Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2010 13:53 - Някой спал ли е в безлюдна планинска хижа?
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1320 Коментари: 0 Гласове:
3



В действителност през нощта чувството в безлюдна планинска хижа е ужасяващо. Тишината е пронизваща. На фона на тази тишина всеки звук потъва и става толкова тихо, че можеш да чуеш сърцето си как бие и шумът от душането си.
Спомням си веднъж макар да не бях сам, в хижата където се бяхме настанили имаше горска полевка. Бях оставил една вафла на нощното шкафче. В хижата имаше само газени лампи, които разбира се бяха загасени, а жълтата светлина бе толкова недостатъчни, че десет броя от тях пак нямаше да грейнат като крушка от електричество. Последната надежда бе една що го свястна запалка, която можеше да се светне при голям зор. Такъв се случи по средата на съня ни. В планината въздухът е сладък, приятен и го дишаш без насита, а съня е дълбок е сладък. Колкото обаче и да е дълбок съня, нищо не може да се сравни със шумоленето на гладна горска мишка. И както камбаната гони и стряска всички мишки със своя звук, така и мишката може и слон да изплаши със своето шумолене. Толкова пронизващо бе шумоленето на зъбите й и на опаковката на вафлата, която бях оставил като за настървение на тези гладни мишки, че всичко живо във хижата вече бе накрак. Преди да стана обаче и да светна запалката в джоба си, две минути мислих какъв точно е този шум и как е възможно аз да се чувствам досадник, когато моя сън бе разбит и аз самия бях ококорен с широко отворени очи в тъмната като в рог нощ. От прозорецът дори една звездичка не можеше да се видят. Защо се чувствах досадник? Много беше лесно да се досетя. След като съня си отиде с гръм и трясък под наровете на дъсчения под се чуваха звуците на тихо но отчетливо трополене. Аз и моя спътник не сме били наясно, че при настаняването в хижата, ще смутим ежедневните състезания по нощните надбягвания с мишки. Това не беше обикновен под - това беше древноримска арена, в която най-гладните мишки на света се бяха събрали под покрива на една хижа, за да докажат коя от тях е най-гладна.
Цялата тази история се случи в хижа Черешка, до която минава стар римски път от бели мраморни камъни, домъкнати от римляните чак от Беломорието.
Станах и се приближих до звучното шумолене, което внезапно престана, светнах със запалката и видях една самотна нагризана вафла на пода. Отворих вратата и поставих вафлата на чешмата, която бе на 4 метра от къщата с надеждата гладната мишка на излезе на двора и да си яде вафлата там.
На сутринта освен вкусните сърнели на тенекия, основната тема бе гадния шум на гладната горска мишка. И двамата се гледахме учудени и не можехме да повярваме, че този дребен звяр, може да издава толкова страшен звук. Но това, което изненада самите нас бе, че бяхме учудени и стреснати само първата вечер - през другите вечери, ушите ни бяха глухи за тези мишки - ние ли сами ги запушихме или просто не чувахме нощните шумове, вече наистина не си спомням.


Тагове:   хижа,   планинска,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 9048594
Постинги: 5146
Коментари: 9930
Гласове: 17547
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930