БЪЛГАРИЯ ПРИ КНЯЗ БОРИС (852–889). ПРИЕМАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО И ВЪВЕЖДАНЕ НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ

 

 

 

УВОД. Териториално разширение на България в Тракия и Македония през първата половина на IХ в. Законите на хан Крум и реформите на хан Омуртаг – стъпки за укрепване на държавата. България става важна военна и политическа сила в Европа, но все още не е приемана за равноправна от християнските държави.

 

 

 

I. ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ НА СЛАВЯНСКИЯ СВЯТ И ПРОТИВОРЕЧИЯ МЕЖДУ ВИЗАНТИЯ, РИМ И НЕМСКОТО КРАЛСТВО

 

 

 

България в системата на международните отношения в Централна и Югоизточна Европа (852–863). Отношения с Немското кралство и Великоморавия (852–855). Съюз между България и Великоморавия през 853 г. Война между България и Немското кралство. Неуспешен поход на българите срещу хърватите. Война между България и Византия през 855–856 г. Териториални загуби на България по мирния договор.

 

Нови съюзи в Източна Европа (862–864). Причини за противоречията между Византия и Рим. Място на славянските държави в този спор. Покръстването на българите и моравците – международен проблем. Военнополитически съюзи през 862 г. – между България и Немското кралство; между Великоморавия и Византия.

 

Войната между България и Византия през 863 г. “Дълбокият мир“ от есента на 863 г. Условията на мира – приемане на християнството от Византия и скъсване на съюза с Немското кралство. На България е върната областта Загоре без пристанищата Месемврия и Анхиало.

 

 

 

II. ПОКРЪСТВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО

 

 

 

Причини за покръстването. Християнството в българските земи до покръстването. България и християнска Европа. Културен аспект на християнизацията. Роля на християнството в обединителния процес между славяни и българи и формиране на българската народност. Новата религия – фактор за засилване и централизиране на държавната власт.

 

Приемане на християнството. Покръстване на българските пратеници в Константинопол през есента на 863 г. Покръстване на хан Борис Михаил. Наставления на патриарх Фотий до княз Борис по въпросите на вярата. Пристигане на византийско духовенство и масовото покръстване през 864–865 г.

 

Бунтът срещу покръстването през 865 г. Причини за недоволството срещу новата религия. Избухване и потушаване на бунта.

 

 

 

III. БОРБА ЗА АВТОНОМНА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА

 

 

 

Църковният въпрос като фактор за независимостта на България. Кореспонденцията между Борис и патриарх Фотий и нежеланието на Византия да даде независимост на Българската църква.

 

Отношения на България с Римската църква и с Немското кралство след покръстването. Пратеничества между княз Борис и папа Николай I, Людовик Немски в Регенсбург и папа Адриан II. “Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“ и въпросът за статута на Българската църква (866–870). Мисия на епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски в България през 866–868 г. Реакция на Византия на присъединяването на България към Римската църква. Развитие на отношенията между България и Рим.

 

Решаване на българския църковен въпрос. Църковният събор в Константинопол от 869–870 г. Статутът на Българската църква. Опити на папа Йоан VIII за повторно приобщаване на България (872–882). Църковният събор в Константинопол от 879–880 г. и окончателно утвърждаване автономията на Българската църква. Значение на ориентацията на Борис към Константинопол. Византия като културен център на Средновековието.

 

Организация и структура на Българската църква. Учредяване на Българската църква. Устройство до 870 г. по подобие на Римската църква. Формална зависимост от Константинополската патриаршия. Седалище на архиепископа става Дръстър – стар епископски център. Основни църковни институции по подобие на Константинополската патриаршия – канцелария на архиепископията, епископии (вероятно седем на брой). Постепенно заместване на византийското с българско духовенство след приемане на славянската писменост. Строителство на църкви и манастири. Място на църквата в българската държава.

 

Реформи в държавната структура. Промени в законодателството – приспособяване на Еклогата в Закон за съдене на хората, Номоканона в Кърмчая книга, Земеделски закон. Значение на новото законодателство за развитието на народността и държавата.

 

 

 

IV. КОНСТАНТИН-КИРИЛ И МЕТОДИЙ – ПЪРВИ СЛАВЯНСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ

 

 

 

Византия, славяните и християнството. Славянската писменост – византийското дипломатическо оръжие в борбата за влияние над славянския свят.

