Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2010 12:27 - Четиво за български политици
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 2546 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 22.02.2010 17:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Падането на България под турско робство 1371 г.- 1393 г. Управление на цар Иван Шишман. Законността на царското му възшествие е гарантирана от баща му цар Иван Александър с обявяването му за “багрянородения” престолонаследник и с изпращането на Иван Срацимир за владетел на Видин. Получаването на царска корона се оказва начало на неговата лична драма, чиито финал е политическата трагедия, с която средновековната българска държава изчезва от картата на Европа.

17 януари 1371 г. Умира цар Иван Александър. Съвременните историци го оценяват като нерешителен политик, който има лична вина за силно ограничените възможности на българската държава да се противопостави на започналата османска експанзия. Неговите съвременници го славословят като “превисокия цар, богоизбрания и боговенчания Иван Александър”. От гледната точка на духовници и книжовници оценката е вярна. Сигурни данни свидетелстват, че той е инициатор и покровител на строителството на Килифаревския манастир близо до Търново и на Драгалевския манастир “Св. Богородица” в подножието на Витоша. Множество са манастирите, които богато дарява. В дворцовия скрипториум в Търново са създадени такива шедьоври на средновековната българска книжовност като Иван-Александровото (Лондонско) Четвероевангелие, Манасиевата хроника (запазена в илюстрирания Ватикански препис) и Томичовия псалтир, който се намира в Москва. Значителното книжовно наследство и високоразвитото изобразително изкуство от времето на неговото управление го представят като най-големия покровител на духовния живот във Второто българско царство.

26 септември 1371 г. Поражение на християнските войски на деспот Йоан Углеша, владетел на Сяр, и на крал Вълкашин, владетел на Прилеп, в битката при Черномен. Двамата братя обединяват своите армии за решително сражение с османските завоеватели. Целта им е завладяването на Одрин и прогонването на нашествениците от Тракия. Срещата на двете войски се оказва далеч от Одрин и в неподходящо време. Християнската войска се разполага на лагер на брега на р. Марица, в околностите на Черномен. Заспалите войници внезапно са нападнати от отрядите на Халил паша, един от военачалниците на Мурад І (1362-1389). Изненадващият удар се оказва фатален. В нощната битка християнските бойци действат несъгласувано и неорганизирано. Крал Вълкашин и деспот Углеша са убити заедно с много от войниците си. Погромът на християнската войска при Черномен се оказва ключово събитие, което изведнъж показва главната роля на османците на балканската политическа сцена.

1372 г. Исай, монах в Света гора, пише своята прочута приписка за времето след поражението на християнската войска при Черномен, “когато живите облажаваха по-рано умрелите”. В нея ясно са изказани двете най-важни негови последици. Първата е, че “турците се пръснаха и полетяха по цялата земя, подобно на птици”, преминавайки към мащабно военно настъпление във всички посоки. Втората е, че “не остана княз или вожд, или наставник някой между людете, нямаше кой да ги избави и спаси. Всички бяха обзети от турски страх”. Балканските владетели не само не реагират на османските действия, но в хаоса на събитията се оказват въвлечени като второстепенни фигуранти в политическите планове на Мурад І.

лятото, 1372 г. Османски дружини под командването на Лала Шахин паша завладяват българските градове в Тракия.

есента, 1372 г.image Цар Иван Шишман сключва договор със султан Мурад І и се признава за негов васал. Преговорите започват по инициатива на търновския владетел, който признава териториалните загуби и приема предложението да стане васал на победителя. Васалните задължения изискват от Иван Шишман плащането на годишен данък и участие с войски във военните кампании на своя сюзерен. Договорът е закрепен с уговорения брак на Кера Тамара, сестрата на търновския цар, с Мурад І. Бракът на българската принцеса с мюсюлманин се оказва истински шок за българското общество, въпреки че подобни случаи са обичайна практика за византийския двор. Той е възприет като лична жертва в името на вярата и държавата, както личи от славословието, записано в добавките към Синодика на цар Борил: “На Кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, съпруга на великия амир Амурат, която му бе отдадена заради българския род. А тя като отиде там запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет.”

21 септември 1377 г. Дарствена грамота на цар Иван Шишман за монасите от Рилския манастир, с която утвърждава границите на манастирските владения и препотвърждава пълната собственост на манастирското братство на двадесет села и техните жители, получена чрез грамоти на неговите предходници - царете Асен и Калиман. Новият момент в тази грамота са предоставените в нея привилегии за търговска дейност на монасите. В документа изрично се казва, че той е издаден в Средец (София), където “людете на манастира” се срещат с българския владетел. Неговото присъствие в София се свързва с намерението му да укрепи защитата на града поради вече очакван османски удар.

