Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2010 00:00 - Когато наивността те води напред
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 589 Коментари: 1 Гласове:
4



Винаги съм си мислел, че интересът ми към имената е много по-хигиеничен от този на археолозите. Смятал съм, че като не работя с трупове, а само с имената на отдавна живели люде, това е много по-хигиеничен маниер. Всичко започна от търсенето на име на човек. Започа в търсенето на красиво и добро име. Оказа се мисия невъзможна. Такава приказка просто няма. Както няма съвършена човешка душа, така и няма съвършено човешко име. Всяко има своята звукова особеност, възхищение, но и недостиг.
Аз обаче не подозирах колко опасни са моите занимания в търсенето на имена. И ако археолозите работеха с предмети от бита и трупове в чистия смисъл на тази дума, то аз несъзнателно боравех с души на хора измрели преди стотици години и то с едничкото желание да разбера значението на тяхното име. Самото боравене с името не води до нищо конкретно, но разгадаването на смисъла на името влиза в пряк досег до душата на човек. Нямаше да разбера и това докато не попаднах в странна смесица от сънища, които до този момент не бях сънувал.
Имената на хората са като епитафии - следват ги от раждането до смъртта, служат им вярно и накрая остават да украсяват само и единствено техните тленни останки. Някои може да каже, че името е куха обвивка на човека, която служейки му вярно, накрая отпада от него като ненужна част. 
Остава неразрешената дилема името или личността формират същността на човека? Безспорно и двете отмират и колкото и да е силна славата, те изпадат в друго измерение, където нищо не би могло да замени живото присъствие и деятелност.  Очевидно за същността най-важна е душата, тъй като нито името ти, нито личността ти могат да бъдат основа за характера на душата, когато тя самата е абсолют. Оказва се да боравиш с имената на хората е по-страшно от това да изравяш тленните им останки, както това правят археолозите. Те носят отпечатък и за самата душа, така че когато се изговарят имена, това съответства на същността на душата, кодирана с това име. Допирът до души е сложно нещо. Няма правила. Няма гаранции. И любознателността, непорочната вяра в нещо идеално и благородно не биха могли да бъдат извинение или оправдание. Единствено неподозирата опастност е най-добрата защита. Тогава човек трябва да спре да прониква там където няма светлина.
Ако искаш да разбереш значението на нечие име, то задължително трябва да бъде изговорено многократно. Само така то би могло да се разплете. Няма имена, които да нямат смисъл. Всяко име носи своите кодове. Във всеки случай най-неразбраното и съвършенно изкуство е изкуството да създаваш и кръщаваш с имена. В света има дефицит относно защитените имена - имена, които защитават притежателя си от зли събития и намерения. Ето това изкуство не е известно на хората.
Не предполагах, че ровенето в имена ще рилича досущ на изравянето на тела. Дори по-лошо и по-неприятно. Имената не са празни обвивки или тленни останки - те са пряк подпис на личността и представляват съюза на душата с конкретната личност - единственият остатък от съществувалия конкретен човек - името се забравя, н запомни ли се, то не умира. А иначе името е код във видимия и невидим спектър на битието. Ако имате работа с лоши души, тогава хич не ви е работа да се занимавате с имената им.



Тагове:   напред,   води,   Наивността,


Гласувай:
4
0



1. teramilia - Вярно е. Дори промяната на името ...
23.03.2010 19:56
Вярно е. Дори промяната на името може да доведе и до промяна на съдбата. Опасно е наистина ,но интересно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 9048594
Постинги: 5146
Коментари: 9930
Гласове: 17547
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930