 

Биографични данни за Константин-Кирил и Методий. Дипломатически мисии на Константин-Кирил и Методий (заедно с Фотий при сарацините, при хазарите, заедно с Методий при аланите). Създаване на глаголицата – първата славянска азбука. Първа покръстителска и проповедническа мисия на Константин-Кирил при славяните на р. Брегалница.

 

Византийската дипломация и мисията на Константин-Кирил и Методий във Великоморавия и Панония. Дейност на братята във Великоморавия – създава се Великоморавска книжовна школа – първата книжовна школа в славянска страна. Полагат се основите на славянската литургия. Учениците на Константин-Кирил и Методий – гръцки и моравски. Отношение на немското духовенство към дейността на Константин-Кирил и Методий и техните ученици – триезичната догма и борба за влияние над среднодунавските славяни. Отношение на Римската църква към мисията на двамата братя. Признаване от страна на Папството на славянската писменост и книжнина и на славянския език като литургичен. Смъртта на Константин-Кирил Философ през 869 г. Дейността на Методий като архиепископ на Панония и Великоморавия. Смъртта на Методий през 885 г. и съдбата на останалите славянски просветители.

 

 

 

V. ДЕЙНОСТТА НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВИТЕ УЧЕНИЦИ В БЪЛГАРИЯ

 

 

 

Писмени традиции в България преди създаване на славянската азбука. Първобългарски надписи. Служебни езици в българския държавен живот до покръстването и след 864 г. – гръцки и за кратко време латински език след покръстването.

 

Княз Борис и славянското богослужение, писменост и книжнина. Византийското духовенство и употребата на гръцки език – трудности в процеса на християнизацията, пречка за развитието на самостоятелна българска култура. Опасност от прекомерно засилване на византийското духовно и политическо влияние. Византийската дипломация и раз-

пространението на славянското богослужение, писменост и книжнина в България.

 

Пристигането на Климент, Наум и Ангеларий в България. Промяна на византийската дипломация – пристигане на част от останалите ученици на братята в България. Княз Борис и новите славянски просветители – прием и план за дейност.

 

Охридска книжовна школа. Презвитер Климент Охридски в югозападните български земи – покръстителска и проповедническа дейност. Създаване на Охридската книжовна школа. Литературна дейност на Климент Охридски. Строителство на църкви и манастири. Климент Охридски – “пръв епископ на български език“ в областта Драгувития и Велика и екзарх на “третия дял от българското царство“. Създаване на български църковен клир. Грижа за църковната уредба. Смъртта на Климент Охридски през 916 г. Ролята и мястото на Климент Охридски в утвърждаването на славянската писменост, богослужение, книжнина и на Българската църква.

 

Книжовната школа в Плиска. Просветителска, проповедническа и църковно-организаторска дейност на презвитер Наум в Североизточна България. Дейност на Черноризец Докс, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Симеон. Дейност на Наум в Деволската епархия 893–900 г. Смъртта на Наум през 910 г.

 

Замяна на глаголицата с кирилица. Употребата на глаголицата в България. Характерни особености на глаголическата графическа система. Основни глаголически книжовни паметници и надписи (Киевски надписи, Синайски псалтир, Синайски требник, Асеманиево евангелие, Зографско евангелие, Клоцов сборник, Рилски глаголически листове и др.). Създаване на кирилицата в края на IХ и началото на Х в. Същност на кирилицата като графическа система.

 

Възникване на литературен старобългарски език – въз основа на диалекта на солунските славяни и по-нататъшно развитие от Климент Охридски, Черноризец Храбър, Константин Преславски и др. през IХ и Х в. Разпространение сред останалите славянски народи през следващите векове.

 

 

 

VI. ОПИТ ЗА ЕЗИЧЕСКА РЕАКЦИЯ

 

 

 

Неуспешна война със сръбски племена през 870 г. Съюз с Немското кралство и война с Великоморавия (883–885). Оттегляне на княз Борис от престола. Политика на княз Владимир Расате – съюз с Немското кралство, опити за възстановяване на старата религия и опозиция срещу християнството. Връщане на княз Борис. Сваляне на княз Владимир Расате. Народен събор в Преслав през 893 г. Княз Симеон на престола. Преместване на столицата от Плиска в Преслав. Приемане на славянския език за официален държавен и църковен език.

