Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2010 03:47 - България в шока от бъдещето - I част
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 3327 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 15.06.2010 19:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Какъв би бил шока от завръщане в миналото или скок в бъдещето - може би културен шок или шок на липсата за съзнание към промяната. Често определяме, заклеймяваме повторенията като ненужни, но те са необходими, за да приемем по лесно света. Да нямаш нагласата за промяна е като удар с чук. А тези промени настъпват като при въртенето на виенското колело.
Вместо обаче хората да се опитват да разберат миналото, за да живеят по-добре в настоящето, много добре би било да се опитат да разберат бъдещето и да настроят своите очаквания, за да са наясно с настоящето.
Разбира се трудно би било да се предвиди бъдещето, но без съзнание за бъдещето не може да се оцелее. Промените на бъдещето често налагат непреодолими и неприспособими пречки за хората. Много от тях не могат да приемат новото, промяната, смяната на едно и появата на друго. Колкото и силен да е човешкия прогрес, човек е консервативно същество, което чувства сигурност в неименния ред, в повтарящата се цикличност, която е като наркотик за съзнанието.
Ако в деня на разпятието на Христос, Пилат не бе отсъдил в полза на тълпата и бе оправдал галилееца, хиляди щяха да бъдат спасени от железните ръце на Холокоста. Ако Колизеума не беше построен все още щеше да има лъвове в Европа, а горите щяха да бъдат все така гъсти. Ако Омир не бе написал Илиада или ако само това произведение беше потънало в забвение, Александър не би да промени целия тогавашен свят.  Ако се предотврати смъртта на една пчела и така се измени хода на събитията - от тази пчела би могъл да зависи целия свят.  
Като се замислиш, че само смъртта на една пчела би променила света, можеш да получиш главоболие. Например ако развием хипотетичния вариант, че тази пчела кацне предсмъртно на рамото на световен президент и забие жилото си в алергичната му от пчели кожа.
Основното оръжие на шока от бъдещето това е липсата на памет за традициите и битието на миналото, което ще остане в миналото, но няма да може дори да се живее. То ще остане в книгите, но представа и опитността за него ще бъдат безвъзвратно загубени. Днес всеки час хората се променят осъзнато или по-скоро несъзнавано, докато с мълниеносна скорост изчезват занаяти и хора, които са ги носили от поколенията. Загубата на поколенческите модели на поведение и колективна памет е най-силния и жесток фактор който ни хвърля в бездната на шока та бъдещето.
А какво да кажем за особения тип хора, определяни като търсачи на новото - те са огромен катализатор на всяка една промяна.
Хората непрекъснато късат връзката с природата и се оказват пленници на града. Той е новият футуристичен дом на човека и извън него той се чувства чужд. Може би тази идея е достатъчно стара от времето на гръцките полиси, от завоевателните походи на Филип и Александър Велики, от периода на римските градове със здрави защитни стени, но този процес продължава да се развива с бясна скорост и вече дори малките селца имат градска структура, а други градове се обузлюдяват за сметка на метрополиите, които растат като бели акули. Промените се извършват като скокове, защото са колективно катализирани, а не са постепенни и равноскоростни събития, тъй като в противен случай нямаше да бъдат забелязани и регистрирани като промени. Следователно промените са неравномерни като събития. Промените във вътрешния ритъм и часовник може да бъде фатално и да доведе до пълна лудост. 
Светът на редките болести и на още по-редките състояния - отклонения, които светът не е виждал. Това е новото бъдеще. Светът на повсеместното наемателство, на книгите с милионен тираж, на временната употреба на стоки, на пенсионирането на четиредесет години, на масово промитото съзнание. Светът на един хуманен упадък. Светът на новите организми и новите хора, на опитомените пеперуди, чието цивилизоване вещае смъртта на човешката цивилизация. Светът на подводните и на подземните градове, на новата Атлантида и на аквакултурата, на управляваното и манипулираното за целите на хората метеорологично време. Светът на отказа на майките да кърмят бебетата си, на новите фройдистки щуротии превърнати в религия, на груповите приятелства, но не и на дълбоко презираните индивидуални връзки между хората. Светът на изкривените модели.
Конкретен анализ:
Накратко ще се спра какво представлява света на изкривените модели. Ако всичко, което се смята за нормално се обърне с краката надолу, за него няма да има време да се възприеме като ненормално. Изненадата и шока от случващата се смяна с нов модел не дават нито възможността, нито време и място за отхвърляне. Единствената психологична печалба остава изненадата - голата изненада, а свързаната с нея алиенация ще бъде второстепенна и без право на бунт. Всеки който участва в системата има право да бъде част от нея, а останалите не участват в нея. Така ще действа социалният отбор и селекция на технологичната борба за съществуване, в която биологичните характеристики биха имали далеч второстепенно значение.
