Както може да се предположи всички антични богове били почитани в пределите на Лесбос. Така Аполон носел прозвището Μαλόεις,  се превежда като "охраняващ" белите овчи стада на Лесбос". Дионисий бил известен с прозвището BRISAEUS (Brisaios) по името на лесбоската планина Бриза. Омир в Илиада ни свидетелства за още един култ на острова и той е единствения пример в класическата литература за Лесбос. Арктинус от Милет в гръцки епос от 8 век преди Христа, свидетелства, че Ахил отплавал за Лесбос и след като направил жертвоприношение на Аполон, Артемида и Лето бил очистен от кръвопролитието заради убийството на Терсит. Зевс Аммон и Зевс Карнейос  и дори  Хелиос (заради връзката по море със остров Родос) били почитани и изобразени на монети от острова наред с инсрипцията, означаваща островната столица - MYTI (ЛЕNЕ).
В миналото остров Лесбос е имал много имена.  хетско име на острова е Lazpa. Изведено от надписи древнотоПлиний говори за имена като Himerte, Lasia, Pelasgia, Aegira, Aethiope и Macaria. Последното име произлиза от легендата, разказана ни от Андротион (Androtion), според която Macar основал храм на Дионис в Лесбос. А според Zenothemis амазонките живеели на лесбоския остров.
Но какво прави острова характерен и с каква известност и епитет се е ползвал в древността. Макар жителите на Лесбос като Сафо, AАлкей, Питакус, Терпандър да са световно известни, техния човешки облик само изпъстря с въображение и колорит цялостната атмосфера на острова.
От всички божества, почитани на острова най-дълго практикуван култ е този на Дионисий. това е и култа с най-голямо значение за острова. Името с култа към Дионис и към виното остров Лесбос е бил известен в древността.  Доказателството е разпространеното на много места в Егея на локалния за Лесбос епитет на Дионис- Бризайос. Друго доказателство е храмът на Дионисий в Лесбос, който е разположен на върха на скалист нос на Агиос Фокас като повечето строителни материали от култовото съоръжение са използвани повторно за строежа на раннохристиянски храмове (острова е една от спирките на Апостол Павел). Трети основен момент в твърдението,че винарството и божеството на виното са били най-известни за името на острова е, че още  митичния основател Макареус изградил храм в чест на Дионис. Павзаний също описва легенда за рибар от лесбоския град Метимне, свързана с намирането в рибарките му мрежи на дървена статуя на бог Дионис. Aelian описва митиленеца Макареус (той бил син на Хелиос и нимфата Родес, но заради убийството на брат си Тенедес отплавал за Лесбос, където станал цар и владеел още много други околни острови), който бил жрец на бог Дионис. За неговата дъщеря Метимне се оженил Лесбос, син на Лепитес и внук на бога Еол.
И тук идва най-важната епонимна развръзка. нито сина на Митилене - Myton, нито Mytilus  са епоними на столичния град. Самата Митилене, спазвайки родовата традиция е приела да бъде вакханка, както показва името й - от гр. Λῆναι, което значи вакханки. Самият Елиан говори за Макареус като за митиленец, тоест като жител на град Митилене. Елиан описва Макареус като най-безскрупулния човек, който през тайна дупка в храма гледал когато посетителите в храма оставяли златни дарове, а после ги взимал и заравял златото. Когато посетителят питал къде са неговите златни дарове, Макареус го убивал, изравял златото и на това място погребвал измамения човек. По време на обред на Макареус, той бил наказан от Дионис и един негов син наръгал с нож другия му син. Ужасена от постъпката на убиеца майка му убила собствения си син. Научавайки за това Макариус убил собствената си жена с тирсове. След случилото се Макареус бил арестуван и измъчван. Той признал за всичките си престъпления в храма. Така станал жертва на несправедливостта си и заплатил с живота си , с жижота на жена си и на своите синове.  Освен Митилене другата дъщеря на Макареус - Метимне, станала известна с това, че името й послужило за епоним на втория по значимост град на острова.
Налице е възможност Митилене да е изпълнявала ролята на предводителка на всички вакханки на острова, както заради аристократичния си произход, така и заради високото социално положение на принцеса. От Посейдон като красива островитянка тя родила син на име Митон.
Накрая следва да се обясни до какви изводи води обстоятелството, че остров Лесбос бил прочут не само със своите поети, но най-вече със своето вино и култа си към Дионис Бризайос. На първо място производството на вино било главно перо в древната икономика на острова. Топлият средиземноморски климат и откъсването от континента създавало условия за сухи, ветровити и припеклививи местообитания, които са идеално място отглеждане на най-висококачествените сортове вино. Културата за употреба на вино на острова била издигната в култ, преобладаващ над всички останали и дала възможност за разпространението на локалния дионисиев култ в цялата страна. Това е опорната основа да се твърди, че макар гърците да възприели старото хетско име на острова - Лазпа, те вложили в него гръцки смисъл и значение - нещо типично за кутурата на Гърция -да взаимства културата на други народи и да я прави своя. От позицията на този принцип основна цел на статията е да разгледа типично гръцката семантика на името Лесбос. Какво означава това име?
Тук се смята, че семантика на топонима Лесбос, въпреки многото епонимни влияния свързани с родословието на родоския Макареус, е пряко свързана и относима с винопроизводството на острова, чийто покровител е Дионис. Присъствието на родоски клан в управлението на острова през древността говори за това, че морските народи подчинявали едни на други териториите откъснати от сушата - това в случая означавало, че само морски народ можело да покори друг морски народ в дълбоката древност. От остров Родос дошъл и култа към бога на слънцето - Хелиос. Епонимът Лесбос ли е истинското значение на топонима? Както се разбира от легендите, Лесбос станал втория цар на острова. Първият - Макареус, бил недостоен в своето поведение и не получил нужното признание неговото име да бъде епоним. Младежът Лесбос отговарял на всички усложия да бъде цар. На първо място той бил с божествен произход - негови праотци били боговете Аполон и Еол. След като Лесбос се оженил за Метимне, той имал законно основание да наследи Макареус. След като Макареус почитал Дионис, наследилия го цар също се задължавал да бъде следовник на този култ. Така цар Лесбос станал достоен патрон на острова и ревностно изпълнявал култа към Дионис.
Името Лесбос се възстановява от лексемите λήσω -забравям(λῆστις -забвение) и βίωσις-живот. Семантиката на топонима в превод е остров на забвението, на забравата в живота, посредством помоща на виното на острова или особените културни традиции, останали вкоренени от присъствието на Сафо.
Известността на Лесбос със персонажа на талантливата Сафо не е единственото, с което Лесбос е бил прочут в античността.
Един тракийски владетел с името Аутлесбис е имал сходно име като на острова. Тракийскияj цар е споменат от римския историк Тит Ливий (Liv. XLII, 67, 3-5). Името на владетеля ясно показва неговия аристократичен произход и високото обществено положение  в автократично-племенната политика на траките. Ако използваме по-горната етимология Аутлесбиос означава "независим и живеещ забвение" - едно наистина царско име. 

Сафо от римска мозайка в Помпей