Постинг
07.11.2010 01:51 -
Дарзалас от Одесос с рога на изобилието
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 5345 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2011 01:11
Прочетен: 5345 Коментари: 7 Гласове:
5
Последна промяна: 10.01.2011 01:11
Дерзалас е локално божество в Одесос с трако-елински култ. Постепенно култа към Дерзалас се разраства и се превръща в покровител на градовете Истрия, Томи и Одесос. Дерзалас е бог на смъртта и плодородието. Счита се, че култа му първоначално е възникнал в крайбрежните градове и в последствие в процеса на разселването на гетите през 4 век пр.н.е, се разпространил във вътрешността на крайбрежните области. Гетите имали особени вярвания за живот след смъртта. Ритуалната смърт била почитана и издигана в култ. Това повлияло на неразривното обвързване на Дарзалас със вярванията на гетите.
Един от символите на Дерзалас - корнукопията, е типичен елинистичен елемент, което показва процеса на узаконен преход от тракийската към елинистичната митологична система. В даден етап от градското развитие на Одесос и благодарение на тесните му връзки с Истрия и Томи, бог Дерзалас се превръща в регионално божество с ролята на междуетнически обединител и протектор.
Крайбрежните градове се отличават от градовете на сушата. От една страна те са твърде уязвими при нападение по вода и суша. От друга страна те изобилстват от стоки в резултат на морската търговия, риболова и вноса на суровини от контииненталните части, но за жалост търговската дейност е подчинена на ред непредвидени обстоятелства и е уязвима - бури, загуба на товари, грабежи, пиратство. Този характерен бит отговаря на уникалните функции на Дерзалас. От една страна той е божество на плодородието и раждането, от друга символизира смъртта и разрухата. Това е първия цикъл който култа към божеството удовлетворява. Във вторият цикъл Дерзалас е божество на изобилието, а в противовес е божество на пълната загуба. Циклите на раждане и смърт, на притежание и липса, на богатство и бедност са съществени за всяко едно човешко битие, поради което култа се разпространява повсеместно от двете страни на делтата на Дунав.
Освен изброените култове, Дерзалас ясно се откроява като божество-протектор на търговията. Така противоречивият и смелият тракийски прототип за стремеж към смъртта се балансира от култа към изобилието - наложен от елините.
Траките не се бояли от смъртта. Това ни свидетелства и Платон - θαρσαλέως ἔχειν πρὸς θάνατον.
Името на божеството се извежда като производно на θαρσαλέος - смел, храбър, уверен, дързък. Макар това да е старогръцка дума, тя няма елински произход, а е заемка от съседни индоевропейски езици. Същото важи и за производните думи на глагола θαρσέω -търся, смел съм. θαρσέω произлиза от индоевропейската форма tersiti. θαρσαλέος в точен превод е "безумно смел, смел като лъв"(различно от laos -народ).
Разбира се тази етимологична версия следва да се приема с резерви, тъй като реконструкцията на произхода е многопосочен процес. Но друга една нова версия за произхода, представена тук, изключително много се доближава до неизвестна страна от култа на божеството. Според наличните сведения за Дарзалас, божеството се е олицетворявало с Хадес, Залмоксис и Гебелейзис.
В действителност Дерзелас е морско божество, а не както е представян досега като хтонично божество. Главният храм се намирал в Одесос и в чест на Дерзелас били организирани спортни игри и празници, наречени дарзалеи. По повод създаването на голяма статуя на божеството на една от дерзалиите вероятно е присъствал и самия император Гордиан III.
Добре запазения семантичен елемент ζάλη - морско вълнение, буря в името на Дерзалас ясно показва, че той е бог на морските бури, които носят смърт или пък са източник на блага. В този смисъл божеството Дерзалас причинява бурите и ги укротява, поради което е божество на смъртта и плодородието. Култът на разпространение в големите понтийски полиси като Одесос, Истрия, Томи и Олбия са красноречив пример за това.
