Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2010 03:30 - Името Б(е)итиник
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 2500 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 07.06.2010 03:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Улпията на Филип - ULPIA FILIPPOS

Името се е запазило  върху мраморен блок, съхранен в Исторически музей Пазаджик. Надписът гласи: APKOC OYЛPIOC ФIЛIППOC OYЛPION BEIΘINIKON TON EAYTO ПATEPA. Така градът на Филип или днешен Пловдив е известен в късноримската епоха като "Улпия на Филип", което е ново добавъчно име към многото разновидности на имената на древния град.
Бейтиник или Битиник е съставно име производно на Бейтюс, което се превежда като "победата на Бейтюс". 

Ето една интригуваща статия за живота в Тракия и тракийските градове:

ОБЕДИНЕНИЯ НА ГРАДСКИТЕ УПРАВИ В ТРАКИЯ ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА
В. Герасимова
След като Рим превръща земите на траките в провинция Тракия,
започва организирането им по римски образец. Учредени са задължителните за
това институции: провинциален управител с коннически ранг, наричан
прокуратор и неговата канцелария, финансови власти, и необходимата
администрация. Приема се, че при император Траян, провинция Тракия има вече
управител с ранг на претор – legatus augusti pro praetore. Тогава се утвърждава
и организира градът с неговите административни, религиозни и културни
функции. При организирането на всяка провинция римляните оставят местното
градско управление, разбира се под свой контрол. Градовете в Тракия по
подобие на онези в Македония и Мала Азия (Ликия, Киликия и т.н.) и тези по
Черноморското крайбрежие се обединяват в сдружение - т.н. κďιν{н. Целите и
задачите на обединението не са винаги ясни. За тези в Тракия имаме само
епиграфски данни и всеки новонамерен надпис е от значение за изясняването
на ролята и устройството на обединението на градовете в провинция Тракия.
Нека се спрем на ръководителите на тракийския койнон. Ще се опитам да ги
подредя, доколкото е възможно, в хронологичен ред: За съжаление оставените
от тях надписи съдържат само имената им почти без необходимите данни за
личността им или точното време на заеманите от тях постове.
1. Елий сина на Котис, тракарх. Надписът не съдържа нищо повече,
намерен е в София и е разположен върху голям сиенитен постамент. Датиран е
от средата на II в.
2. C(aius) Iullius Teres thracarc(ha) pater senatorum. Тракархът Терес е
брат на Julius C(ai) f(ilius) Vol(tina) [M]aximus Mucianus, който е удостоен от
Антонин Пий (138-161) със сенаторски ранг – vir clarissimus laticlavius. Той е бил
квестор на провинция Pontus et Bithinia. В момента на поставянето на надписа е
"набелязан" – designatus за aedili ceriali с ранг на претор и е бил декурион на
Филипи и такъв в провинция Тракия. Неговият брат – тракархът Терес е носил
необикновената титла pater senatorum. Под senatores трябва да разбираме
впхлеэфет. Остава открит въпроса на кои сенатори, на кои булевти е pater
тракархът Терес.
3. Луций Фулвий Астик, тракарх в 187 г. Поставил е статуя в чест на
император Комод в качеството си на тракарх на Филипопол и е един от
агонотетите на първите Питийски игри във Сердика преди това.
4. Бебий син на Аполинар, тракарх в 195 г. Той е бил натоварен като
тракарх да постави статуя в чест на император Септимий Север във Филипопол.
Геров е заблуден от изданията на надписа, които представят частите му като два
отделни надписа. Тази грешка е повторена и от Буюклиев. Касае се за един
надпис и тракарх, който е натоварен именно с поставянето на статуята в чест на
императора.
5. Аурелий Руф. Тракарх в първата половина на III в. Надписът в който се
споменава е поставен от сина му Лукий Аурелий Руф когато е организирал
Питийски игри в родния си град Филипопол. Надписът е намерен на Сахат-тепе в
близост със стадиона.
6. Басос тракарх във II в. Единственият надпис свързан с него е върху
фрагмент от оброчна плочка от светилището в с. Баткун.
7. Битюс пръв тракарх. Вероятно в 214 г. е бил натоварен с поставянето
на статуя в чест на Каракала в Августа Траяна. Интересно е, че това е седмата
статуя на този император, поставена в течение на 21 години (196-217).
Останалите са поставени от името на града и с изпълнението на задачата е бил
натоварен първият архонт.