 

 

 

 

VІІ. Формиране на българската народност.

 

 

 

Новите общи религия, закони, писменост и книжнина – фактори за преодоляването на останалите различия между българите и славяните в държавата. Създаване на етнически единна и сплотена народност със славянски характер. Налагане на общо название – българи.

 

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Значение на покръстването за по-нататъшното развитие на България – вътрешни и външни аспекти. Значение на делото на Константин-Кирил Философ и Методий. Ролята на Кирило-Методиевите ученици за съхранение и утвърждаване на тяхното дело в България. Личността на княз Борис в бурните събития при покръстването и борбата за автономна Българска църква. Княз Борис и спасяване на славянското богослужение, писменост и книжнина. България – център на славянската просвета и култура. Окончателно изграждане на българската народност.

 

 

 

ХРОНОЛОГИЯ

 

 

 

България при княз Борис І:

 

 

 

846–870 г. Великоморавия при управлението на княз Ростислав.

 

852 г. Начело на ханството застава хан Борис. Българско пратеничество при Людовик Немски (840–876) в Майнц, известяващо за смяната на престола и за продължаване на добрите отношения между двете страни.

 

853 г. България скъсва с Людовик Немски и влиза в съюз с великоморавския княз Ростислав (846–870).

 

853 г. Война между България и Немското кралство. В западните български области нахлуват “франкски” войски и ги разоряват.

 

853 г. Неуспешен поход на хан Борис срещу хърватския княз Търпимир.

 

855–856 г. Война между България и Византия. По мирния договор Византия си връща Филипопол, Девелт, Анхиало, Месемврия, областта Загоре.

 

855–874 г. Сръбските племена започват да приемат християнството от Константинополската патриаршия.

 

858 г. В Рим папа става амбициозният Николай І, а в Константинопол патриаршеския престол поема Фотий.

 

862 г. Съюз между хан Борис и Людовик Немски, насочен срещу Великоморавия. Двете страни воюват срещу Великоморавия. Сведение, че хан Борис се съгласява да приеме християнството от немски свещеници.

 

862 г. Великоморавия сключва съюз с Византия и иска християнски мисионери на славянски език.

 

863 г. На църковен събор в Рим папа Николай І отнема патриаршеския сан на Фотий и го обявява за отлъчен от църквата.

 

863 г. есента. В българските земи настъпва суша, глад, страната е разтърсвана от земетресения. Византия започва война с България.Българите са победени. Между двете страни е сключан т.нар. “дълбок мир“. Условия на мира – приемане на християнството от Византия и скъсване на съюза с Немското кралство. На България е върната областта Загоре без пристанищата Месемврия и Анхиало.

 

863 краят или началото на 864 г. Хан Борис се покръства и приема името Михаил – на кръстника си, византийския император Михаил III (842–867). С това той става и “духовен син” на византийския император. Първоначално в кореспонденцията с Византия е титулуван като “архонт”. По-късно приема и славянската титла “княз”, което може да се тълкува като скъсване с българската езическа традиция. Начало на масовото покръстване на българи и славяни.

 

864 г. “Послание до княза на България Михаил – в какво се състои работата на един княз“ на патриарх Фотий (858–867, 877–886) до княз Борис в отговор на въпросите на княз Борис за новата религия.

 

865 г. Бунт на 52 български боляри от десет комитата срещу покръстването. Наказани са със смърт, заедно с целите им родове.

 

866 г. 29 август. Българско пратеничество в Рим при папа Николай I (858–867), начело с кавхан Петър и боилите Йоан и Мартин, със 115 въпроса за устройството на Българската християнска църква. Борис иска от папата книги със светски закони, богослужебни книги и наръчник по църковно право. Един от основните въпроси е за възможността българската църква да получи ранг на независима патриаршия.

 

866 г. Българско пратеничество в Регенсбург при Людовик Немски с искане за изпращане на епископи и свещеници.

