Запознаване с проблематиката:
Херменевтичното разследване за произхода на името на богинята ни връща във времето и детайлите на мита за богинята. Правдоподобието на мита за раждането на Атина, древните гърци оправдавали с обяснението, че като богиня на мъдростта, Атина се ражда от главата на баща си Зевс. Колкото и абсурден да е мита за раждането на Атина в пълно бойно снаряжение от гравата на баща си, това е най-ценния аргумент в търсенето на значението на името Атина. По-късно знаем, че в състезанието между Атина и Посейдон, атиняните отсъдили техния град да носи името на мъдрата и военнолюбива богиня. Градът Атина бил повод областта около него да се нарече Атика, но това е значително по-късно възникнал топоним.
Важен херменевтичен принос имат култовите и поетическите епитети и титли на богинята - от тях най-важен за новите семантични търсения на името играе епитета Партенос (девственица) и Палада (с двойнственото значение отново като девственица или като победителка на гиганта Палант). Богинята е олицетворение на войнствената женска същност и на дуалистичната мъжествена природа у жената. Жените с мъжки нрав и поведение се случвало да пазят с подобна упоритост и своята девственост.
Безспорен е факта, че името на град Атина носи името на своята богиня защитница.
Първи официозен и авторитетен търсач на  семантичния произход на името Атина е самият Платон. В своите диалог, наименован на един от своите събеседници Кратилус - атински философ, ученик на Хелаклит Тъмния, Платон развива своята етимологична теза какво означава името на богинята Атина от гледната точка на схващанията на древните атиняни. Според неговите умозаключения името Атина означавало "божествен разум" -Ētheonуa (Ή-θεο-νόα) or Atheonуa (Ἀθεονόα) от гр.νοῦς - разум, опровергавайки идеята на други философи за значението на името като "морален, етичен разум" във връзка с непорочността и чистотата на богинята. Макар доброто обяснение на божествената същност, Платон не успява да даде най-точната представа за значението на името, неивестно дори на него и неговите съвременници, развиващи своите догатки (гръцката дума ἦθος, етос — обичай, също е неспособна да обясни произхода на името). Това е така, тъй като в микенски текстове от ок. 2000 г. преди новата ера името на богинята е написано като А-та-на: Ὰθαναία, Athanaнa.  Ето защо дори античните теоретици не могат да обяснят достоверно произхода и значението на името на древната богиня. А това във всички случаи доказва, че божествения персонаж на Атина не е изконно гръцки , а чуждоземен и привнесен.
Неудачите около истинското значение на името Атина, датиращи още от древността, водят до търсенето на коренно различна и научно обоснована теория.
Изложение:
Първото отразено от античните хронисти и формално най-древно нахлуване на азиатски елементи в Европа и Балканите е от епохата на завоевателните походи на Дарий, неговия син Ксеркс и наследилия го син Артаксеркс. Понтоният мост над Босфора на цар Артаксерс имал за задача да подпомогне финализирането на политиката от  завоевателни походи на Ахеменидската династия на Балканите.  В действителност нахлуването на азиатски племена е много по-древен процес от времето преди появата на Босфора, когато преди 7-10000 години все още Азия и Европа били свързани със сухопътен коридор на това място. Като резултат от така кампания пристигат и дорийците в земите на Пелопонес и Егея. Следователно преди персите от Азия нахлуват дорийците, а преди тях още много азиатски племена, които се установяват като резиденти или се губят завинаги от картата на Балканите. 
Това е сигурен мотив да търсим тюркоезични мотиви в някои от най-древните персонажи на  древногръцката митология.
Такъв е случаят с името на богинята Атина. В микенските текстове името й е записано като А-та-на. Имайки предвид епитета Партенос, богинята не само е белег за морална и девствена чистота, но и самата тя е акт на непорочна, непохотлива любов. Това е свързано с израждането на Атина от главата на Зевс посредством акуширащия бог Хефест. Всичко това ни кара да предполагаме древен тюркоезичен езиков елемент в кореновата основа ата- баща, пренесен от малоазийските. В този смисъл наименованието на богинята Атина като "бащина щерка" и като "живяла в баща си" - тоест според мита "родена от баща си" (заради неистовия страх на Зевс да не се сдобие със син, който да го свали от престола). В този смисъл произхода на името може да се разглежда като родено от съюза между дорийци и ахейци и евентуалния смесен произход на името - ата - баща ναιω- живея, пребивавам в значението - живяла в баща си и оттам войнствена, мъдра, умна.
Подобен произход не се отнася само за името на богинята. Той е допустим и при името на реалания исторически персонаж от българската история Атила. До този момент категорично е доказано, че името има хуно-български произход от намерена плоча край българското село Трънчовица. Става дума за смесен тюркски и ираноезичен произход на името, поради смесването в армията на Атила на разнородни скитски етноси. Така например името Атила е известно като "бащица" в семантичен превод и се състои от Ата - стар тюркски корен за баща и иранското окончание -ил, навлезло широко в етносите на евреи и прабългари. Автор: Д.Георгиев-Даков

Стела с надпис Атенеас (Atenaias)

Сребърен тас от съкровищетов Кожани с надпис Атана


Реконструкция на божественото състезание между Посейдон и Атина.

Изображение -НАСА

А относно Атила?

Благодаря Глишка - относно Атила съм си казал мнението мулти етническата общност, която е предвождал му е измислила консенсусно име от тюкско ирански произход, със значение бащица. Липсата на датировка на каменната плоча от въпросното споменато село, което още веднъж показва колко сме добре, ни затруднява да направим анализ дали името е ранновизантийско, съвпадащо по време с великото преселение на народите но от времето на Атила или името от времето скитския съюз с траките.

Ето ти и за Атила

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/04/analiz-na-obrochnata-plocha-ot-selo-trynchovica-nikopolsko-a.523008

Ето Ви точно тълкувание на името Атила съгласно принципите на "Ангеловия анализ",уважаеми Аполон:
Атила=Ахила/Бахила,Багила/=Богила/Божила,Васила/,т.е.-Божаря/Божият син/.То може да се тълкува също и като Батила/Бащила,Бащаря=Бащата,със смяна на суфикса/,Вадила/Водаря,Вождаря=Водача,със смяна на суфикса/,но според мен първият вариант е най-убедителен,а другите са по-скоро второстепенни и вторично произтичащи от него.

Напротив - приемам втория анализ за валиден Щапсмони в унисон с анализа си

нима не си прочел Рамаяна още като последен постинг

Връзката на Атила с Атина и Ахил, както и с македонския аристократ Атала, който не признавал на Александър чист македонски произход, е естественна и историческа. Това че е забулена в мистичност и купища лъжливи и манипулативни разсъждения е друг въпрос...