1378 г. По-късни османски извори съобщават, че през тази година Лала Шахин превзема Ихтиман и Самоков, но и двете селища възникват през следващото столетие. Вероятно османците насочват своя удар към планинските проходи, през които минават пътищата, които свързват Тракия с центъра на Балканите за да подготвят офанзивата си към западните райони. Свидетелство за съпротивата на българите срещу завоевателите се открива в добавките към Синодика на цар Борил, където се славословят: “Семир, Йончо, Добромир, Иваншо и всички други, които заедно с тях проляха кръвта си за православната вяра”. Вероятно те са защитници на българските крепости, които жертват живота си в неизвестни битки срещу завоевателите.

1381 г.- 1383 г. Известия за търговия на роби и робини от българските земи на о. Крит. Покупко-продажбите са регистрирани в нотариалната книга на венецианския нотариус Антонио Брешияно на остров Крит. В нея са вписани имената на робите, техният род, т. е. етническият им произход, и селищата, в които са живели в България. Прави впечатление, че продаваните в Крит роби от “български род” - мъже и жени, произхождат от селища в различни региони на българските земи – Търново, Воден, Костур, София, Мелник, Прилеп, Варна, Преспа и др. Очевидно робската им съдба, довела ги до о. Крит, се дължи на разорителните набези на османските дружини във всички български области.

1385 г. Цар Иван Шишман издава Витошката грамота, с която освобождава Драгалевския манастир “Св. Богородица” и всички принадлежащи му владения от данъци или каквито и да е задължения към централната и локалните власти и нейните представители. В грамотата изрично е казано, че манастирът е създаден от баща му цар Иван Александър. Посочената година е най-късният възможен срок за издаване на документа, тъй като по това време София и нейната околност са завладени от войските на Лала Шахин.

1385 г. Най-вероятната година, в която османците завладяват София. Според османските извори градът е подложен на продължителна, но безуспешна обсада. Упоритата съпротива на софийския гарнизон и неговия командир бан Янука те преодоляват чрез измама. Един българин, наскоро приел исляма, успява да изведе от крепостта бан Янука и да го предаде на Лала Шахин, който командва битката за София. Множество предания в софийския регион представят друга картина. Според тях градът е превзет след грандиозна битка в Софийското поле, в която загива самият цар Иван Шишман. По всяка вероятност османците са влезли в града през големите пробойни в крепостната стена, които са открити при археологически разкопки. За тежките сражение при защитата на София свидетелства и Боженишкият скален надпис, чиито текст гласи: “Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях кефалия при цар Шишман и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз държах за вярата на цар Шишман.”

1387 г.image Битката при Плочник при р. Топлица завършва с победа на обединените войски на сръбския княз Лазар Хребелянович (1371–1389) и босненския крал Твръдко (1351–1391) над армията на султан Мурад І. През 80-те години османците завладяват Сяр, Средец (София), Ниш, Солун и налагат властта си над обширни региони на Балканите. За да отговори на надвисналата над владенията му заплаха, сръбският крал Лазар прави опит за широк съюз на християнските владетели, но практически единственият му сигурен съюзник се оказва босненският крал. Цар Иван Шишман не се включва в християнския съюз, но и не изпраща български отряди в османската армия, с което не изпълнява васалните си задължения. Обединените християнски сили разбиват войските на Мурад І и дават надежда за възможен успех в борбата със завоевателите. Султанът разбира, че васалитетът не е най-ефективната форма за подчинение на балканските владетели и преминава към нови военни действия .

27 май 1387 г. Договор на добруджанския деспот Иванко с генуезката търговска колония в Пера (квартал в Константинопол). Договорът, с който двете страни сключват “добър и истински вечнотраен мир”, гарантира свободно и сигурно движение на търговците от двете страни; защита от вреди както на поданиците и селищата на Иванко, така и на генуезките търговци; приемане на генуезки консул, който да се грижи за интересите на генуезките търговци, и др. Той определя размера на вносните мита за генуезките търговци на 2 %, като специално подчертава безмитната търговия с луксозните и скъпи стоки “кораби, злато, сребро, бисери или други скъпоценности”. Регламентирането на отношенията между двете договарящи се страни след поредица от конфликти и взаимни нападения и обири по море и суша стабилизира положението на добруджанския деспот в черноморския район. Неговата икономическа активност, в значителна степен ориентирана към морската търговия, е важен фактор за пълната му самостоятелност в отношенията със съседните страни, включително и с Търновското царство.

1388 г. Поход на 30-хилядната османска войска, командвана от Али Чандърлъ паша, в североизточните български територии. Османските хроники представят този поход като низ от успешни битки за отделни крепости. Фактът, че той продължава една година, показва, че завоевателите срещат сериозна съпротива. Продължителните военни действия завършват със завладяването на Шумен, Провадия, Мадара и южните черноморски крепости до Варна. В този поход вече се очертават контурите на османския план за покоряване на Балканите от Бяло море до р. Дунав.