 

866 г. 13 ноември. Папа Николай I връчва 106 отговора на изпратените от княз Борис 115 въпроса за устройството на Българската църква. Въпросите обхващат няколко групи питания – църковно-канонични, религиозно-обредни, правно-наказателни, за държавно-административното устройство, битови, като на практика засягат всички страни от живота на едно християнско общество и неговата държава. Главното искане за самостоятелна църква е отхвърлено с обещанието въпросът да се разгледа в бъдеще. Отговорите са подготвени от Анастасий Библиотекар, игумен на манастира “Санта Мария Транстевере”.

 

866 г. есента. В България пристига първото пратеничество на папа Николай I – епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Заедно с тях пътува пратеничество до константинополския патриарх, в което влиза дякон Марин.

 

866–870 г. Византийските свещеници са изгонени от България. Римските епископи започват ново покръстване, ръкополагат низши български духовници.Полага се началото на църковното устройство на Българската църква.

 

867 г. началото. В България пристигат немски духовници начело с епископа на Пасау – Херменрих.

 

867 г. лятото. Патриарх Фотий реагира бурно на идването на римски свещеници в България и прогонването на византийските духовници. Отправя окръжно послание да всички източни църкви с обвинения срещу римския папа. На църковен с събор в Константинопол папа Николай І е анатемосан.

 

867–869 г. Писмо на император Михаил III до княз Борис с укори за обвързването му с Рим. Няколко византийски пратеничества до Борис по въпроса за Българската църква.

 

867 г. На църковен събор на източните църкви в Константинопол патриарх Фотий анатемосва папа Николай I.

 

867 г. втората половина. Българско пратеничество в Рим с искане Формоза Портуенски да бъде ръкоположен за архиепископ на България и да бъдат изпратени по-низши духовници. Папата отказва ръкополагането на Формоза и предлага на Борис избор между Павел Популонски и двама други епископи.

 

867 г. Умира папа Николай I. Новият папа Адриан II (867–872) поддържа решението на предшественика си да не се дава независимост на Българската църква.

 

867 г. 24 септември. Михаил III е убит и на негово място на византийския престол застава Василий I Македонец (867–886) – първият представител на новата Македонска династия. По време на военната кампания на хан Крум в Тракия, неговото семейство е било преселено в Отвъддунавска България, откъдето се връща през 837 г.

 

867 г. След смяната на престола патриарх Фотий е отстранен и на негово място патриарх става Игнатий.

 

867–868 г. След завръщането на епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски следва нова молба молба от княз Борис за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или Формоза Портуенски. Адриан II отказва и предлага поддякон Силвестър, който пътува до България. Този избор е отхвърлен от Борис и пратениците на Адриан се връщат в Рим.

 

868 г. Подобряване на отношенията между Адриан II и константинополския патриарх Игнатий.

 

869 г. краят и началото на 870 г. Църковен събор в Константинопол, на който присъстват и пратеници на римския папа.. Присъстват представители на Римската църква, Константинополската, Ерусалимската, Александрийската и Антиохийската патриаршия. (Този събор е смятан от римската църква за Осми вселенски събор).

 

870 г. 4 март, император Василий І приема участниците в събора. В присъствието на български представители (кавхан Петър, ичиргу-боила Стасис, кан-богатура Сондоке, кан-таркана Илия, сампсисите Пресиян и Алексей Хунол) се решава въпросът за принадлежността на Българската църква към Константинополската патриаршия.

 

870 г. Западното духовенство напуска България, писмо на княз Борис до папа Адриан II.

 

870 г. В България пристига ръкоположеният от константинополския патриарх Игнатий за глава на Българската църква архиепископ Йосиф (Стефан) заедно с няколко епископи и други византийски презвитери и монаси. Следващите архиепископи до 918 г., Сергий, Григорий и Леонтий са българи и са избрани от Синода на Българската архиепископия. Постепенно изграждане на Българската архиепископия по подобие на Константинополската патриаршия. Сведения за седем епископства (Доростолска, Плъвдивска, Средечка, Охридска, Брегалнишка, Моравска, Провадийска). Седалище на главата на Българската църква става Дръстър, стар християнски религиозен център.

 

870 г. Неуспешен поход на българите срещу сръбските племена. Пленени са Владимир-Расате и 12 велики боляри. Мирът между българи и сърби е възстановен след лична среща между Борис и сръбския жупан Мутимир и размяна на подаръци.

