Представени са по-долу заглавията на вестници за периода 1911-1921, чийто заглавия носят имената на хидроними. И днес хидронимите се използват най-често за имената вестници и футболни клубове. За жалост автора в заключението не е направил извода защо толкова много хидроними се използват като имена на вестници. Ето трите основни причини. На първо място името на реките са пряко тъждествени на земята и на региона, в който попада населеното място, в което се разпространява вестника. Името на реката маркира границите на големината и разпространение, а така също и на регионалното значение на вестника. На второ място хидронимните имена на вестници и списания пряко кореспондират с философската мисъл на Хераклит - "Всичко тече, всичко се променя", като главната задача на медиите е да променят и информират обществото. И накрая последната и най-важната причина. Хидринимите са най-разпространените имена на вестници, защото както реките и изворите са източници на питейна вода и живот, така и вестници са източник на информация, сила и знание.

Ето заключението на една статия на Ж.И. Душков:
През 1911-1912 година се наблюдава едно интересно явление: вестник, печатан
в София, част от чийто тираж е предназначен за разпространяване в Македония,
излиза с различни наименования. Става дума за вестник „Вардар” (1 октомври 1911-
12 септември 1912 г.). В случая интерес за нас представляват онези променени
заглавия, в които фигурират имената на български реки. Така вместо „опасния” в.
„Вардар”, преследван от турската власт в Македония, се появява или в. „Места”,
или в. „Струма”, или в. „Марица”. Разбира се, вестникът използва и други имена,
които са свързани с Македония (на планината Огражден, на връх Пелистер, на
реките Брегалница и Пчиня). Всичко това говори, от една страна, за находчивостта
на редактора Данаил Крапчев при надхитряване на цензурата след младотурския
преврат [6, с. ХІІІ; 10, с. 549; 11], от втора страна, за богатите му познания за
географията на този район, свързани с факта, че е родом от Прилеп, и от трета - за
упоритото му служене на една кауза – в случая на ВМРО, чийто орган е в. „Вардар”.
По време на Балканската война на Тракийския фронт се разпространява в.
„Мутна Марица”. Той е хумористичен войнишки вестник, тъй като издаваният от
зевзешкото командитно дружество (G. m. b. H.) „Българска Ривиера” в. „Зор-заман” в
броя си от февруари 1913 г. и съобщава за появата на „Мутна Марица”, и се
разграничава от него [3, по: 2, т. ІІ, с. 503].
На Северния фронт, но вече по време на Първата световна война, се
разпространява пък вестник „Мътен Дунав”. Също от съобщение в друг вестник
(„Балканска поща”) узнаваме, че негов редактор е Ваню Пепеляша. В информацията
е записано, че „Мътен Дунав” е „орган на непобедимата балканска армия в Равна
Добруджа”, „издаван в окопите” [1, по: 2, т. ІІ, с. 503] . Допускам, че точно този текст
е бил подзаглавие на войнишкото издание и редакторите на „Балканска поща” са го
цитирали дословно.
След Русе и Никопол град Лом е третият български крайдунавски град, където
се печата вестник „Дунав”. Първият брой на седмичника излиза на 23 април 1915
г., но от него са отпечатани едва 5 броя. На 29 май с. г. редакторът-стопанин Ил.
Томов прекратява по-нататъшното му печатане. Много е възможно причината за
този акт да е друга – вестникът не се вписвал в политическите намерения на
правителството, което се стремяло в започналата война да обвърже Царство
България към Тройния съюз, докато в. „Дунав” прокарвал тенденция за насочване
към Антантата.
На 6 септември 1915 г. с подписването на Българо-германски договор, Тайна
българо-германска спогодба, Българо-турска конвенция и др. България се включва
в Първата световна война на страната на Германия. Обстоятелствата са такива, че
тя воюва срещу своите съседи Сърбия и Румъния. Именно на Северния фронт се
появява специалният военен всекидневник на нашата войска. Той носи името
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2009, том 48, серия 6.2
„Дунав” . Негови редактори са офицерският кандидат д-р В. Д. Ненков, поручик
Славов, подпоручик Ризов. Вестникът се печата в Браила, в печатница „Минерва”.
Излезли са 283 броя, като последният от тях е отпечатан на 9 март 1918 г. На 7 май
с. г. с подписването на Букурещкия договор Румъния прекратява участието си в
Първата световна война.
