Ойконими с кореновата основа лог

Вече беше разгледана българската етимология на средновековния град Сврълиг.
Думата ложе коренно се различава от думата лъка, като последната се разграничава в точния семантичен израз на мочурлива и дори заблатена ливада, мокро пасище, морава, зеленина. Така  ливадата като микроландшафтна обособеност пряко свързана с бита на българина се явява един доста застъпен базичен топоним в ойконимните традиции. Така например името Лъка носят няколко села:

• Лъка, Област Бургас, България
• Лъка, Област Смолян, България
• Лъка, днес Милохори, Дем Мурик, Ном Кожани, Гърция
• Лъка, днес Ланга, Дем Орестес, Ном Костур, Гърция

Съществуват още село Широка Лъка, град Лъки, село Лъкатник, село Добри лаки, село Добралък, село Ливада, село Морава, село Моравица.
Подобен и свързан с етимологията на думата лъка е произхода на село Буковлък, което е аналогов мъжки вариант на името Букова лъка.
Тук се изказва предположение, че имената на селищатаа Луковит и Долни Луковит са роизводни на съчетанието Лъка Вит, тъй като вероятността името на рек Вит да образява техните имена е значителна. Аналогично е и името на село Горна Лука, поради това, че селото е разположено на лъка. С произхода на думата лъка се свързва и името на село Дебели лаг.
Следва да се изтъкне и близката връзка на лъка с думите ланга, ланка, които са синоними на заблатено място и оттук е близкият с тях произход на думата лонгоз, която е станала нарицателно за заблатени гори край река.

Употребата на думата ложе в нейния аналогичен вариант лог се явява в значително разнообразни съчетания. Интересен е случаят със село Злогош, което през 1570-1572 в турски данъчни регистри е споменато като Злогуште, а 1576-1577 в списъка на джелепкешаните е употребено името Излогош. Коренът лог е производен на ложе и е свързан с разположението на селото от двете страни на Злогошки дол.
Аналогичен е и случая с името на село Слокощица, разположено в долината на река Новоселска, вероятно образувано от думата слог.
Името на село Логодаш (Логодеш), което се намира на границата с Република Македония е свързано по произход с думата лог -легло, ложе. Така името на селището може да бъде разкодирано в значението на гостоприемен.
Интересен е и сравнително сложния произход на името на село Лъжница,
което на пръв поглед не бъди някакви особени съмнения относно своето значение. Единствената вярна следа за действителното значение на името се крие във точни вариант на старото име на селото, запазено в турски документи. Така в списъкът на немюсюлманските семейства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 село Лъжница е записано като Ложниче, в което живеят две немюсюлмански семейства. Стефан Веркович допълнително изкривява казусът с името на селото като предлага своя трактовка на името като Лозница. Единствено старият турски документ в най-точна степен разкрива първоначалния смисъл на ойконима Ложниче, като изхождащ от думата ложе - легло.


Други селища в България

Имената на селата Мала и Голяма Фуча вероятно са глаголно производни на фуча, шумя, заради многото извори и чешми в землищата им.
Името на село Жабокрът е свързано с особеното месторазположениепо левия бряг на река Новоселска до вливането й река Струма и вероятно е етимологично свързана с думата хабокряк или жабокрякът.
Името на село Стубел, Монтанско, е аналог на българската дума стъбло. В диалектните говори думата се произнася и във варианта стубло, стубле.
Село Праужда е име наследено от глаголната форма прехожда, диалектно видоизменена в преожда и праужда.
Село Парамун притежава чужда за българския език етимологична основа. Историческата теза, че в селото са се заселели рицари е възможна, като тя се доказва от самото име. Името Парамун е производно на израза "para mons" в превод "около планината", "около планинския връх". Така постепенно върхът, под който е разположено селото е придобил същото име и е оформил наименованието Парамунска чука. Автор: Д.Георгиев-Даков