 

 

872–874 г. Новият папа Йоан VIII (872–882) изпраща две послания до княз Борис, опитвайки се да го убеди да се присъедини отново към Римската църква.

 

877 г. След смъртта на Игнатий за константинополски патриарх е избран отново Фотий.

 

878–879 г. Папа Йоан VIII изпраща нови писма и пратеничество до княз Борис, но Борис не иска да скъса с Константинопол.

 

879 г. краят и началото на 880 г. Църковен събор (т.н. Фотиев събор) в Константинопол с представители и на Българската църква. На 24 декември съборът решава константинополският патриарх да не ръкополага епископите в Българската църква, нито да изпраща омофор (знаци на епископско достонство), а българските свещеници да не фигурират в епархийските списъци на Константинополската патриаршия. С това окончателно се признава автокефалността на Българската църква.

 

882 г. Папа Йоан VIII отправя ново послание до княз Борис с увещания Българската църква да се присъедини към Рим. Посланието остава без отговор.

 

883–885 г. Съюз между България и Арнулф, управител на Панония (завладяна от немците след смъртта на княз Коцел), насочен срещу Великоморавия. Български войски опустошават граничните области на Великоморавия.

 

885 г. Новият папа Стефан V (885–891) обявява назначението на Горазд за архиепископ за незаконно. За архиепископ е ръкоположен Вихинг. Забранени са литургиите и свещените служби на славянски език. Разрешени са само проповедите и разясненията на евангелските текстове. Наредено е славянското духовенство да бъде прогонено от църквата и дори от държавата.

 

 

 

Делото на Св.Св. Константин-Кирил и Методий:

 

 

 

815 г. Роден Методий в Солун.

 

826 (827) г. Роден Константин-Кирил в Солун.

 

843 г. Константин постъпва в Магнаурската школа в Константинопол. Там негов учител е бъдещият патриарх Фотий.

 

843–851 г. Методий е управител на военноадминистративна област, населена със славяни.

 

846–870 г. Великоморавия при управлението на княз Ростислав.

 

847 г. Константин побеждава в диспут сваления патриарх Анис (Йоан Граматик), привърженик на иконоборството.

 

850 г. Константин става библиотекар в патриаршеската библиотека към църквата “Св. София” в Константинопол и преподавател в Магнаурската школа. Там добива прозвището Философ.

 

851 г. Методий става монах в манастир в планината Олимп в Мала Азия, по-късно игумен в манастира Полихрон, близо до Мраморно море.

 

855 г. Заедно с бъдещия патриарх Фотий Константин участва в църковна и дипломатическа мисия при сарацините.

 

855 г. Константин-Кирил се оттегля в манастира Полихрон при брат си Методий.

 

855 г. и по-късно. Константин и Методий създават славянската азбука (глаголицата) и превеждат част от свещените книги на славянски език.

 

855 г. Покръстителска мисия на Константин-Кирил сред славяните по р. Брегалница. Покръстени са около 54 000 славяни.

 

855–874 г. Сръбските племена започват да приемат християнството от Константинополската патриаршия.

 

860 г. Княз Ростислав се обръща с молба към папа Николай І да му изпрати свещеници, които да проповядват християнството във Великоморавия на славянски език. Папата отказва, вероятно поради липса на подготвени славянски проповедници.

 

860 г. Църковна и дипломатическа мисия на Константин и Методий при хазарите. По време на мисията намират мощите на римския епископ св. Климент (92–101).

 

861 г. Църковна и дипломатическа мисия на Константин при аланите. След тези мисии Константин се връща към преподавателска работа в Магнаурската школа, а Методий – в манастира Полихрон.

 

861–874 г. Панонско княжество при управлението на княз Коцел.

 

862 г. Великоморавия сключва съюз с Византия и иска християнски мисионери на славянски език.

 

862–863 г. Константин-Кирил и Методий превеждат на славянски основните богослужебни книги (Изборно (Неделно) евангелие, Апостола (избрани места от Деянията и Посланията на апостолите), Псалтира, Молитвослова, Октоиха и Постния синод) и част от текстовете на Библията.