За значението на тази дума има ясни писмени смедения у Платон, Плутарх, Есхил и Пиндар. В смисълът на думата, за който древните автори свидетелстват, Дерзалас е локален бог на морските бури, чийто култ е разпространен по полисите на Западното понтийско крайбрежие.
IGBulg II 768Thrace and Moesia Inferior
κ]υρίῳ Δαρζαλᾳ Τούρβων
βου(λευτὴς) εὐχαριστήριν ἀνέ-
Надписът започва с: "На бог Darzalas" и е пример за един от вариантите на изписване на името.
Един от символите на Дерзалас - корнукопията, е типичен елинистичен елемент, което показва процеса на узаконен преход от тракийската към елинистичната митологична система. В даден етап от градското развитие на Одесос и благодарение на тесните му връзки с Истрия и Томи, бог Дерзалас се превръща в регионално божество с ролята на междуетнически обединител и протектор.
Крайбрежните градове се отличават от градовете на сушата. От една страна те са твърде уязвими при нападение по вода и суша. От друга страна те изобилстват от стоки в резултат на морската търговия, риболова и вноса на суровини от контииненталните части, но за жалост търговската дейност е подчинена на ред непредвидени обстоятелства и е уязвима - бури, загуба на товари, грабежи, пиратство. Този характерен бит отговаря на уникалните функции на Дерзалас. От една страна той е божество на плодородието и раждането, от друга символизира смъртта и разрухата. Това е първия цикъл който култа към божеството удовлетворява. Във вторият цикъл Дерзалас е божество на изобилието, а в противовес е божество на пълната загуба. Циклите на раждане и смърт, на притежание и липса, на богатство и бедност са съществени за всяко едно човешко битие, поради което култа се разпространява повсеместно от двете страни на делтата на Дунав.
Освен изброените култове, Дерзалас ясно се откроява като божество-протектор на търговията. Така противоречивият и смелият тракийски прототип за стремеж към смъртта се балансира от култа към изобилието - наложен от елините.
Траките не се бояли от смъртта. Това ни свидетелства и Платон - θαρσαλέως ἔχειν πρὸς θάνατον.
Името на божеството се извежда като производно на θαρσαλέος - смел, храбър, уверен, дързък. Макар това да е старогръцка дума, тя няма елински произход, а е заемка от съседни индоевропейски езици. Същото важи и за производните думи на глагола θαρσέω -търся, смел съм. θαρσέω произлиза от индоевропейската форма tersiti. θαρσαλέος в точен превод е "безумно смел, смел като лъв"(различно от laos -народ).
Разбира се тази етимологична версия следва да се приема с резерви, тъй като реконструкцията на произхода е многопосочен процес. Но друга една нова версия за произхода, представена тук, изключително много се доближава до неизвестна страна от култа на божеството. Според наличните сведения за Дарзалас, божеството се е олицетворявало с Хадес, Залмоксис и Гебелейзис.
В действителност Дерзелас е морско божество, а не както е представян досега като хтонично божество. Главният храм се намирал в Одесос и в чест на Дерзелас били организирани спортни игри и празници, наречени дарзалеи. По повод създаването на голяма статуя на божеството на една от дерзалиите вероятно е присъствал и самия император Гордиан III.
Добре запазения семантичен елемент ζάλη - морско вълнение, буря в името на Дерзалас ясно показва, че той е бог на морските бури, които носят смърт или пък са източник на блага. В този смисъл божеството Дерзалас причинява бурите и ги укротява, поради което е божество на смъртта и плодородието. Култът на разпространение в големите понтийски полиси като Одесос, Истрия, Томи и Олбия са красноречив пример за това.
За значението на тази дума има ясни писмени смедения у Платон, Плутарх, Есхил и Пиндар. В смисълът на думата, за който древните автори свидетелстват, Дерзалас е локален бог на морските бури, чийто култ е разпространен по полисите на Западното понтийско крайбрежие.
IGBulg II 768Thrace and Moesia Inferior
κ]υρίῳ Δαρζαλᾳ Τούρβων
βου(λευτὴς) εὐχαριστήριν ἀνέ-
Надписът започва с: "На бог Darzalas" и е пример за един от вариантите на изписване на името.
