Текстът на оловния печат, намерен в църковния комплекс под скалния комплекс на Перперикон, притежава архаични белези на гръцкия изказ. Проедър е висша византийска дворцова и църковна титла, заемана приемуществено от скопци за периода от 10 до 12 век. По-късно титлата става синоним на епископския сан.

Θεοτόκε, βοήθει τῷ σῷ δούλῳ Μουσελίῳ προέδρῳ τῷ Πακουριανῷ.
Текстъ се превежда така: Богородице, помагай на своя раб Муселио проедър Бакуриани.
За жалост най-ценните находки от историята на България са присвоени от амбициозни учени като проф. Николай Овчаров, които не желаят да споделят дори на снимка своите открития, нито пък да ги популяризират на широката публика, пазейки само за себе си и помествайки ги в частни научни книги, където могат да се видят само след закупуването на книгата и материалното облагодетелстване на откривателя им, получаващ добра заплата от всеки един български данъкоплатец. Това е причината да липсва и снимка на печата.
В литературен аспект текстът ясно е степенувал личното обръщение към бога на Муселио като първостепенно, последвало от второстепенните пред бога социални и заслуги и привилегии на проедъра. Всичко това говори за висока духовна култура на личността и смиреност на характера.
Интересно е разминаването между гръцки и тракийски - токос - е раждане на гръцки, а на тракийски токос е владетел.