Град Абдера е третия по богатство тракийски полисен град на Балканите в древността. Управляван от магистрати, градските началници на града съвместявали функциите на жреци към култа на градските божества и военначалници на армията. Магистратите идвали на власт чрез изборна длъжност и всеки от тях отговарял за конкретен икономически отрасъл, както и за култа на конкретно божество, протектор на полиса. 
Монетите показват главните отрасли на градската икономика -  отглеждането на жито за южните елински колонии в околните поля на Егейска Тракия, производството на вино, зехтин и мед, говедовъдство, риболов, лов на дивеч. На снимката от първата монета до типичния за абдерийските монети грифони, ясно се вижда образа на пчела, която присъства и на монетите на магистрат Пнойней и ясно показва развитото пчеларство и медопроизводство в града. На реверсите са изписани имената на магистратите, които за даден период от управлението на града са повече от двама и дори трима, заедно с изображението на божествата, на които магистрата изпълнява функцията на жрец. Автор: Д.Георгиев-Даков
Магистрат Епи-Филадос

Abderiteon-Epipponaktos-magistrate

Anaksipolis Pan Abdera



Магистрат Атенис

EPHRODOTO

EPI EURHSIPPOU

EPIFILA-IO

EPIMOLPAGOREI

Магистрат ЕпиНимфагорео


Epi-Pnoinneo

EPI-POLUKRA-TEOS-Artemis

EPI-POLUKRA-TEOS-Artemis

EPI-PPOTEW

EPI-SM-ORDO-TORM-OKALMagistrateSmordos-sonofErmokal-

EpiZenonos-Abderos

EΠ[IO]MHPOY

E-Π-I-HPO-KΛEI-TO

EΠIM[OΛ]ΠAΓOΡE

EΠITHΛEMA[XO]

HPOΦANHΣ(magistrate)

Kalidamas magistrat

Kallianaktosmagistrate

Magistrat Rotes

magistrate Orchamos

MHNO

Romnemonos-epi

ΕΠΗ−ΡΟ−ΔΟ−TΟ

ΕΠ-ΗΡΟΓΕΙ-ΤΟΝΟΣ

ΕΠΙ Δ-IOM-YΣΑ-ΔΟΣ

ΕΠΙΑΠΟΛΛΑΔΟΣ

KLEATIDHS


ΠYΘΩN magistrate

MHNO

POLUKPATHS


PRO-MH-QID-HS

Други магистрати, известни от своите монети:
EПIHPOANEOS
--EPI IHNWNO

Съгласно легендата Абдера е основан от Херкулес на мястото на смъртта на неговия приятел и любим Абдер, който загинал разкъсан от конете на Диомед. Градът е основан от гърци колонисти от град Клазомене в Йония през 656 пр.н.е. на мястото на древна финикийска колония, източно от устието на река Нестос (Места). Градът бързо станал важен икономически център на северния бряг на Егея. Няколко десетилетия след основаването си колонията е разрушена от съседни тракийски племена, по-късно е възстановена (6 в.пр.н.е) от преселници от йонийския град Теос, сред които е и поетът Анакреон. Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на Пиндар. Творбата дава ценни данни, както за религията, така и за най-близката заплаха за града от страна на траки и пеони. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от тракийски произход), което показва, че жителите на града почитат и едно местно тракийско божество, чийто култ постепенно се слива с кулата към Аполон.
През 480 г.пр.н.е жителите на Абдера решават да предадат без бой града на персите. След разгрома на персите при остров Саламин в 480 г.пр.н.е. колонията им оказава добро гостоприемство. След този период градът е в икономически подем. Започва сеченето на едни от най-красивите и разнообразни сребърни емисии. Те се откриват главно в населените с траки съседни околности на Абдера и са свидетелство за оживените търговски контакти между тях и града. След 480 г.пр.н.е. градът се сближава с Атина, дори членува в първия (478-477 г.пр.н.е.) и втория (378-377 г.пр.н.е.) Атински морски съюз, като има известни привилегии спрямо останалите съюзници. През 375 г.пр.н.е. трибалите заплашват града, но атинският военачалник Хабрий ги отблъсква. В продължение на много време,Абдера си остава един от водещите елински полиси и запазва своята самостоятелност и демократична уредба. През 170 г.пр.н.е. е щурмуван и жестоко наказан от римляните. През римската императорска епоха е свободен град.