Балканска басня

Дивите сливи се оплакали на сливарката, че вече са на изчезване. Доста генно-изменени сливи се разпространили на стоковите пазари. Те били командвани от външни сили - дори страната била продадена на чужди интереси - продаден бил народа- продадени били стадата - по скоро бъдещите стада - продадена била земята - всичко било разпродадено - "чакат да напуснем терена" - това била тревогата на дивите сливи, които били под път и над път, но никой не ги купувал, а всеки гладен и безработен гражданин, ги сечал където растяли - за огрев, за кол или за някаква друга нужда. Дълбока тъга обзела сливите - чувствали се ненужни. С всяка година все по-малко раждали, все по-малко ракия ставало от тях, все по-малко пиел отчаяния народ и все по-тъжни ставали хората. Тъгата от сливите се пренасяла върху тъгата на хората и обратно. Плодородието някак изчезнало. И макар дивите сливи да били многобройни, та чак се търсели на пазарите в Испания, Италия и Гърция, тук по-тези запустели земи оставали все по-малко раждащи сливови дръвчета. Сякаш това било носталгия на природата. Нито се сеело, нито хората били радостни. Само се сечали сливови дръвчета. И сливовата ракия ставала все по-дефицитна. За сметка на това гроздето все още не се предавало и на стоковия пазар се продавало на добри цени. И така тези стокови пазари променяли жестоко живота на хората, но не само на хората, но и на природата. Вече и сливарки не останали. тук там някое поотраснало сливарче късало сливи и джанки из пущинаците, но сливарките и сливарите, вече били истинска рядкост, защото кой ще бере плод от дръвчето, които не никнат, а пък се секат поголовно, та даже  една ракия не може да свари човек.
Сливите били и тъжни, и ядосани, та дори споделили на сливарката, че природата била много сърдита на борсите, на пазарите, на политиците, че замислила на наводни най-големите градове на Америка като Ню Йорк, Маями, Ню орлеанс, Вирджиния бийч и други в близките 20 години. Така сливите и природат щели да си отмъстят за униженията, а сливовите дръвчета и сливарките след тези наводнения, отново щели да са най-често срещани. Отново щяло да има истинки плодове.
А днес е толкова трудно да се намери истинска слива - толкова редки и ценни са те.

Чудесна игра на думи, благодаря !