Ще попитате какво толкова любопитно може да има в едно публично изнасилване? Хората са доста любопитни по време на публични прояви. Може би тъмни родови инстинкти на лична изява и на желание за обществени мероприятия.  Разбира се това е тягостна и гротескна тема, няма спор. Участниците са виновни, дори и в своята невинност, но когато жертвите не провокират, те запазват своята презумция за невинност, която им е доста излишна.
А сега да разгледаме неизвестната в казуса "Обвинена(The accused)". Извършителите са виновни като преки деятели на престъплението. Жертвата е потърпевша. А какво да правим със зрителите. Едната група на подстрекателите, носят пряка отговорност и се водят като умишлени подбудители към престъпно деяние, което като юридическа тежест е престъпление, еквивалентно на това на извършителя.
Но отново остава една и до днеска неизяснена в правото неизвестна. Как да третираме категорията хора, които можем да класифицираме като неми наблюдатели - виновни ли са те?
В ролята на наблюдателя влизат два елемента - този на престъпното бездействие и този престъпното мълчание, освен ако не си ням. Тази категория от зрители на престъпрението има твърде пъстър спектър - ставаш свидетел на престъпление и мълчиш от страх, защото си страхливец, гледаш кво става, но отричаш видяното, защото си добър и поощряван лъжец още от малък,  виждаш престъплението, но замълчаваш, тъй като мълчанието е злато, не се занимаваш с чужди проблеми и си емоционално ампутиран (неспособен за емпатия), най скандално си гледаш и се кефиш, че нямаш общо с престъплението, но ти се дава чудна възможност да наблюдаваш зрелищни сцени, а сзнанието ти страда от предрасъдъци, които те карат да останеш само зрител. И накрая има и още един още по-олигопреничен вариант, възможен при адвокатската защита например в изблик на адвокатска безпомощност. Станал си свидетел на престъпление, но в случая, тъй като страдаш от моментна безпомощност не можеш да разбереш, че става дума за престъпление, като например в случая, че някоя жена е публично изнасилвана. В някои случаи наистина е много трудно да се разбере, тъй като удоволствието се изразява с плач и рев, но публичните сцени, в които се включват органи и ситеми под кръста се водят като нарушение на обществения ред като добавка за по-обърканите и разкрепостените. В този смисъл обществото приема, че уличното уриниране, разголване, физиологечно олекотяване и други са нарушение на обществения ред - изключение прави авангардната мода.
Ако изнасилвачите както в случая с "The accused" са повече от трима и всички зрители имат политика на ненамеса, то тогава оправданието на наблюдаващите е неъможност за намеса, безсилие, страх, хипноза, стаден инстинкт, невъзможност за преценка дали това е престъпление, емоционална нивелация, престъпни наклонности, безразличие, сексуални отклонения, воайорство, невъзможност за намеса, ситеативна невъзможност да се предотврати престъпление при заплаха с оръжие. Виновен ли е случайния наблюдател на престъпление? Можем ли да го говорим за случаен и нарочен наблюдател на престъпление? Очевидно да. Случайният наблюдател за разлика от нарочния взема мерки да предотврати, ограничи, сътрудничи или съдейства в ситеацията на престъпление. Можем да говорим и за трети тип - ситуативен наблюдател, такъв който по неволя се оказва на място, където се извършва престъпление. Неговото поведение и опитите за сътрудничество дават оценка за неговата отговорност.
В процеса на престъпление е интересно, че потърпевшия изпитва трайна болка, травма, дистрес от преживяното, докато обикновения и рецидивиращия престъпник изпитват облекчение в акта на престъплението. Жертвите би трябвало да знаят, че няма невинен агресор, но при всички положения за тяхното по-спокойно битуване е редно да знаят също така, че няма непровокиран агресор.

А какво да кажем за жертвата - волна или неволна може да бъде провокацията на жертвата към агресора? Волна провокация е налице при нестабилни душевни състояния, депресия, характеропатия, наклонност към суицид, но те трудно могат да бъдат доказани в хода на един случай, освен ако не са ярко проявени или совидетелствани. В повечето случаи е налице висок агресивен фон на агресора и може да липсва провокация. Относно неволната провокация, поради незнанието на субекта жертва за нагласите и очакванията на престъпника, тя е по-уместно да се нарича несъзнавана провокация.
Безспорно всяко нарочно наблюдение или бягство от отговорност при неволно наблюдение на престъпление е с наказуем елемент на престъпно съучастничество, което не подлежи на наказателно преследване, тъй като може да се оправдае с морала, възпитанието, разбиранията и слабостите на човека свидетел.