Върху съд съхраняван в археологическия музей в Едеса е изисано името Ippomachas (). Името е рядкост в елинистичния свят и буквално се превежда като конеборец: ippo- кон и maxos - борба. В този случай купата е надживяла своя собственик и е останала да ни засвидетелства едно рядко име в древния свят, което било характерно за войнишките среди. Възможно е да става въпрос за професията конеукротител, така и за ездач от военната конница на древна армия.


На златния пръстен от Дервени обаче, особата е толкова важна и прочута, че името не е удостоило пръстена й. Затова на пръстена е изписано "дар за прочутата (славната)", с което историята ни показва колко превратни са човешките страсти. В единият случай името на неизвестния коняр е надживяло своя собственик и е достигнало до нас, докато във случая със златния пръстен надменността и себелюбието така е заслепило славния му притежател, че неговата същност закодирана в името му, не е достигнало до нас и той завинаги е изтрит от лицето на земята. Понякога както се случва и в действителния живот и последния коняр може да е пръв и да живее много по-добре от най-богатия владетел на земята. Такива са превратностите на живота каквито ни ги показва и историята.


През 2004 е намерен гръцки надпис в село Брестовица със следното съдържание:
ἀγαθῇ τύχῃ ....κωμῆται Ασβη νοι εὐχαριστή ριον ἀνεθηκαν
Превежда се: Благословена е съдбата(късмета)----- местният жител от Асбе и неговата върховна благодарност беше отбелязана. В надписът се разкрива древен ойконим Асба.
  литературният източник "От “А” до “Я” – Имената на българите" /на Иванова, Недялка и Пенка Радева, Народна младеж, 1985, София/,



Надписът започва "народът от пещерите........"

На надпис близо до Марсианополис върху каменна стела IGBulg. II 844 е изписан текста: Авлусуко на Битис, жена на Теретос. Привет.
Αυλουσουκο(ς) Βιθυος, γυνὴ Τηρεντος. Χαίρετε.
Впечатление прави етимология на името Авлусуко, съставено от Αυλος -флейта и σουκο - девойка.