8. Тиберий Флавий Прискиан, тракарх между 222 и 235 г. Този тракарх е
поставил статуя в чест на Септимий Север във Филипопол като пръв архонт на
града след като е бил избран за тракарх и е уредил гладиаторски борби там като
архиереус ди’ хоплон. Той произлиза от семейство от което са избирани и други
ръководители на тракийския койнон, и е останал главен жрец, вероятно на
Филипопол, а може би и на койнона. За заслугите си към града той е бил
удостоен с внушителна статуя, както можем да съдим от постамента и, поставена
на най- оживеното място в града – амбулациото на северната страна на Форума.
9. М. Аурелий Еустохий Келер, син на Асклепиад. Това е тракархът, за
който имаме най-много сведения. Запазени са пет епиграфски паметника
свързани с него. Те са много интересни. Считаше се, че името му е Еустохий.
Тракарха Еустохий Келер е бил натоварен да постави статуя на
императрица Херения Купресения Етрусцила. Тя е съпруга на император Деций
Траян (249 – 251) и е майка на синът му и император Деций Хостилиан (250 –
251). Деций Траян е римски император от началото на 249 г. Издигнат е от
войската в Мизия след убийството на Филип баща и Филип син. Цялото
семейство е убито през ноември 251 г. Споменаването на двамата съимператори
стеснява времето на издигането на статуята и надписа. Това би могло да стне
между януари 250 и ноември 251. В това време Еустохий Келер е тракарх.
Тракархът Келер е имал поземлено владение в пограничната област
между териториите на Филипопол и Августа Траяна. Това се вижда от два
вотивни надписа. Единият е посветен от него и селяните от нелокализираното
село Кйубжб. Надписът е поставен в светилището на Аполон Δαιτερηνος със
средства от плодовете на земята, чиито собственици са селяните. Самият надпис
е намерен взидан като сполия в зид разкрит при разкопките нa късно античната
и средновековна крепост над село Рупките, Чирпанско. Там долу в полето се е
намирала все още неоткритата пътна станция Карасура. Следователно
светилището на Аполон Дайтеренос се е намирало в близост с тази пътна
станция, която се счита за крайна точка на територията на Августа Траяна.
Прозвището Дайтеренос показва, че това светилище е било при селище или
местност с това име - Δαιτερб. В този надпис Еустохий Келер не носи никаква
титла. Той още не е получил по-високи длъжности. Самият тракарх е поставил
вотивен надпис в светилището на Асклепий Хигия и Телесфор, намиращо се край
с. Болярци. То е в територията на Филипопол. Паметникът е посветен на
Асклепий Хигия и Телесфор и е единствено посвещение от това село и неговата
околност. В този надпис Еустохий Келер се е обозначил като рс™фпт Dсчщн, без
да се уточни на кой град. Нищо не говори, обаче, че в околностите на с. Болярци
е съществувал храм на каквото и да е божество. Тогава защо именно там
бъдещият тракарх поставя своя надпис, след като съществуват най-малко 3
светилища наблизо: Баткун, Новосел и Паталеница. Може би той е поставил
арата с надпис на своя земя.
Четвъртият надпис е отново на север от р. Марица. Той е поставен от Зет,
иконом на Еустохий Келер, тракарх. Въпросният Зет е поставил олтар с канцел
за благополучието на тракарха Еустохий Келер и на Клавдия Анция
Асклепиодота. Надписът е уникален и заслужава да бъде разработен. Той е
намерен отдавна и селото, от където идва е сменило 4 пъти името си: Бурнусус,
Малко Борисово, Гроздево и сега Братя Даскалови. Геров, приема с право, че
Зет е управител на частния имот на тракарха Келер. Това, което той поставя за
благополучието на Еустохий Келер и Клавдия Анция Асклепиодота е необичайно
- олтар с олтарна ограда, нещо недопустимо в съществуващо светилище. Това
споменаване на олтар с канцел е единствено в българската епиграфика. То дава
възможност да предположим, че съоръжението е направено вместо светилище.
