Никой не знае защо Филипополис става най-южния град с името дева. Едно от най-интригуващите обяснения се крие в една от мащабните военни кампании на Балканите след възхода на Филип. След изхода от конфликта с трибалите и  техния цар Сирм, както и кампаниите на остров Певки и опитите за завоевания на север от Дунав, на Александър Велики му се наложило да се върне по същия път, по който навлязъл в Мизия. Това бил старопланинския проход през Троян. По-късно по време на завоеванията на Александър този планински коридор бил основна пътна артерия за връзка мужду Тракия и Мизия.
По време на завръщането си Александър пленил голямо мирно население. Точните причини за това не са известни.
Ако разчитаме на античните сведения, че по-време на обсадата на Филип градът бил разрушен, а градските стени в значителна степен съборени, основния мотив на придвижилите се миряни от Север на Юг е бил с цел възстановяването на разрушената метрополия на Тракия, а така също и безпрепятствено и стратегическо преминаване през вражеските старопланински проходи. Така миряните били заселени в близост до Филипопол, за да бъдат бъдещите строители на разрушения град. Вероятно по-късния авторитет на Александър и признателността към баща му е довела до трайното запазване на традицията за посвещението на града на името на разрушителя му - Филип.
Смесването в състава на града на миряни от мизия, където градовете се наричали с окончанието дева, довело до значителна промяна в името на града в късната античност. Именно отдалечената във времето градска епоха е заличила реалното име Филипидева и е оставила неговия видоизменен, разговорен местен вариант Пулпудева.


И тъй като влиянието на Рим в Тракия все повече намалявало с течение на времето в и без това варварския град според известното ни монетосечение, местното население използвало народно название за своя град на своя собствен език, а римляни и по-късно ромеи от аристокрацията на града, продължили да наричат града Филипополис. Градът обаче продължавал да приютава своите варварски жители, които били част от тракийското мнозинство.

Към селищата с окончание "дава"/дева,дево и пр./можем да включим и тези с имена като:
Симидово,Кромидово,Градево,Грудово,Златево,Злетово,Кладово,Садово,Ситово,
Ракитово,Рогачево,Шивачево,Полтава,Белятово,Кратово/Кратова=Градово/,
Грашево,Валандово,Провадия/Пръводева/,Тетово/Тетова/,Дядово,Дивдядово,
Батово,Търново,Кордово,Радево,Радово,Лютово,Балдево,Капатово,Мендово,
Тонско дабе,Бождово,Спатово,Хотово,Жижево,Тешово,Брестово,Съдиево,
Братово,Резово,Медово,Снягово,Кичево,Нисово,Оряхово,Драгижево,Драгичево,
Бутово,Крашево,Брегово,Кошава,Сараево/село във Врачанско/,Севлиево,Давидово,
Радиево,Кондово,Хлябово,Плискова,Смядово,Виево,Батошево,Бобошево,Богатово,
Душево,Брястово,Хитово,Видово,Гецово,Ветово,Бъзово,Дъбова,Вождово,Ягодово,
Брацигово,Памидово,Костандово,Плъвдива,Мулдава,Дедово и т.н.,и т.н.!

За да ме разберете правилно: десетките Български аналози на Тракийски селищни имена съм дал,за да подчертая изрично,че Тракийските имена са чисто Български имена.Според мен тези прилики съвсем не са случайни,а са напълно закономерни и в реда на нещата,понеже имената и в двата случая произлизат от езика на един и същ народ.