Наскоро гледах как в Папуа Нова Гвинея диваци аборигени кърмят прасетата си тъй като те били истинската им валута. Авторът на филма обясняваше колко полезно било тва за прасетата и колко добре им се отразявало.
Възрастната жена, която отдавна няма мляко кърми малките прасенца на многодетна праска.
Разбира се като видях тази гледка ме напуши същински смях, защото бабата отдавна е престанала да има способността да кърми, но може би нямаше да се смея, ако от гърдата й струше съвсем истинско човешко мляко.
Какъв бил ефекта от цялото това безмлечно кърмене.
Този ефект прилича много на постановката Сътресение с трите разказа на Николай Хайтов. Ефектите били два. В първият случай бабата била доволна, че кърми прасенцето, което след като се успокоявало от кърменето и ласките на бабата, наддавало с по-големи темпове.
Нужно е да вметна, че бабата аборигенка взема да кърми само изоставащите, подбитнатите от другите и прасетата запъртачета.
Не можехте да си представите колко смешна е ситуацията, когато острата муцуна на прасето със голяма и гладна бързина стрелка гърдите на бабата, които и без това няма да пуснат мляко. И на бабата й беше кеф. Гледах това, не вярвах на очите и се търкалях в леглото от точно толкова див смях. Така прасето наедрявало значително.
Оказва се, че диваците и животните в техния свят се движат по съвсем други закони, непонятни за нас.
И двете страни не получават реално полза, но практикуват кърмене и бозаене с взаимна наслада.
От това по-див филм по Дискавъри не бях гледал. 

Изоставащите имат нужда от ласка - и бабата и прасето я получават!:)))

В началото ми беше смешно, но сега след дълги размисли по темата разбирам колко мъдрост има в тази ситуация, макар и да е свинска.