Панония е равнинна историческа област в Средна Европа между Дакия, Норикум, Илирия, Венетия и Хистрия, приблизително съвпадаща с територията на днешна Унгария и с части от Австрия, Сърбия, Словения, Хърватия. От 8 век преди новата ера Панония е окончателно завоювана като едноименна римска провинция. Това е икономически процъфтяваща провинция на Рим ,претърпяла най-много и драстични реформи на администриране. 
При управлението на император Траян  Панония е разделена на две провинции: Горна(западна част) и Долна Панония(източна част).
В края на 3 век е включена като две провинции (Горна и Долна Панония с метрополии Савария и Сирмиум) в рамките на диоцеза на Западна Илирия.
Карнунт (Carnuntum; споредКлавдий Птоломей: Καρνοιις) е главният град на римската провинция Горна Панония и нейна столица. В този град Септимус Север  бил издигнат от войската от губернатор на Панония в император на Рим.
Константин Велики определя Савария за столица на провинция Панония Прима. Така след тетрархията и след административните реформи предприети от Константин Велики, Панония се разделяла на Панония Прима със столица Савария, Валерия със столица Soplanae(образувана от император Галерий в чест на името на своята съпруга), Савия със столица Сисция и Панония Секунда със столица Сирмиум.
Значителното военно присъствие в границите на Панония, прави нейната икономика изключително важна за снабдяването на войската с провизии. Панония е плодородна равнина, която осигурявала значителни количества зърно, месо,вълна.
Сисция (Siscia) е известна като монетарницата на Рим. Тук били офисите за сечене на имперските пари, а  монетния майстор носел титлата прокуратор монете Сисцине. С парите от Сисция императорите плащали заплати на войската по северната граница на река Дунав.
Julius Pokorny в своя лингвистичен труд "Indogermanisches etymologisches Wцrterbuch" No. 1481, определя и извежда името на Панония като част от про-индоевропейския корен *pen-, "блато, вода, влажен" (за сравнение с английското fen, "блато"; Хинди - pani, "вода").
Dio Cassius (49.36) споменава за етимологията на името Панония от латинското pannus - парцал, парче плат, дрипа, отнесено към особен вид облекло на панонските обитатели. Очевидно именният произход на топонима не е бил известен и на древните писмени източници.
Според етимологията на Изидор от Севиля областта Панония получила името си от Апенинските Алпи, от които била разделена с Италия.
За да разберем етимологията на областта е нужно да се пренесем във времето римската инвазия. Това е така защото след римското присъствие голяма част от горите на Панония са изсечени. Равнинната площ на областта била покрита с пръснати гори, заобиколени от тучни и влажни полски пасища и ливади. С напредване на времето на римското присъствие горите все повече се стопявали. Освен всичко това следва да отчитаме в етимологията на Панония силната зависимост на римския религиозен пантеон с този на древна Елада. С напредването на еленизацията в класическата римска литература през 3 и 2 век преди новата ера, римляните опитват да свържат и изравнят своите собствени божества с тези в гръцкия пантеон, а това е време далеч по ранно от римското завладяване на Панония. Предвид на посочените факти има основание да изгради нова етъмологична теория, в която семантичния товар на името Панония да бъде свързано с "земята на бог Пан". 
Пан ( гръцки ) е гръцки бог на овчарите и стадата , на планинските диви земи и полята, ловa и селскaта музика. И макар Пан да е планинско божество, пренасянето му в равнините с развито скотовъдтво изглежда съвсем естествен процес.
Най-известна до този момент е етимолгията на Юлиус Покорни, който извежда произхода на топонима от протоиндоевропейския корен pen - вода, влага.
Автор: Д.Георгиев-Даков (Etymology of Pannonia)