В една технократизирана епоха високото ниво на дезаптанти ще се яви като пречка в строгия и подреден, но безмислен и не носещ удовлетворение нов свят. Ще се появи нуждата от връщането им в социума и тогава употребата на психостимуланти ще се озакони с оправданието, че човешкия мозък съдържа еволюционно възникнали и развили се в многомилионната еволюция опиоидни рецептори. И докато в нашето общество ние днес забраняваме наркотици, в бъдещата епоха на масова технологична лудост, те ще бъдат разрешени - колко лесно се сменят приоритетите и нагласите според необходимостите. В момент когато всички биосубекти се върнат като пълноценни членове в социалната лудница от легализирани наркоиди, системата ще ги приеме като безполезни субекти без конкретен принос към нея и ще премине към етапа на нова реорганизация - замяна на биологично несъвършенните системи към хиперинтелектуални хуманоиди,  които вместо като обикновените хора да се изберат Бог измежду тях, ще се срамуват да си спомнят за външното си подобие с хората и ще се стремят към нови форми - далеч от несъвършенната за тях човешка форма и външно подобие. Тогава ще измислят друга външна форма - съвършенна за тях, за да пребивават в нея.
Накрая от системата ще останат голите първоначални идеи, развити до съвършенство в усамотението на бездиханното безлюдие. Ще се достигне до свят, който не търпи развитие, опитал се с гигантски скокове във времето да изпревари самото време и достигнало до края на живота в една безумна форма. И то само защото несъвършенните емоции, човешки слабости, инстинкти и грешки са осъдени с присъдата, че са безолезни и вредни, без да се мисли за тях като съвършенни приспособителни механизми. Защото биологичните системи са крайно организирани форми, които не могат да еволюират със скоростта на изкуствения интелект, който се изплъзва от контрола на своите създатели и надпреварата в тази посока е предизвестена загуба - а невъзможността да си представим тази реалност ни ката да вървим към нея.
Някой ще попита какво представлява нормалния свят? Отговорът е съвършено прост. Какво е нормания свят? Той е онази представа във всяко едно човешко съзнание, на която не й се налага да се бори, за да ни убеди, че е вярна, стабилна и реална.
Всяко нормално човешко съзнание поддържа една обективна представа за света и множество необективни, изтикани в подсъзнанието. Особено важния въпрос, който можем да си зададем е защо са нужни грешните представи на света в съзнанието на всеки човек, които въпреки това той поддържа. Отговорът също е доста интересен. Макар тези представи да са нереални и необективни, те служат като патерни и модели, с които обективната престава нерекъснато се сравнява и се докадва като обективна. Именно грешните модели, които присъстват във съзнанието ни, водят до доказването на вярната картина. И този процес се случва непрекъснато, всеки час, всеки ден и особено при специално съзнателно поискване в случай на нужда. Така една нормална представа за света доминира над останалите грешни.
България е именно в такава стресова позиция - тя се намира в резонанса на два шока на своеобразен световен експеримент - на огромен социално-културен шок и същевременно е подложена на "шок от бъдещето". Тъй като изненадите са мултиплицирани и ефектите от тях са катализиращи други промени, скоковете в скоростта на промяна са драстично ускорени. В страната се борят множество тенденции - от статукво на самозадоволяващо се общество към статута на безусловно консуматорско общество, от тенденция към урбанизация към тенденция на дезурбанизация като обратната тенденция е паралелна, от пълна собственост към преминаване в мания на наемателството, от традиции в невзимане на кредит до тотално кредитно заробване, от патриархално отношение към имота към пълна безстопанственост и прахосничество, от консервативни модели на развитие към хазартни и модни стилове на проявление на личността. Отвореността на българската култура и общество са добре дошли за интегриращите се нови общности от чужбина - негри, китайци, американци, японци, англичани и др. България преживява културен и политически шок във всички сфери на обществения живот. Тенденциите на емиграция и имиграция са непрекъснати. Оформя се явлението на гастарбайтерното чергарство.
България с прозападните си тенденции изживява събитията на консуматорския запад на фона на своите терзания от отминалите епохи. Наличието на увлечение към временните продукти, на рекламно психотизиране, на психологични бонуси към покупката са доказателство за това. Експерименти в българия течат и по отношение на разрушаване на консервативните модели на майчинство - скоро мъжете ще могат да стават майки в България, щом като старици ослепени от юношеските си мечи да имат бебе, могат да се сдобият със рожба. Искате бъбрек - имате го. Искате импланти - ще ви сложим. Депресирани сте - ще ви оправим. Искате нов избор - предлагаме ви свръхизбор.
Освен експериментите към майчинството, най много резултати могат да бъдат отчетени в експериментите с брака в България. Още от времето на социализма разводът беше превърнат от табу в мода, опълчила се на патриархалните модели в страната. Жените се еманципираха и от работното бюро в края на деня яздеха по две, дори по три лади, което си беше истински социалистически рекорд на разврата. Тези ездачки сложиха началото на така наречените съвкупни бракове, при които разведени мъж и жена се събират с децата си, оформяйки ново семейство. Старческите домове от  в България функционират като своеобразни гериатрични комуни, в които понятието гериатричен брак е съвсем нормално и реално. Ойкуменалните общества в Америка пък имитират моделите на монашеските общности, но при тях не е сигулно дали следва да се говори въобще за понятието брак. Какво да кажем с промените в наказателния кодекс когато вече са напълно регламентирани браковете с предварителни клаузи, което реално развива моралното определение и схващане за брака и го превръщат в едно унизително, предопределено съжителстване без свободни формати. Може да се каже, че смисълът на брачно съжителстване е изчерпан и демодиран, което е твърде жестоко присъда към една нормална проява на човешко общуване - за жалост потребностите от общуване при съвременния човек са изострени и увеличени, а на този фон всички нормални прояви на това общуване са в невротичен залез. Този невротичен залез епредопределен от невротичната природа на общуващите субекти. Брак  в истинският смисъл на думата е отмиращо явление, което е заменено с понятието комуна или просто със юридическото кохабитация.
