Основните промени в имената на историческите личности на Персия се дължат на значителните различия между гръцкия език и езиците на близкоизточните древни държави. В това отношение сведенията на Херодот - основен исторически източник за историята на персите, са отдавна подозирани във изопачаване, въпреки, че са налице и сведения в обратното - някои факти от историите на Херодот са потвърдени.
Характерен пример за изопачаване е елинизираното име на владетеля на Мидия - Астиагес, което е изцяло гръцко име на вледетеля, в превод "столичен водач", вероятно произлизащо от по-късната съдба на владетеля, който е победен от Кир, а владенията му влизат в състава на Персия. Астиагес не е убит, а е включен като почетен аристократ в царския двор на Кир, както сам ни разказва Херодот, докато ктезиас твърди, че нему е поверено управлението на Партия.
Приемствеността на едно царство от друго по-древно се явява форма на престиж за управлението и политиката на държавата. Затова царете са се отъждествявали със свои далечни предшевственици и дори са обявали своите преки династични отношения с тях като израз на достолепие и благородство.
В Близкият изток съществували два града с името Ектабана - единия столица на Мидия със съвременното име Hamadan (Hamedan, Hagmatana), а другия в днешна Сирия със съвременното име Hamath. Както показват  древните и съвременни имена двата града са имали имена с аналогични коренови бази.
Това само показва, че всеки народ имал свое име за своите съседни народи, което носело типични черти на антагонизъм или характерни белези.
И двата града носят името на една от древните централни държави на Близкият изток - Митани. Най-древно свидетелство за името на държавата е от астронома Амемехет - Метани. Както древните, така и съвременните имена на двата града произлизат от Метани. Оттук произлиза и името на по-късната държава Мидия и на нейния народ мадаи и медийци (medes).