Поставен е олтар с ограда около него. Икономът Зет е направил един вид храм,
посветен на Хера, богинята покровителка на брака. Това не е направено без
изричен подтекст: пожелание за общо благополучие на Келер и Асклепиодота,
вероятно след сключването на брака им. Този надпис е единствения който
хвърля светлина върху семейството на тракийските тракарси. Забележителното
е, че съпругата носи три вместо две имена, две от които са родови: Клавдия и
Анция. За първото от тях не би могло да се каже много, освен, че е
императорски номен. Второто, обаче, принадлежи на известна римска фамилия,
дала консули, провинциални управители и висши чиновници през I - III в. в Рим,
на Балканите и Мала Азия. Така Клавдия Анция Асклепиодота принадлежи към
клон от фамилията на Анциите сродил се с фамилия Клавдия. Тя е запазила и
двете фамилни имена, тъй като са принадлежали на знатни римски фамилии.
Третото щ име я свързва с елинизирана фамилия. Надписът не съобщава, че
Еустохий Келер е архонт, а само тракарх. Именно като такъв той се е оженил за
Клавдия Анция. И четирите надписа говорят, че този тракарх е имал обширни
поземлени владения, намиращи се вероятно и на двата бряга на Марица,
западно от Чирпанските възвишения и достигащи може би чак до с. Болярци.
Към тях можем да прибавим и надписът върху пръстен-печат от Пловдив,
намерен в гроб. Вероятно Еустохий Келер е бил погребан с него.
9. Котос тракарх. Познат е само от загубен (?) днес надпис от с. Емона
(античният Aristeum). Близостта на местонахождението с Месемврия е
подтикнало Геров да приеме, че Котос е роден там. Надписът е вотивен и не
може да служи за доказателство на това. Това е възприето и от Михайлов.
Времето на заеманата от Котос длъжност не може да се прецизира.
10. Тит Флавий Варий Луп. Този тракарх е известен само от посветителен
надпис от светилището в с. Баткун. Цончев и Геров са възприели свързаните
начални букви Ф и й като християнски кръст и автоматично отнасят надписа към
началото на IV в. При ревизията на надписа в т.V Г. Михайлов доказва, че това
са свързаните в лигатура начални букви на името Тит. Тази поправка ни дава
основание да приемем, че Тит Флавий Варий Луп е бил тракарх във втората
половина на III в. Той е поставил посвещение на Асклепий. От паметникът е
запазена лявата половина на рамката на ажурна плоча с изображение на Херос.
Той е главен пазител на храма, главен жрец на провинция Тракия, титла много
висока и много почетна. Не е засвидетелствана в други паметници от Тракия. В
Мала Азия се срещат надписи съобщаващи за неокор на даден град, но не и на
цяла провинция. Варий Луп е финансов управител на провинция Тракия с ранг
vir egregius и годишна заплата 200 000 сестерции. Той е и контрольор без да е
указано на какво. Тази длъжност е споменавана в много надписи, отнасящи се
до работата на пританията и е във връзка с вписването и грижата за ефебите на
един град. Тит Флавий Варий Луп вече е имал всички тези длъжности, когато е
избран за тракарх и като такъв е поставил посвещение на Асклепий. За първи
път имаме римски финансов чиновник, отличен като неокор на провинцията,
заемащ и друга длъжност в управлението на един град (антиграфеус), най-
вероятно Филипопол, който е и ръководител на тракийският койнон.
11. Марк Аврелий Фронто, тракарх и европарх. Тракарх е около 297 г.
Буюклиев приема с право, че Фронто е бил вече тракарх, когато в 297 г.
император Диоклециан създава провинция Европа, отделяйки югоизточна
Тракия и полуостров Галиполи на Мраморно море. Неин главен град е
Селимбрия. Вероятно Фронто е първият европарх на новата провинция. Той е
бил избран за такъв, имайки опита на тракарх за да организира койнонът от
градове на новата провинция. В надписът от Стара Загора, в който се съобщава
за този знатен тракарх е почетен неговия наследник – Тит Флавий Луциан който
е и Капитолин. Той е син на архиерера Флавий Диофан, който има коннически
ранг. Основание да приемем, че може би и той е тракарх ни дава думата Vкгпнпт,
която има значение на син, внук, но и потомък и оттам наследник. Има две
възможности: 1) или Тит Флавий Лукиан е внук на тракарха Фронто по майчина
линия и за това не носи неговото фамилно име или 2) те не са роднини. В такъв
случай думата Vкгпнпт е употребена в значението наследник и то на едната или
двете длъжности на Фронто тракарх и европарх. Тъй като институцията тракарх
престава да съществува с Миланският едикт от 313 г., може би Тит Флавий
Капитолин е последният ръководител на Тракийският койнон и последният
тракарх. Надписът под неговата статуя е извънредно ласкателен. Той
организирал и ръководел всенродни тържества по несравним начин и за всичко
е бил отличаван от блестящия си роден град според рода и подобаващата му
мъжественост.
