Витомир - съставно български име, произлизащо от витяз (рус. витязь) е висше звание на воин от края на Първата българска държава. Вторият корен на името е образуван от стбълг. миръ „мир“, което значи също съгласие, договор, приятел, спътник“, която дума е застъпена също в авестийския, осетинския и индоиранския като вероятно от староиндийското митра- приятел, приятелство, спътник. Вито и витяз имат общ произход от стабългарския глагол бьѭ, бити - бия.
Интересно обстоятелство е, че българското име Вито има точен тракийски аналог запазен от епиграфски паметници Битюс / /, с чисто тракийски произход.
Това е така, защото глагола бити има общи индоевропейски корени с другите европейски езици и поради тази причина корена на думата битка е еднакъв в почти всички езици на Европа -battle (engl.), bataille (fr.), battaglia (it.), bitva (russ., pol., czech.), batalla (spanish). От тази гледна точка както Вито е воинско име за боец, така и сематичния превод на Битюс е със същото значение.
Хриз е старобългарско име със значение на златен. По всичко изглежда това да е често разпространено тракийско име, което прабългарите възприели от местните жители. Свидетелство за това имаме още през троянската война със жреца на Аполон Хриз и неговата щерка Хризеида, която станала пленничка на гръцкия лагер и на чието повествование Омир е отделил достатъчно обем във своята творба. Не бихме могли да извеждаме името от името на бога на зимното слънце - Хърс, тъй като освен късния си произход, името е възможно да е внесено от траките в трако-скитския конгломерат от племена след римската инвазия на Траян на Дакия. Тежестта на Омировата антропонимика, ни кара да наклоним везните в полза на доста цененото антично име Хриз и на свързания с него благороден метал. Едно предположение е, че подобен е корена на град Ахрида,  всмисъл на беден, незаможен град, но по-вероятната теза е градът да носи името на водите на езерото, които и античността, както и сега са прозрачни и така името да произлиза от гръцката дума ахроя - безцветен, прозрачен.
Примери по отношение на конкретни личности, носили това име са Добромир Хриз и деспот Хрис.
Името Добромир е със значението "добър приятел". Доброслав е име изписано върху златен пръстен със значението "добра слава". Радослав е име също от златен пръстен със сходно значение - "радост и слава".
Името Ходор, написано върху златен пръстен от село Кранево, е сарматско по произход, тъй като в близост до древния град Фанагория се намира надпис от 2-3 век след Христа с текст "Сармат, син на Кодора". Подобно е и името на река в Абхазия - Кодори, близо до столицата Сухуми. То няма общо с руското име Феодор и Фьодор, което е руската форма на гръцкото име Теодор - "божи дар". Името също е представено върху надпис на златен пръстен. 
Дамар е име произлизащо от тюркската дума дамар, означаваща стомах, жила.
Особено интересно е прабългарското име Сисо без аналог в другите езици. Тук се изразява ясната тракийска основа на това мъжко име като мъжки аналог на тракийското женско име Сезе и прехода му в междинната мъжка форма Сесо и последвалото Сисо. Името е изписано върху бронзов пръстен печат, като е възможно да произлиза от името Сисой. В древността са известни близки подобни по фонетика имена като Сосий, Созий, Сотер със значението "спасител". 
С името Сисой е известен Свети преподобни Сисой Велики, роден в Египет и умрял през 429 г от н.е.