1388 г. Османска обсада на Варненската крепост. Командващият Али паша е принуден да се оттегли. Според един османски извор по това време градът е столица на добруджанския деспот Иванко, който в крайна сметка става османски васал.

1388 г. Надгробен надпис от Търново, който съобщава за смъртта и погребението на представител на царстващата фамилия. Името Асен и самият текст показват, че той загива в бой с османските турци, вероятно по време на похода на Али паша, когато “българската земя бе омърсена от измаилтяните”. По всяка вероятност покойникът е Иван Асен, син цар Иван Александър и втората му съпруга.

1388 г. Видинският владетел Иван Срацимир е принуден да се признае за османски васал и да допусне османски войски във Видин поради засиления натиск на завоевателите след поражението им при Плочник.

1388 г. Българският цар Иван Шишман сключва мирен договор със султан Мурад І (1362-1389), след като войските на Али паша обсаждат Никопол. Според османски извори българският владетел запазва властта си над Никопол, но признава османското завладяване на североизточните територии на Търновското царство. Иван Шишман отново потвърждава васалната си зависимост към султана и обещава да му предаде голямата крепост Силистра, но по-късно отказва да го направи.

15 юни 1389 г. Битката на Косово поле, в която загиват султан Мурад І и сръбският крал Лазар Хребелянович. Това е най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите османци преди завладяването на Константинопол. Митовете, породени от смъртта на двама владетели на бойното поле, покриват с множество неизвестни хода на военните действия. Османски извор съобщава, че в бойните редици на християните има и българи, но те вероятно не са изпратени от владетелите на трите български държави, а са самоорганизирани военни отряди на локални военачалници. След смъртта на Мурад І синът му Баязид І (1389–1402) веднага убива брат си и напуска полесражението. Той се отправя към Одрин, за да си осигури безпроблемно владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата”. Новият султан решава, че разполага с достатъчно потенциал, за да завладее целия Балкански полуостров, и поема курс на твърда агресивна политика.

1390 г. Поход на влашкия воевода Мирчо Стари (1378–1418) на юг от р. Дунав. Със своята войска той прекосява Добруджа и достига до Карнобат в Тракия. След като разграбва селищата по своя път, бързо се завръща и започва да се титулова “господар на Дръстър и деспот на земите Добротичеви”.

лятото, 1393 г. Османските завоеватели на Търново убиват 110 видни боляри. Събрани от военния управител под предлог, че иска да се посъветва с тях за някои общополезни въпроси, “божиите люде, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по произход” са избити до един поради отказа им да сменят вярата си и да служат на османската власт. 17 юни 1393 г. Столицата на Второто българско царство Търново е завладяна от османските турци. Градът е подложен на тримесечна обсада. Българските извори съобщават, че за жителите му появата на огромна османска армия е изненадваща. Малкото извори и тяхната неясна информация дават големи възможности за хипотези и дискусии, в които се предлагат различни варианти за последните дни от историята на Търново като българска столица. Някои съвременни автори реконструират целия ход на османския щурм и рисуват героичната съпротива на защитниците на града на базата на предположения. Други, анализирайки данните от изворите, твърдят, че след мъчителната и дълга обсада градът е принуден да капитулира. Аргументът им е примирителното и неясно съобщение на Григорий Цамблак: “варварите постигнаха целта си и завладяха града, но не чрез силата си, а защото Божията воля допусна”. С влизането на завоевателите в Търново са ликвидирани всички български институции, а с тях и българската власт. Градът е поставен в положение на военна окупация. Цялата власт е предадена в ръцете на османски военен управител, командир на многоброен отряд, който е оставен в бившата българска столица.

есента, 1394 г. Търновският патриарх Евтимий е изведен от Търново и заточен далеч от бившата българска столица. Последният патриарх на средновековна България е големият герой през последните три десетилетия от съществуването й. Интронизиран в 1375 той е истинският духовен водач в изключително драматично време. Той ръководи значителната дейност на църквата в борбата с многобройните ереси и налага исихазма като идеология на българския елит. Той създава прочутата Търновска книжовна школа, чиито представители сътворяват най-изящните произведения в средновековната българска книжнина и оказват трайно влияние върху целия славяно-византийски духовен свят. Написаните от него четири жития на св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Петка Търновска и св. Филотея и четирите му похвални слова за св. Константин и св. Елена, св. Неделя, св. Михаил от Потука и св. Йоан Поливотски са истински връх на българската агиографска литература и пример за много поколения книжовници. По време на османската обсада на Търново големият духовник се превръща в народен водач. В отсъствието на цар Иван Шишман той дава морални сили на защитниците и жителите на града да посрещнат мъките и да устоят на страданията. Изгонен от завоевателите от патриаршеския храм, той продължава да проповядва и да пази християнската вяра на обезвереното си паство. Извеждането му от Търново е политически акт, с който османските завоеватели целят да прекършат духа на жителите на българската столица, за да наложат своята власт. Със заточението на патриарх Евтимий се слага край на Българската патриаршия, която се възстановява едва след 576 години. В колективната памет на българите е запазено предание, според което патриарх Евтимий Търновски е заточен в Бачковския манастир “Св. Богородица”, където умира. Досега то не е потвърдено убедително.

