На необитаемия остров в Южния Пасифик гори огън. На следващия ден капитанът на английския пиратски кораб "Дюк" изпраща въоръжени моряци. Лодката се връща, натоварена с лангусти... и с някаква космата твар.

На втори февруари 1709 г. на кораба се качва същество с човешка фигура, но с нрав на диво животно, босо, увито в козя кожа. Силно възбудено, съществото се опитва да говори, но е забравило как се произнасят думите. През 1719 г. писателят Даниел Дефо му дава името Робинзон Крузо.

Истинският Робинзон се казва Александър Селкирк и е шотландец, седми син на обущар от село Лоувър Ларго  близо до Единбърг. Селкирк прекарва четири години и четири месеца на ветровития остров Мас а Тиера в архипелага Хуан Фернандес, на 650 км от чилийския бряг.

Сам-самичък на далечен остров. Без Петкан от книгата. За разлика от Робинзон Крузо Селкирк не е претърпял корабокрушение - чисто и просто се скарал с капитана и той го изоставил. Видял как корабът изчезва на хоризонта. Разполагал само с постелка, нож, брадва, пушка, навигационни прибори, тенджера, тютюн и Библия.

За да отбележат тристагодишния юбилей от завръщането му в човешкото общество, учените създадоха ясна картина на пребиваването му на острова. Уверени са, че знаят къде и как е живял. Намерили са някои от вещите му. Проследили са и по-нататъшния му живот. Портретът на истинския Робинзон не е особено приятен, но може да се определи като типичен за хората, обикаляли някога световните морета.

Селкирк бил пират, пияница и побойник. От разбито семейство, той избягал в морето само седемнадесетгодишен. Наел се на пиратски кораб и ограбвал испанци и французи в Средиземноморието и Карибието. Не бил глупав, даже го назначили за навигатор, но темпераментът му често избивал. Не се разбирал особено добре с хората и може би тъкмо затова оцелял на самотния остров.

Експедиция издирва следите му и през 2009 г. публикува резултатите. Повече от месец екип на японеца Дайсуке Такахаши, романтик и почитател на Робинзон, заедно с археолога Дейвид Колдуел от Националния музей на Шотландия претърсва Isla Robinson Crusoe - както официално е наречен през 1966 г. Островът и днес е спокойно местенце.

Обитават го около 600 души, повечето ловят лангусти. По двете ненастлани шосета се движат две дузини коли. Няма ресторант, няма кръчма, само от време на време минават кораби на път от Галапагос за Огнена земя.

Учените предполагат, че убежището на Селкирк се е намирало на добре защитена полянка, разположена на вулканичния склон, на около 300 метра височина, заобиколена от трънливи храсталаци. За разлика от Робинзон пиратът не се е опасявал от човекоядци, но е знаел, че ако се появят испанци, ще го убият или заробят.

Докато пресяват изкопаната пръст, археолозите откриват категорично доказателство за присъствието на Селкирк: заострено парче бронз с дължина 1,6 см. Металът има същата форма като долната подвижна част на голям пергел - един от навигационните прибори.

От убежището си Селкирк трябвало да се изкачи още 300 м, за да стигне до билото, където бил наблюдателният му пост. Сигурно всеки ден е прекарвал по няколко часа там, дебнейки да види платно на хоризонта. Но  как да разбере дали идва приятел или враг?

Да запали ли огън, или да остане невидим? Видял няколко кораба, два от тях дори хвърлили котва край острова. И двата били испански. Едва успял да им избяга.

Първите осем месеца били трудни за изоставения моряк. Мъчели го депресии. После свикнал. Започнал да си устройва живота. От всички острови по света му се паднал най-подходящият за неговия начин на живот. Скоро се почувствал много по-добре отпреди. Макар и затворен на малък остров, бил свободен както никога дотогава.

Климатът на острова е чудесен: почти през цялата година времето е меко, почти сухо. Липсват опасни и отровни животни, има в изобилие сладка вода, по брега се излежават тлъсти тюлени, лагуната гъмжи от лангусти и всякакви риби, а на сушата виреят плодове и билки.

Пиратът не бил първият човек, пребивавал на острова. През 1574 г. испанските му откриватели оставили на сушата кози; други кораби докарали котки и плъхове, моряци засадили репи и пащърнак. Животните се размножавали свободно. Селкирк опитомил котки, за да го пазят от плъховете.

Ловът на кози се превърнал в спорт: изгнаникът се научил да бяга по-бързо от животните и да ги мята на земята. Повечето пускал отново на свобода, но близо 500 убил, за да се храни с месото им и да използва кожите им. Всяка убита коза била прилежно записвана в дневника му.

За да удовлетворява духовните си потребности, Селкирк четял Библията, молел се, пеел псалми. Доверил на спасителите си, че на острова станал добър християнин - но надали щял да се опази като такъв в големия свят.

В здравословно отношение островитянинът, едва навършил 30 години, бил много по-добре от моряците, които го прибрали. Половината екипаж страдал от скорбут. Селкирк обаче се движел с лекота. Стъпалата му били толкова твърди, че тичал по вулканичния терен на своя остров по-бързо от кучето на спасилите го моряци. Едва го убедили да сложи обувки. Бил забравил и вкуса на рома.

Почти три години спасеният Селкирк обикалял света с пиратите, които го намерили. Те се сражавали, грабели и шантажирали с благословията на короната - жертвите им били врагове на кралството. В края на 1711 г. островитянинът се върнал в Англия със значително богатство. Там веднага станал известен и обикалял кръчмите, за да разказва историята си срещу храна и почерпка. Вероятно там се е запознал с Даниел Дефо.

Селкирк не бил очарован от света на хората и копнеел да се върне на своя остров. Един журналист цитирал следното изказване: "Сега имам 800 фунта, но не съм щастлив. На острова нямах и четвърт пени, но си живеех добре."

Селкирк пиел и се биел както преди, бил женен за две жени едновременно. След време се върнал в морето като флотски лейтенант. Само 45-годишен, бил покосен от жълта треска край бреговете на Западна Африка и намерил покой на морското дъно. Романът "Робинзон Крузо" вече бил постигнал епохален успех. Приключенията на самотния островитянин се четат и до днес.

Една от загадките около Селкирк обаче остава. От корабните книги се знае, че на Мас а Тиера си е водил дневник. Потвърждава го и писмо на една от вдовиците му. Къде е този дневник?

Скоро след смъртта на моряка писанията му станали собственост на дюк Хамилтън,най-богатия шотландски аристократ. През ХІХ век, притиснати от нуждата, наследниците продали на търг картините и колекциите на дюка в лондонската къща "Кристи". Най-големият купувач била новосъздадената германска империя. Възможно е дневникът на истинския Робинзон Крузо да лежи забравен в държавната библиотека на Прусия. Още за островите четете в списание “Гео”.

МАРКО ЕВЕРС