В този период за трети път (след 1879 и 1891-1895) се появява и името Тунджа
като заглавие на вестник. Отново той е издаван в Ямбол. Издател-стопанин на
седмичника „Тунджа” (оригиналното заглавие е „Тунжа”) е К. Павлов. Въпреки че
тиражът не е голям (100-450 броя), седмичникът успява да се задържи на
вестникарския пазар много години – от 20 април 1919 до 6 март 1938 и от 11
ноември 1945 до 7 март 1949 г. И тъй като действително това е един респектиращ
период, при това свързан и с различни политически промени, сътресения,
финансови трудности и пр., явно е, че редакторът е съумял „да яхне вълната”.
Вестникът е печатан на много места – в Ямбол (печатници „Светлина”, „Просвета”,
на Марангозов), Сливен (печатница „Звезда” на Игнат Попов) и Бургас (печатници
„Морска зора” и „Зора”).
Вестник „Tunca” („Тунджа”) се издава на турски език в София. Най-ранното
сведение за него е от септември 1919 година4, но по-всяка вероятност се издава
поне от 1912-1913 г., т.е. всички по-стари броеве не са запазени, а съхранените са
твърде малко като количество. Въпреки това се знае, че продължава да се печата
почти до края на май 1923 г.
В Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) на 22 май 1920 г. е отпечатан в. „Марица”.
Той е списван от редакционен комитет в състав: Костадин Величков (внук), Ив. Ив.
Генов, Ив. Илионов и Ст. Арабов. За съжаление не се знаят никакви подробности за
вестника [4, по: 2, т. ІІ, с. 250], дори не е известно колко броя са отпечатани от него,
до кога излиза и т.н.
През 1920 г. във Варна се печата списание „Тича”. То е издание на Варненския
спортен клуб „Река Тича”, така че връзката между хидронима и наименованието на
месечното списание за спорт и туризъм е най-пряка. Малко се знае за списанието и
в реда на предположенията е, че са отпечатани три броя и през ноември с.г. то
престава да съществува.
Независимо че изданията в годините 1911-1920 не са много на брой,
необходимо е да се отбележи следното:
1. Интересен и несрещан дотук в изложението ни случай е този, когато един
вестник да променя при отделни броеве основното си заглавие. Така Данаил-
Крапачевият вестник „Вардар” през 1911-1912 г. се разпространява в Македония с
имената „Марица”, „Места”, „Струма” и др.
2. Също във военни условия излизат и вестниците „Мутна Марица” (Тракийски
фронт, преди февруари 1912 г.) и „Мътен Дунав” (Добруджански фронт, преди
октомври 1916 г.). За пръв път се издава вестник със заглавие хидроним и извън
границите на Царство България - в. „Дунав”, печатан в Браила през военните 1917-
1918 години. В. „Дунав” е и първият от излизащите до този момент вестници,
носещи името на реката, който е ежедневник.
3. През 1915. за трети път се появява името на Дунав като заглавие на вестник,
но този път е с друг адрес - град Лом.
4. Наименованието „Марица” за вестник в Пазарджик е напълно резонно, тъй
като градът е разположен от двете страни на река Марица.
„Турският вестник „Тунджа” по технически причини няма да излиза до 20 т.м.” – съобщава
„Пряпорец” [7, по: 2, т. ІІІ, с. 46].
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2009, том 48, серия 6.2
5. За пръв път именно в края на този период се появява и списание, носещо
името на река – сп. „Тича”. При това предпочитанията са към славянското име на
река Камчия, но заслугите не са на редакционния комитет, а на създателите на
варненския спортен клуб, чието издание е и списанието.
6. Макар и в реда на предположенията, но следва да се отбележи турския
вестник „Tunca” („Тунджа”)-София като издание, задържало се продължително
време - от 1912-1913 г. до 24 май 1923 г.
2. 1921-1930
В град Севлиево през 1921 година отново се появява вестник „Росица”.
Според редактора-стопанин Никифор Ганев той е „независим местен лист за
политика, общественост и литература”. Има две годишнини, като сведения за
първата липсват [по 9, с. 1: 2, т. ІІ, с. 250], докато втората е фиксирана - от 14 април
до 26 август 1922 г., когато са отпечатани 12 броя. И двете годишнини съвпадат с
времето на управлението на БЗНС, но вестникът е в негова опозиция.
