Името на числото две в езика на българите е обект на спорове. Тук ще бъде доказано, че името тутом отговаря на числото две. Според една от системите - тази на Златаров, на Микола и М. Москов, името тутом се с свързва с числото четири, но това е неправилно. Системата на П. Добрев относно числото две е най-близо до истината. Как се доказва това твърдение? Съгласно теорията за общия корен на индоевропейските езици и тяхната близост с протоиндоевропейския езикимената на числата две в латинския и протобългарския езици са аналогни и производни от един общ и древен корен. Този древен корен е *dwуh₁. Производните включват древногръцкото δύο (duo), санскритското द्व (dvб) и староанглийското twā (английското two). Така възниква естествената езикова трансформация duo -- dva --> twa-->two--> tuo. Така коренът на името за числото две на протобългарски език тутом, пряко отговаря на името на същото число в латинския - duo, с което доказваме тезата за значението на думата тутом - две.
Името на град Тутора на територията на днешна Молдова е известно в историята с прочутата битка от 1620 година между обединените полско-литовски сили срещу инвазията на османските турци в региона.
Ще приложим горната лингвистична теория за обяснението на името и етимологията на град Тутора. В България съществува още един град с аналогично и сходно име- това е Тутракан. Създаденаталингвистична теория обяснява произхода и семантиката на имената и на двата града, като отхвърля предишни асоциации, правени в миналото с името на Тмутаракан, който има друг лингвистичен произход.
Името на град Тутора е образувано от сливането на корените за числото две тутом и крепост (кула) "тур" в общата лексема туттура, от което произлиза и средновековното име на селището Тутора със значение "втората крепост" в смисъла на втората по стратегическа значимост крепост. Най-интересното е, че лексемата тутора участва непроменена и в състава на българския град Тутракан във вида Туторакан (Туторахан), което се превежда в смисъла на "втората крепост на хана". Както знаем от историята хановете са строели своите държавни управления като изпълнителната власт и аристокрацията, заедно с ханската институция били съсредоточени в столицата, но често хана притежавал и втори престолен град, който поемал функцията на столица в случая на нападение, заговор, измяна, преврат или вътрешно административно рапокъсване на държавата. Автор: Димитър Георгиев-Даков

какви ханове, какви пет лева :)

Баян ханчета и гостилници е имало и в Украйна, и в Боспорското царство, и в България :)