 

863 г. есента. Константин-Кирил, Методий и техни ученици пристигат във Велеград, столицата на Великоморавия. Полагат се основите на първата славянска книжовна школа.

 

867 г. Папа Николай I кани Константин-Кирил и Методий да посетят Рим заедно със своите ученици.

 

867 г. пролетта. Константин-Кирил, Методий и част от техните нови моравски ученици заминават за Константинопол, за да бъдат посветени моравците в църковни санове. Братята остават шест месеца в Панония при княз Коцел и обучават 50 нови ученици. При престой във Венеция Константин-Кирил влиза в спор с привърженици на триезичната догма и защитава правото на съществуване на славянската писменост и книжнина. След като вземат от Константинопол мощите на св. Климент Римски, заминават за Рим по покана на папа Николай I.

 

867 г. декември. Константин-Кирил и Методий пристигат в Рим. Новият папа Адриан II (867–872) освещава славянските богослужебни книги. Ръкоположени за свещеници (презвитери) са Горазд, Климент, Наум и Ангеларий; други от учениците на братята – за дякони, поддякони и четци. Константин-Кирил, Методий и техните ученици извършват литургии и моления в различни римски църкви. В Рим Константин пише съчинението си “Написание на правата вяра”.

 

869 г. 14 февруари. Константин-Кирил умира след кратко боледуване. Преди смъртта си приема монашески обет и името Кирил. Погребан е в римската църква “Сан Клементе“.

 

869 г. В була на Адриан II се разрешава да се четат на славянски литургии и други богослужебни книги, но след като се прочитат на латински. Методий е ръкоположен за архиепископ на славяните в Панония и папски легат в нея. Установява се в Блатноград, столицата на Панония.

 

869–870 г. След известни конфликти при новия княз Светополк във Великоморавия се засилва немското църковно и политическо влияние.

 

870 г. ноември. Методий се явява на немски църковен събор в баварския град Регенсбург с обвинението, че проповядва и служи в чужд диоцез. Методий е осъден и изпратен в бенедектински манастир в швабския град Елванген, където остава от декември 870 до май 873 г.

 

873 г. Отношенията между папата и немското духовенство се изострят. По заповед на папата през септември Методий е освободен от манастира и ръкоположен за архиепископ на Великоморавия със седалище Велеград. Усилена книжовна дейност на Методий и неговите ученици. Полагат се основите на самостоятелна Моравска църква.

 

879 г. лятото. Папа Йоан VIII (872–882) забранява богослужението на славянски език във Великоморавия. Разрешени са само проповед и беседа на славянски език. Методий продължава богослужението.

 

880 г. началото. Методий е изправен пред църковен съд в Рим. Той изразява преданост към Римската църква и догми и поддържа искането си да се извършват литургии на славянски език.

 

880 г. лятото. Йоан VIII позволява да се четат на славянски език само проповедите и деянията на Исус Христос.

 

881 г. краят и началото на 882 г. Методий пристига в Константинопол по покана на император Василий I Македонец. Няколко от неговите ученици, снабдени със славянски богослужебни книги остават в Константинопол. (Съществува предположение, че Методий и учениците му минават през България, а останалите в Константинопол ученици са изпратени при княз Борис.) След добрия прием Методий се връща във Великоморавия.

 

883–885 г. Методий и учениците му превеждат от гръцки нови богослужебни книги и част от съчиненията на Константин-Кирил Философ. Броят на учениците му надвишава 200 души. Постепенно засилване влиянието на немското духовенство.

 

885 г. 6 април. Методий умира във Велеград. Погребан е в местната съборна църква. Оставя за свой приемник Горазд.

 

885 г. Новият папа Стефан V (885–891) обявява назначението на Горазд за архиепископ за незаконно. За архиепископ е ръкоположен Вихинг. Забранени са литургиите и свещените служби на славянски език. Разрешени са само проповедите и разясненията на евангелските текстове. Наредено е славянското духовенство да бъде прогонено от църквата и дори от държавата.

 

885 г. Разправа на немското духовенство с учениците на Константин-Кирил и Методий. Горазд, Лаврентий, Климент, Наум, Ангеларий и други ученици са оковани във вериги и затворени. По-късно, през зимата, са прогонени от Великоморавия.