От 1 до 25 юли 1922 г. в Кърджали излиза в. „Арда”. Подзаглавието му е
„независим вестник за политика, литература и информация” и действително
усилията на главния редактор Р. Мутишев са насочени точно към създаване на
такава нагласа сред родопското население, че то да насочи своите усилия към
издигането на Родопския край (и в частност на Кърджалийския регион) към културно-
стопански възход.
1923 година започва с отпечатването на вестник „Луда Камчия”. Той е орган на
туристите в град Айтос. Вярно е, че през града протича р. Дермендере, даваща
началото на Айтоска река, но Айтоският край е свързан непосредствено с поречието
на река Луда Камчия и още няколко малки рекички, вливащи се в Черно море.
Самата Луда Камчия всъщност е най-големият приток на Камчия – 201 км.
Нарушавайки хронологичния подход, ще отбележа и единствения брой на
вестник „Луда Камчия”, издаден от айтоския клон „Луда Камчия” на Юношеския
туристически съюз (14-21 април 1929 г.).
На 11 и 22 септември 1924 г. в Провадия излизат два броя на „Провадийско
ехо”. Трудно е да се отговори защо издаването на вестника е „прехвърлено” в
старата столица, но е факт, че на 26 декември 1924 г. във В. Търново се появява в.
„Янтра”. И той е седмичник, и той е изпълнен с търговски реклами и обявления, и
той е информационен лист с незначително – при това - местно влияние. Връзката
между двата вестника е налице: програмната статия на в. „Янтра” е същата, която е
била вече публикувана в „Провадийско ехо”.
Любомир Бобевски и Дим. Христотодоров издават в столицата списание
„Росица”. Неговата читателска публика са българските деца и юноши. Смята се, че
то е неофициално издание на Светия Синод. В периода 1924-1925 г. са отпечатани
10 книжки.
В същите години във Видин в печатниците Берберов и С. М. Алхалел се издава
в. „Дунав”. По страниците му са отпечатани новини, решения на Видинския съд,
реклами и др. За периода 7 октомври 1924-27 февруари 1925 г. са отпечатани 9
Редакторът Ив. Велев успява да издаде за времето 12 декември 1926-28
януари 1927 г. само 4 броя от седмичника „Струма”. Като местоиздаване на
вестника е посочено Перник-Радомир, а печатницата, която е ангажирана с
издаването му, е на перничанина Хр. Т. Челебиев.
През 1921 година е планирано на река Въча да бъде изградена
водноелектрическа централа, а строителството започва през 1923 г. Именно в
периода на изграждането на централата излиза и вестник „Въча”, чиято цел е да
пропагандира идеята за произвежданата евтина електроенергия. Отпечатани са
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2009, том 48, серия 6.2
само 3 броя (1 март 1926-10 май 1927 г.), въпреки че изграждането на едноименната
ВЕЦ продължава още едно десетилетие.
Дряновското туристическо дружество „Андъка” на 1 май 1928 г. издава
литературното издание „Андъка”. Необходимо е да отбележим, че Андъка е река в
близост до Дряновския манастир и че реката е дала името си и на една от пещерите
в района.
С характеристиката „вестник за просвета, култура и
Кюстендил излиза в. „Струма”. През първата (27 октомври 1928-5 октомври 1929) и
втората (12 октомври 1929-6 ноември 1930) годишнини са издадени по 50 броя, а
през третата (31 декември 1930-30 април 1931) – само 10. И намаляването на
тиража (1000-800) също бележи спада на интереса към вестника. Редакторите Васил
Янакиев и Георги Иванов ратуват за културно и стопанско издигане на Кюстендил и
това се забелязва в акцента на отпечатаните статии.
Първият хидроним, отнасящ се към езеро (макар и рядко, но се среща и
терминът лимноним) и използван като заглавие на вестник, е свързан с езерата в Рила.
Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро
са известни като Седемте рилски езера. Като име на туристическо дружество и
заглавие на вестник, издаван от негово име, е избегната цифрата. На три пъти в
Дупница излиза в. „Рилски езера”. Първият вестник е от май 1928 г. Отпечатан е в
500-тен тираж. Година по-късно (12 май 1929 г.) излиза втори вестник „Рилски
езера”. Този път тиражът е 1200, но за сметка на това страниците са само 2. На
Илинден 1929 г. е издаден и третият туристически лист „Рилски езера”. И трите
вестника са отпечатани в дупнишката печатница на братя Ив. Пилеви, а издателят е
клонът „Рилски езера”-Дупница от Юношеския туристически съюз.