I част, т. 4 - б: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК...
I част, т. 4 - в: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК...
II част, т. 1-а: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ...
I част, т. 4 - в: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК...
II част, т. 1-а: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ...
Героят- грешник Фердинанд
Бог да прости загиналите руснаци, но сам...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Бог да прости загиналите руснаци, но сам...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Името на божеството е Дръз.Сега пак си е в Одесос,като Дръзки който торпилира госрдостта на турската флота Хамидие .Дръз-Безумно смел и отговрящ на името си. А сега кажи че името не прави човека.Ако не беше наименоване тази торпедна лодка Дръзки щеше ли да се издигне до името си ?
цитирайИ на мен ми се иска целия свят да се извежда от българския език, но това е просто едно глупаво намерение. Подобна заблуда е възможна при ентусиасти, на които сходството на индоевропейските езици им помага в заблужденията.
Името на божеството е кой каквото си го поръча, защото в индоевропейската лингвистика Тарс= Дерз и няма дори разлика в семантиката - дорийците подаряват доста индоевропейски думи на старогръцкия език от 1200 г.пр.н.е.
цитирайИмето на божеството е кой каквото си го поръча, защото в индоевропейската лингвистика Тарс= Дерз и няма дори разлика в семантиката - дорийците подаряват доста индоевропейски думи на старогръцкия език от 1200 г.пр.н.е.
Ето и моето предложение за разтълкуване на името,уважаеми дами и господа.
Дарзалас=Хързалас/Хързарят,т.е.-Слънчевия бог/. Правейки сверка с подобно
название от Одесос,употребено ок.IIв.пр.Хр.,получаваме същия резултат:
"Теумегало Одеситон Кирса" трябва да значи "Богоможещия/Бога Могъщий/ на Одесосците- Хърза/богът на Слънцето/". Логично е да очакваме оцеляването на един толкова Тракийски бог в тия земи,като знаем упоритото оцеляване изобщо на Тракийските култови вярвания и практики чак до XI-XII век,и като имаме пред вид близостта на Одесос до свободните,неокупирани от Империята Тракийски земи. Поздравления за автора на блога-добър патриот и наш съмишленик.
цитирайДарзалас=Хързалас/Хързарят,т.е.-Слънчевия бог/. Правейки сверка с подобно
название от Одесос,употребено ок.IIв.пр.Хр.,получаваме същия резултат:
"Теумегало Одеситон Кирса" трябва да значи "Богоможещия/Бога Могъщий/ на Одесосците- Хърза/богът на Слънцето/". Логично е да очакваме оцеляването на един толкова Тракийски бог в тия земи,като знаем упоритото оцеляване изобщо на Тракийските култови вярвания и практики чак до XI-XII век,и като имаме пред вид близостта на Одесос до свободните,неокупирани от Империята Тракийски земи. Поздравления за автора на блога-добър патриот и наш съмишленик.
Теумегало Одеситон Кирса= Великият Бог на Одесос властелина
цитирайтова за 12 век е напълно възможна истина
цитирайНямам възражения-името на Слънчевия бог /"Хърза" е едно от многото му имена/ никак не изключва вероятността в някоя от неговите диалектни разновидности да е влаган и допълнителен смисъл,като Властелина например.
Впрочем думата "Власт" също произхожда от името на този бог,понеже означава
Влащ/Хращ,Хръщ,Хръз/-с преходи Х-В и Р-Л,добре представени в много диалектни
примери.
цитирайВпрочем думата "Власт" също произхожда от името на този бог,понеже означава
Влащ/Хращ,Хръщ,Хръз/-с преходи Х-В и Р-Л,добре представени в много диалектни
примери.
ето и други източници
http://macedonianissues.blogspot.com/search/label/%E1%BC%88%CF%83%CE%BA%CE%BB%CE%B7%CF%80%CE%B9o%CF%82
цитирайhttp://macedonianissues.blogspot.com/search/label/%E1%BC%88%CF%83%CE%BA%CE%BB%CE%B7%CF%80%CE%B9o%CF%82
Търсене