Стопени надежди Звуците за теб обличам
във картини,
образите свежи сънувам
ги с години,
вкусовете с теб остават
в идващите дни,
колко лесно може
да го няма този свят
на моите надежди,
вятър да повее,
облак да зарее,
дъжд да се излее
и всички спомени
да се стопят.

Мъдро и хубаво!Поздрави , Аполон! Хубав уикенд!

Чудесен стих! Силно чувство, обвито в тъга, с поднесено с ярка образност! Човешките сетива метафорично са асоциирани с природните явления-внушението е невероятно правдиво!