На 28 януари 1929 г. във Варна излиза първият брой на седмичника „Черно
море” като „народен вестник за обществен и културен живот”, но от 28 брой
променя статута си, става всекидневник и това се отбелязва в подзаглавието му –
„народен ежедневник”. Негов редактор-стопанин е Александър Великов (едва през
1943 г. е заменен с Драгомир Савов). Вестникът започва с тираж 1000 броя, налага
се на вестникарския пазар и достига тираж 9000. Освен това се печата в
продължение на 16 години и с издаването на брой 5156 (22 август 1944 г.)
приключва своя живот. Тази продължителност, високият тираж, извънредните
издания, отпечатването на притурка („Черноморец”) са причини вестникът да се
печата в няколко печатници - на Добри Тодоров, „Светлина”, „Взаимност”, „Черно
море”, на В. Юруков.
По всяка вероятност в разглеждания период отделните клонове на Юношеския
туристически съюз в България имат възможност и амбиция да популяризират своята
дейност, защото след вече споменатия туристически клон „Рилски езера” в Дупница
и „Луда Камчия” в Айтос, и в Севлиево клон/секция „Росица” от ЮТС издава свои
вестници. На 20-28 април 1929 г. излиза агитационният литературен лист „Росица”,
а година по-късно и агитационният туристически лист „Росица”.
Река Росица се влива в р. Янтра при с. Поликраище, намиращо се на
територията на община Горна Оряховица и отстоящо на 7 км от града. Най-вероятно
това е и причината от 7 септември 1929 до 29 декември 1931 г. в Г. Оряховица да се
издава седмичникът „Росица”. Редактор на медията първоначално е К. Сим.
Минчев, а по-късно – Ас. Ст. Григоров и Звезделин Цонев. От този „независим
информационен седмичник” са отпечатани едва 35 броя и то при тираж 500 броя.
Кога точно е излязъл първият брой на в. „Ерма”, не може да се определи, но се
знае, че № 1 от втората годишнина е отпечатан в периода януари-май 1930 г. [8, по:
2, т. І, с.] . Брой 5-и от четвъртата годишнина на вестника пък носи датата 25 май
1937 г., т.е. макар и недобре аргументирано поради загубата на броеве, може да се
твърди, че медията е успяла да намери своята ниша поне за периода 1929-1937 г.
Редактор на в. „Ерма” е Захарий М. Пеев от Трън. (Статията е със съкращения)


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За период от 7 десетилетия (1865-1944) са отпечатани множество вестници/списания
със заглавия хидроними. Наблюдателният читател вече е имал възможност да
забележи, че 21 реки са дали имената си като медийни заглавия (Айдъка, Арда,
Арчар, Белий Лом, Бистрица, Вит, Въча, Дунав, Ерма, Златна Панега, Искър,
Марица, Места, Луда Камчия, Росица, Струма, Стряма, Тича, Тунджа, Цибрица,
Янтра или Етър). В обзора са включени и заглавия-пелагоними - „Черно море”/
„Evksinos”, заглавие-лимноним - „Рилски езера”, заглавие-хелоним – „Софийское
болото” („Софийско блато”), както и по-различният от другите хидроними – Стремска
долина6. Липсват заглавия-потамоними, т.е. имена на речни извори, за да можем да
кажем, че хидронимите са използвани в цялост - ако не в количествено отношение,
то поне в понятиен смисъл.
Селищата, които са обвързани с този вид печатни издания, са: Айтос („Луда
Камчия” – 1923; „Луда Камчия” – 1929); Арчар, Видинско („Арчар” - 1934-1937),
Варна („Черно море” - 1891–1904; „Evksinos” – 1894–1895; „Тича” – 1920; „Черно
море” – 1929–1944; „30 години Тича” – 1931); Велико Търново („Етър” – 1880;
6
Хидроними - собствени имена на морета, езера, блата, мочурища, тресавища, млаки, реки,
потоци, долове, долчини, язовири, чучури, стубли, герани, чешми, кладенци” [5, с. 24].