есента, 1394 г. В една средновековна карта на Балканите, съхранявана в Парижката национална библиотека, до името на столицата на Добруджанското деспотство Калиакра е поставено турско знаме. Това показва, че по това време османците вече са завладели Добруджанското деспотство.

есента, 1394 г. Пратеници на цар Иван Срацимир пристигат в Търново, за да вземат мощите на св. Филотея и да ги пренесат във Видин. Сред тях е и видинският митрополит Йоасаф, който в своето похвалното слово за светицата дава първите сведения за живота в Търново под османска власт. Той описва пълното разорение на града и трудния живот на неговите граждани и техните свещеници, “подлагани на много начини на мъка и злословие”. В тази атмосфера на насилие “мнозина” приемат вярата на новите господари. В опустошения си град неговите жители се превръщат в поданици на османската държава.

17 май 1395 г.image В битката при Ровине Султан Баязид І разбива войските на влашкия воевода Мирчо Стари и утвърждава своето господство на левия бряг на р. Дунав. В тази битка намират смъртта си владетелите на Прилеп крал Марко* и на Велбъжд деспот Константин Деянович, които воюват в армията на Баязид І като негови васали.

3 юни 1395 г. Умира цар Иван Шишман. След падането на Търново той остава в крепостта Никопол в качеството си на османски васал. При преминаването на р. Дунав Баязид І иска от Иван Шишман лодки за войниците си и веднага щом ги получава, нарежда бившият търновски цар да бъде обезглавен. Никопол веднага е превърнат в център на османски санджак (териториално-военна и административна единица). Някои съвременни автори твърдят, че султанът убива Иван Шишман поради подозрения за връзки с унгарския крал Сигизмунд. Смъртта на цар Иван Шишман е финалната точка в историята на Търновското царство. Първородният му син Александър, който е при баща си в Никопол, приема исляма и става санджакбей на Кастемуни (Самсун). По-късно загива в битка срещу въстаниците на Топрак Кемал, разбунтували се срещу османската власт в Мала Азия. Вторият му син Фружин търси спасение в Сърбия, а по-късно в Унгария и посвещава целия си живот на борбата срещу османското владичество на Балканите.

есента, 1396 г. Османците превземат Видин и отвеждат в плен цар Иван Срацимир. Това е последният акорд от 30-годишната война за българската независимост и от историята на средновековната българска държава. Преди битката при Никопол цар Иван Срацимир отваря вратите на своята столица за кръстоносната войска, с което си навлича гнева на Баязид. Григорий Цамблак съобщава: “ Измаилтянинът стигна до Видин и изпрати в Бруса царя (Иван Срацимир)”. Иван Срацимир умира в османски плен, а синът му Константин емигрира в Унгария и продължава борбата против османците. С падането на Видинското царство под османска власт българската средновековна държава изчезва. Българските земи стават част от териториите на създаващата се Османската империя, а българите - поданици на османския султан.

25 септември 1396 г. Султан Баязид І разгромява кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд (1387–1437) в битката при Никопол. Пред заплахата от османска експанзия унгарският владетел е политическият организатор на кръстоносен поход, в който участват унгарски, френски, бургундски и германски рицари. Към неговата армия се присъединяват и войските на влашкия воевода Мирчо Стари. Събралата се в унгарската столица Буда кръстоносна войска пристига под стените на Никопол, където я очаква армията на Баязид І, в която са включени и отрядите на сръбския владетел Стефан Лазаревич (1389–1427). В ожесточеното сражение християнската войска е напълно разгромена. Голямата част от кръстоносците намират смъртта си в битката. Крал Сигизмунд се спасява с бягство.



Тагове:   Меглена,   Кунева,


Гласувай:
2



1. pontis - защо не?
22.02.2010 12:54
...:))
цитирай
2. apollon - и аз така си мисля - човекът има да ...
22.02.2010 13:03
и аз така си мисля - човекът има да взима цял Кричим, който не може да се сравнява дори със средновековно западно имение.
цитирай
3. beckslover - :)
22.02.2010 13:18
Имат много здраве от електоралния поп:))
цитирай
4. apollon - така е - ама нагли на - ще участват - ...
22.02.2010 13:34
така е - ама нагли на - ще участват - хората искат да ги бият - те се натискат
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14469453
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031