Много е тъжно когато помагаш на чужди със желание и пак със същото желание да не можеш да помошнеш на близки. Тъжно е, болно е да не можеш да помогнеш на най-близкия човек, само защото нещо е застанало на пътя ви.  Още по-тъжно е когато завинаги се разделиш с любим човек и отново нямаш нито представата, нито силите, нито способностите да се противопоставиш на тази раздяла. Казват, че с истинските неща човек се разделял най-трудно и болезнено.
Има хора, които изпитват удоволствие, когато причиняват страдание на човек или го наблюдават у околните, злорадствайки. Не харесвам подобни преживявания. Други хора са нещастни, когато знаят, че друг е нещастен.

но нещата понякога така стоят за съжаление ,а за злорадващите ще кажа ,че такива персони се съмнявам да са хора.............:(