България вече познава аеродинамиризирани и командировъчни бракове - това са тези родители, които са мобилни в работата си и са семейство само в уикенда. Корпоративното семейство или брак е семеен конгломерат от повече от двама партньори, които колективно отгреждат децата си. Възможно е първите стъпки да натрупват опит в комуните на Биг Брадър. 
Полигамията при партньори с множество любовници практически е неузаконен но реален брак по нашите ширини. Скоро и полигамията е бъде възприемане като нещо нормално при съгласието на партьорите. Семействата на ергени с негови собствени деца ще бъдат хит във вниманието на публиката и медиите. Разновидностите пробен брак и серийни бракове също имат своите абсурди, но не и в главите на невротизираните партньори, които постъпват към брак по взаимно съгласие.
България е разкъсвана от множество субкултури - етнически, социални, на рокери, на чалгисти, мотористи, анархисти, будистки, на бели братства, секти, религии, на алпинисти, еколози, националисти, иманяри, бохеми, политици. Излишествата и взрива на субкултури е грандиозен дори в една малка страна като нашата.
Животът е непрекъснато взаимодействие между организмите и средата. Без това взаимодействие той се изчерпва и спира да бъде субстанциален. Изграждането на изкуствени среди като градската например стестнява проявленията на средата и контактите с нея, което прави и самия живот ограничен и половинчат, поради непрекъснатото стесняване на околното пространство. Ориентационният отговор на организма е средството за избор в неговата адаптация. Ако стимулите на средата са силни и изтощаващи, те изчерпват организма, понякога необратимо. Интересно е, че човек може да надхвърли допустимото стимулиране на ендокринната система и да се приспособи, но това дава необратимо отражение на органите до края на живота им. Животни и хора изложени на стрес, силно намаляват своята плодовитост. Същият е и ефекта на пренаселеността в градовете, който напълно отговаряне на пренаселването в една популация от мишки. В градовете плодовитостта рязко с понижава и от интензивността на междуличностните контакти. Това означава, че усамотеното семейно съжителство е средство за възвръщането на изгубените способности и покой.








Тагове:   България,


Гласувай:
6



1. moniboneva - дано не стане така!
26.05.2010 13:23
Мило момче в бъдещето ако започнат да ровят, няма да имаме такова!Понякога бъдещето е ужасяващо, хората ще искат да му въздействат да го спрат,като го променят а това може да е краят. Трудният път трябва да се извърви, няма как да го прескочиш.Понякога е невъзможно и да го заобиколиш. Ако вярваме на учените в момента има няколко аполоновци в паралелна реалност. Всеки от тях изпробва, няколко варианта на бъдещето си но ще продължи само единият от всички.Това можеш ли да си го представиш? Аз не мога!Доста фантазия се иска. Не знаеш кой от всички твои прототипи, ще намери верният път за да отстраниш останалите. Прилича малко на оплождането-само един от всички успява. Бъдещето е извън нашите представи!То често е на най-неочакваното място. Въпреки, че зрънцата за него дремят у нас съвременниците.Помисли не бихме ли искали да променим векове от нашата история-със сигурност но извървяният път носи поуки и калява!Хаосът всеки да се втурне да променя бъдещето ще е края на живота-такъв, какъвто го знаем.Ще бъде някакъв изкуствен живот ,като зле измислен филм.
цитирай
2. apollon - прочети и допълненията
26.05.2010 14:10
прочети и допълненията
цитирай
3. iliada - Привет ,Аполон!
26.05.2010 21:14
Звучи ми ужасно и твърде възможно
цитирай
4. apollon - не е - предстои
26.05.2010 21:26
не е - предстои
цитирай
5. teramilia - прочетох статията с огромен инт...
26.05.2010 23:45
прочетох статията с огромен интерес и е за предпочитане шоковото вглеждане в бъдещето,отколкото в миналото-чакам с нетърпение част 2
цитирай
6. apollon - част втора няма да се състои - автора ...
26.05.2010 23:46
част втора няма да се състои - автора е решил така
цитирай
7. apollon - всъщност много по-добре е да кажа, ...
27.05.2010 00:02
всъщност много по-добре е да кажа, че част II ще започне когато влезете в бъдещето и няма как да се напише
цитирай
8. teramilia - да, имаш право-подведе ме надписът ...
27.05.2010 13:43
да,имаш право-подведе ме надписът най-отгоре-част първа-обаче прекаленото любопитство е опасно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14466121
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031