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2009, том 48, серия 6.2
„Янтра” - 1886–1887; „Янтра” - 1900; „Янтра” - 1924-1925; „Янтра” - 1935-1937);
Видин („Дунав” - 1924-1925); с. Вълчедърма (дн. гр. Вълчедръм) („Цибрица” – 1903);
Габрово („Росица” – 1886); Горна Оряховица („Росица” - 1929–1931); Дряново
(„Айдъка” – 1928); Дупница („Рилски езера” – 1928; „Рилски езера” – май 1929;
„Рилски езера” - Илинден 1929); Карлово („Стремска долина” – 1908-1911), Кричим
(„Въча” – 1926-1927), Кърджали („Арда” – 1922; „Арда” - 1935-1936); Кюстендил
(„Струма” – 1894; „Струма” - 1901-1902; „Струма” – 1902; „Струма” - 1928-1931); Лом
(„Дунав” – 1915); Луковит („Златна Панега” - 1899-1900); Люти брод, Врачанско
(„Рашов дол. 21 май 1876 година” – 3 юни 1944); (гара) Мездра („Искър” - 1937-1938);
Никопол („Дунав” - 1902-1904); Перник („Струма” - 1926-1927; „Струма” – 1944);
Плевен („Дунав” – 1932; „Вит” – 1933); Пловдив („Марица” – 1878-1885; „Марица” -
1908-1909); Преслав („Камчия” – 1908); Радомир („Струма” – 1905; „Струма” - 1926-
1927); Разград („Белий Лом” - 1892-1893, „Kara deniz” – 1932-1934); Русчук (Русе)
(„Дунав” - 1865-1877, „Tanоub” - 1891-1892, „Tuna” - 1905-1910, с прекъсвания,
„Danubo” - 1931); Самоков („Бистрица” -1906-1907); Свищов („Дунав” - 1933-1935;
„Дунав” – 1944); Севлиево („Росица” – 1889; „Росица” – 1921-1922; „Росица” -1929;
„Росица” - 1930; „Росица” – 1931; „Росица” - 1933-1940; „Росица” - 1936-1944);
София („Искър” – 1886-1887; „Струма” – 1889; „Места”, „Струма”, „Марица” – броеве
на в. „Вардар” - 1911-1912; „Tunca” – 1912-1923; „Росица” – 1924-1925; „Марица”
1930; „Росица” – 1930; „Дунав” – 1932; „Ерма” – 1933; „Ерма” – 1933-1934; „Росица” –
1934-1944; „Росица” – 1935; „Дунав” – 1937; Татар Пазарджик (дн. Пазарджик)
(„Марица” - 1920-1921); Трън („Ерма” – 1895; „Ерма” - 1929-1937; „Ерма” – 1937);
Хасково („Арда” – 1895); Ямбол („Тунджа” – 1879; „Тунджа” – 1891-1895; „Тунджа” -
1919-1938 и 1945-1949); Браила („Дунав” - 1917-1918); фронтовата линия („Мутна
Марица” – 1913 и „Мътен Дунав” – 1916). Напълно естествено е броят на селищата
да надвишава броя на хидронимите, тъй като край бреговете на реките и Черно
море са разположени различни поселища, всяко от което „има право” да издава
вестник/списание, заимствано от местен хидроним. София е един от центровете,
правещ изключение. За някои от изданията със заглавия хидроним, печатани в
столицата, обясненията са свързани с обстоятелства, които не са по-различни от
останалите медии (река Искър е свързана със София), за други връзката е косвена
(пловдивчани или трънчани, живеещи в столицата, директно посочват
обвързаността си с родния край чрез заглавия „Марица”, „Ерма”).
Почти липсват прилагателни имена, изведени от хидронима или отнесени към
него. Така извън вниманието ни остават издания със заглавия, в които се включват
прилагателни имена - от Дунав („Дунавска поща” – Русе, 1903, „Дунавска трибуна” –
Русе, 1908, „Дунавска поща” – Русе, 1923, „Дунавска поща” – Видин, 1925, „Дунавска
заря”–Русе, 1924-1925, „Danubia-poste” („Дунавска поща”)-Лом, 1925; „Tuna boy”
(„Дунавски далечини”) – Плевен, 1927; „Дунавска заря”- Лом-Видин, 1927-1932,
„Дунавска трибуна” – Русе, 1927-1935, „Дунавска камбана” – Русе, 1930, „Дунавска
песен” – Никопол, 1939-1941, „Дунавски вести” – Русе, 1939-1944, „Дунавски глас” –
Лом, 1941-1944, „Дунавски вести” – Никопол, 1943-1944 и др.), от Осъм („Осъмски
вести” – Левски, 1928-1935, „Осъмска искра” – Ловеч, 1930-1932), от Искър
(„Искърски фар” – гара Мездра, 1929-1944), от Струма („Струмски земледелец” – Г.