13. Тракархът. Липсва име. Думата е запазена върху фрагмент от вотивен
надпис от с. Ново Ляски, Гоцеделчелчевско.
Както виждаме в продължение на 200 години можем да преброим само 13
или 14 тракарха. Тази цифра винаги може да бъде допълнена. Прегледът на
запазените епиграфски паметници показва, че това са знатни, богати хора,
имащи значителни поземлени владения. Те са ръководели обществения и
религиозен живот в градовете на Тракия. Организирали са състезания,
празненства, зрелища. Поставяли са статуи в чест на римските императори.
Грижили са се за отношенията между Тракия и Рим, както и за благоденствието
на тракийските градове. Управлението на тези градове ги отличава със статуи и
почетни надписи. Как, обаче, е бил организиран койнонът, каква структура е
имала неговата организация ни дава един надпис от театърът във Филипопол.
Надписът съобщава интересен момент от отношението на управлението на
Филипопол в лицето на булето и демоса и управлението на тракийския койнон.
Термина койнобулион означава булето, съвета на койнона, както и сградата в
която този съвет заседава. Като термин е известен от редица надписи от Гърция
и Мала Азия. Членът на този съвет се нарича койнобул. Срещането на този
термин в надпис от Филипопол не бива да ни учудва. Той е още едно
доказателство, че седалището на Тракийския койнон е бил Филипопол. Къде е
заседавал този съвет на койнона не се знае. Имайки предвид, че между съветът
и народът на Филипопол и съветът на Тракийският койнон е имала
продължителна и плодотворна съвместна работа и в чест на това е построен
разглежданият надпис в най-престижното място – театъра, можем да
прадположим, че двата съвета са заседавали в една и съща сграда –
булевтериона. И двете институции не са заседавали ежедневно, а при
необходимост или на точно установени дати. Това предположение не изключва
възможността да се намери и друга сграда, където са били заседанията на
съвета на койнона.
За институцията койнобуле и койнобулевт няма писмени извори. Запазени
са случайни, откъслечни епиграфски данни. Не се знае как са се избирали
членовете на този провинциален съвет. От намерените надписи, свързани с
тракийския койнон се споменават три длъжности: тракарх, архиерей и архиерей
ди’хоплон. Някои от тези хора са избирани за архонти. Имали са обширни
поземлени владения като Еустохий Келер. Сродявали са се с известни римски
родове. Изпълнявали са и административни функции в римското управление на
провинцията като Тит Флавий Варий Луп. Той е заемал редовната длъжност
финансов управител на Тракия с коннически ранг и годишна заплата от 200 000
сестерции. Можем да приемем, че всички други заемани от него длъжности са
извънредни и са по-скоро почетни. Някои тракархи са запазили тракийските си
имена наред с римските (Терес, Астик, Котос). Фактически в управлението на
койнона са били избирани лица от най-богатите и влиятелни жители на
провинцията. Те без съмнение са потомци на старата тракийска аристокрация.
Както се вижда от израза от поколения тракарх, от същия род поколения наред
са управлявали тракийският койнон. Те са имали средства и амбиции за
популярност и на свои средства са устройвали блестящи зрелища за забавление
на избралите ги граждани. Поддържали са добрите отношения между управата
на големите тракийски градове и римската власт: провинциално управление и
императорите. Тези изтъкнати тракийци са били отличавани не само с
админстративни почетни длъжности. Техните статуи са украсявали най-
престижните места във Филипопол: театърът и форумът му. Всеки нов надпис,
свързан с тракийският койнон е една нова крачка към проучването на местното
управление на провинция Тракия, малкото останала щ самостоятелност и
връзките щ с Рим.







Тагове:   пловдив,   име,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - По-вероятно става дума за баща и ...
23.05.2010 17:33
По-вероятно става дума за баща и син, МАРKОС OYЛПIOC ФIЛIППОС OYЛПION BEIQYNIKON TON EAYTOY ПATEPA - "Марк Улпий Филип (издигна за) Улпий Битиник, своя баща".
цитирай
2. apollon - напълно възможно е - благодаря Г...
23.05.2010 18:11
напълно възможно е - благодаря Глифонче
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14465962
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031