находище край село Равногор.













Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. apollon - Срещнах големи трудности при ох...
23.05.2014 15:56
Срещнах големи трудности при охарактеризиране на постинга - той не може да бъде в регионални, тъй като рубриката не изчерпва с точност съдържанието. Интересно в log.bg има раздел наука, докато тук в blog.bg няма рубрика наука. И понеже има фотографии, затова съм го поместил в също неподходящата пубрика изкуство.
цитирай
2. apollon - Един красив атлас от снимки в света на гъбите
24.05.2014 15:55
http://www.bulgariautre.bg/gallery/2014/05/22/3401-magicheskiat_svyat_na_gubite_galeria/60410
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 9711357
Постинги: 5167
Коментари: 9991
Гласове: 17757
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031