Джумая, 1921, „Струмско ехо” – Перник, 1924-1925), от Черно море (Вж. бележка 2 в І
част) и др.
Вярно прилагателно+съществително име, но като цяло те са един хидроним – Бели Лом, Златна Панега, Рилски езера, Черно море, Стремска долина, Рашов дол.
Единствените изключения са включените в обзора два вестника, издавани незнайно
къде по фронтовите полета – „Мутна Марица” и „Мътен Дунав”, тъй като
прилагателното по някакъв начин се свързва с речните води. Обратно - умишлено
съм пренебрегнал вестници от рода на „Нова Марица” (Търново-Сеймен, дн.
Симеоновград, 1903-1904) тъй като прилагателното в заглавието не може да се
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2009, том 48, серия 6.2
изведе като характеристика на реката. (Разглеждам обаче „Нова Марица” - Пловдив,
1905-1911, понеже от 6 януари 1908 г. вестникът е с променено заглавие –
„Марица”).
И тъй като все пак изследването е посветено на медии, нека да обърнем
внимание и на показателите, свързани именно с издаването, и направим
своеобразна „топ класация”:
1. Любимите заглавия, използвани от журналистите, са: „Дунав” (12 пъти)
„Росица” (11 пъти) и „Струма” (8 пъти).
2. Градовете, които се разкриват като традиционалисти по отношение на
заглавията, са Севлиево („Росица” - 6 пъти), В. Търново („Янтра” – 4 пъти) и
Кюстендил („Струма”- 4 пъти).
3. В най-много селища - 7 (Русчук, Никопол, Лом, Видин, София-Плевен,
Свищов) излизат вестници с хидронима Дунав (на български или на друг език).
4. В най-голям тираж е списание „Росица” (София, 1934-1944) – 10-15 000.
5. Най-много броеве са издадени от в. „Дунав” (1865-1877) – 1172.
6. Най-дълго време на вестникарския пазар се задържа в. „Тунджа” - от 20
април 1929 до 7 март 1949 г. (с прекъсване от 6 март 1938 до 11 ноември 1945).

ЛИТЕРАТУРА
[1] Балканска поща, № 481, 11 окт. 1916.
[2] Български периодичен печат. 1844-1944. Анотиран библиографски
указател. Т. І, А-М, т. ІІ, Н-Я, т. ІІІ. С., 1962, 1966, 1969.
[3] Зор-заман, № 2, февр. 1913.
[4] Илионов, Ив. Печатът в Пазарджик. – Лъча, № 900, 29 ян. 1944.
[5] Ковачев, Н. Българска ономастика (наука за собствените имена). С., 1987.
[6] Крапчев, Д. Изминат път. 1906-1936. т. І, 1936.
[7] Пряпорец, № 204, 12 септ. 1919.
[8] Светлина за всички, № 7, май 1930.
[9] Севлиевски сговор, 1922, № 1.
[10] Топенчаров, Вл. Българската журналистика. 1903-1917. С., 1981, с. 549.
[11] Трифонова, Цвета. Помен за Данаил Крапчев –
http://liternet.bg/publish/ctrifonova/d_krapchev.htm
Живодар Иванов Душков -НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2009, том 48, серия 6.2

Благодаря на Apollon за вниманието му към статията ми и нейното популяризиране. Не зная по какви причини, но в публикувания от него текст има някакви размествания, а и подборката му не дава цялостна представа за изследването ми. Именно във връзка с това насочвам вниманието на любопитните читатели към първоизточкиа:
http://conf.ru.acad.bg/bg/docs/cp09/6.2/6.2-43.pdf
http://conf.ru.acad.bg/bg/docs/cp09/6.2/6.2-44.pdf
Живодар Душков