 

 

 

Краят на управлението на княз Борис І:

 

 

 

886 г. началото. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в българската крепост Белград и оттам са съпроводени до Плиска. Там Ангеларий скоро умира. Други от учениците са продадени в робство във Венеция, откупени и заведени в Константинопол при император Василий I.Част от тях са изпратени от императора в България.

 

886 г. Презвитер Климент заминава за областта Кутмичевица. Главен център на неговата дейност става Охрид. За няколко години обучава повече от 3500 ученици в своята Охридска книжовна школа.

 

889 г. Княз Борис се отказва от престола и се оттегля в манастир. Възкачва се първият му син – княз Владимир Расате.

 

892–893 г. Съюз между княз Владимир Расате, немския крал Арнулф (887–899) и папа Формоза (891–896), насочен срещу Великоморавия. България поема задължението да не изнася сол за Великоморавия от солниците си в Трансилвания. Тази политика на княз Владимир Расате с известна антивизантийска насоченост е съпроводена с опити за езическа реакция.

 

893 г. есента. Борис излиза от манастира и организира свалянето от престола на княз Владимир Расате. Той е ослепен и хвърлен в затвор. На народен събор в Преслав е обявено качването на престола на третия син на Борис – княз Симеон, столицата е преместена от Плиска в Преслав. Взето е и решение славянският език да стане държавен и църковен.

 

893 г. Презвитер Наум е изпратен в Охрид, за да замести Климент след неговото ръкополагане за епископ.

 

900 г. Наум се оттегля в охридски манастир, наречен по-късно “Св. Наум“.

 

907 г. 2 май. Умира княз Борис. Скоро след това той е канонизиран като светец на Българската църква.

 

910 г. 23 декември. Наум умира. Погребан е в манастирската църква.

 

916 г. 27 юли. Климент умира в Охрид. Погребан е в църквата на манастира “Св. Пантелеймон“.

 

 

Литература

 

 

 

Делев,П., П. Ангелов, Г. Бакалов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, И. Баева, Б. Василева, Е. Калинова. История и цивилизация за 11 клас, издателство Планета 3, 2001

 

Бакалов, Г., Г. Марков, Гр. Велев, Ем. Александров, Тр. Митев, Р. Гаврилова, История на България. Т. 1 От древността до края на ХVІ век, изд. Труд, С., 2004

 

Бакалов, Г., И. Стоянов. История на България (681–1960). Т. 1. С., 1995.

 

Бакалов, Г., П. Ангелов. Средновековни етюди. С., 1999.

 

Бакалов, Г., П.Ангелов, Д.Попов, Т.Коев, Хр.Матанов, Пл. Павлов, Ем.Александров, Евг. Радушев, Цв. Стоянов, В. Арнаудов, История на българите. Т. І. От древността до края на ХVІ век, С., 2003

 

Божилов, И. Културата на средновековна България. С., 1996.

 

Божилов, И. Цар Симеон Велики (893–927): Златният век на средновековна България. С., 1983.

 

История на България в три тома. С., 1999; Т. 1. Божилов, И.,В. Гюзелев. История на средновековна България, VII–ХIV век; Т. 2. Георгиева, Ц., Н. Генчев. История на България, ХV–ХIХ век; Т. 3. Стателова, Е., С. Грънчаров. История на нова България, 1878–1944.

 

История на България през погледа на историците Иван Божилов... С., 1993.я

 

История на България. Т. 2. Първа българска държава. С., 1981.

 

История на България. Т. 3. Втора българска държава. С., 1982.

 

Каймакамова, М., П. Митев, М. Лалков, Л. Огнянов. История на България за кандидат-студенти и зрелостници. С., 1999.

 

Куманов, м., К. Исова. Историческа енциклопедия България, изд. Труд, С. 2003

 

Острогорский, Г. История на византийската държава, С., 1998

 

Фол, А., Й. Андреевя, В. Мутафчиева, Р. Гаврилова, И. Илчев. История за 11 клас на средните общообразователни училища. С., Анубис.1996.

 

Узунова Марина, Катерина Узунова, Разработени теми за кандидатстудентски изпит и матура по история на България. Под редакцията на доц. д-р Петко Петков. Книга първа - втора, Издателство Софи-Р. София, 2002