Вижте колко лъжлива е предархаиката за Гърция. Първото изречение е отрупано с лъжи и нееточности.
Гърките нахлуват от север на Балканския полуостров. Ако са нахлули от север то те трябвало да пресекат Херциния - непроходима континентална гора в Европа. И да са дошли от север трябвало да бъдат доста бели като народ гръцките племена, а те са известни на всички европейци, че са достатъчно мургави, за да не могат да дойдат от север. Едва реките от рицарско семе от времето на Латинската империя им поизбелило малко кожата.
Ето това идване от север е парадоксално и аз ще чакам някой ден от Лапландия да дойдат гърци.
Каква е истината? Ахейците са морски народ от средиземноморските ширини, чийто етногенезис и до днес продължава да бъде неизвестен на науката. Тези противоречия се засилват при тяхното сливане с дорийците като древен индоевропейски етнос, което освен, че оформя етническа колизия смесва два етнически корена в един общ.
Като морски народ ахейците не идват от север, тъй като не могат да ловят кашалоти, а по море пристигат от юг и заселват терминалните части на Балканите на територорията на Южен Пелопонес и Крит, където създават първите си цивилизации - Минойската, която е значително по-древна и Микенската в Арголида. В този смисъл ахейците се установяват на Крит и в последствие овладяват обширните територии на Пелопонес, принудени да съжителстват с траките пеласги. Безумие е да се говори че йонийците и еолийците били сформирани като самостоятелни племена още по времето на тяхното заселване от 2200 г пр.Хр. Тези микроетноси като част гръцкия етнос и специфичен диалект се формират едва след дорийската инвазия при смесването им с фригийската, лидийската, карийската и ликийската култури и народностни общности.
Главата не ми го побира кой ги пише тези глупости и защо?

Текст от ранната история на Гърция подложен на коментар:
Предархаичен  период в Гърция

Ок. 2200—2000 г. пр. н. е. Гръцките племена нахлуват от север вБалканския полуостров и побеждавайки местното население в течение на IIхил. пр. н. е., заселват неговите южни части, йонийците се настаняват вАтика и североизточната част на Пелопонес, еолийците — в Тесалия иСредна Гърция (с изключение на Атика), ахейците завземат почти целияПелопонес. Пришелците създават редица малки държавици с монархистиченстрой. Най-бързо се развиват ахейските племена (най-плодородна земя,близост до критската култура) и те най-рано преминават към класовообщество и държавна организация. Център на държавата на ахейците еАрголида (североизточната част на Пелопонес)  със силния град Микена.

Ок. 1450—1380 г. пр. н.е.
Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.

XIV—XII в. пр. н. е.
Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включваПелопонес, Източна Гърция и задморските територии. Появяват сепросторни дворци, издигнати на хълмове, оградени с отбранителни стени(Микена, Тиринт, Орхомен). Вътрешните стени са украсени с фрески икартини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенскитедворци се стесняват нагоре (обратно на критските). От отбранителнитестени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата" — от XIV в.пр. н. е. (наименованието идва от украсяващия я фриз, представляващ двелъвици). В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниводостига златарството. Керамиката се характеризира със стилизиранадекорация (в повечето случаи мотивите се черпят от критското изкуство).Ахейците вземат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарнето писмо „Б"). Известна представа за микенската културадават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят сешахтови гробници, изсечени в каменни скали, а в по-късния период —куполовидни гробници, наподобяващи голям кошер и напомнящи най-старите жилища на средиземноморските племена. Такава е гробницатана Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей". Влиянието намикенското изкуство, което представлява основата на по-късното гръцкоизкуство, се разширява в източната част на Средиземноморския басейн идостига до Италия.
Обществото в Микенска Гърция е. силно разслоено и се дели на дворцовиприближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значителниплощи са владение на храмовете, а жреците играят важна роля вдържавата. През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща вморска сила и поддържа контакти — според хетски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени вдар на фараона Аменхотеп IV) и Азия. Владетелите създават съвършенаадминистрация; строят пътища и нацоителни съоръжения. По време наръзхода си Микена се управлява от Атридите. Синът на Атрей (първиятвладетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на Омировата„Илиада".

Начало на XII в. пр. н.е.
Троянската война — Вероятно с цел не само за заграбване на голямаплячка, но и завоюване на богатата държава, намираща се в удобен заземеделие (областта на Троя, включва плодородни земи) и морска търговиярайон, ахейците нападат град Троя, разположен на северозападнотокрайбрежие на Мала Азия, свързваща Егейско с Черно море. Споредгръцката традиция, предадена от Омир, непосредствен повод за избухванена войната е отвличането на Елена (съпруга на царя на Спарта Менелац,брат на Агамемнон) от Парис — син на троянския цар Приам. Сборнитеахейски войски под предводителството на микенския цар Агамемнонбезуспешно обсаждат Троя. Троянският цар Приам получава помощ от многосъседи. Според Омир във войската му има фригийци, ликийци, траки.Обсадата продължава дълго. Ахейците претърпяват много загуби преди дапревземат града (1184 г). Троя е превзета благодарение на хитростта наОдисеи (известният троянски кон). Събитията от похода и завръщането наахейците от Троя служат за сюжет на поемите „Илиада" и „Одисея", създадени от Омир.

Края на XII в. пр. н. е.
Преселение на дорийските племена. Номадите-дорийци населяватсеверозападната част на Балканския полуостров. Под натиска натрако-илирийските племена, които се преместват навътре в полуострова,преминават планината Пинд, навлизат в държавата на ахейците и язавладяват (те воюват с железни оръжия, които ахейците още непознават). Микенската държава е заличена — от няколко десетки години тявече върви към залез. От Пелопонес дорийците се отправят към Крит и гозавладяват (окончателно разрушават Кносос), покоряват островите вЕгейско море и западното крайбрежие на Мала Азия.

XI—VIII в. пр. н. е.
Изтласкани от дорийците, йонийците и еолийците населяват Мала Азия.След дорийското преселение в някои области на материалната култура нагръцките племена се наблюдава значителен упадък. Керамиката и желязотопродължават да се използват. Преселването предизвиква сериознитериториални промени в разположението на различните гръцки племена ипрез следващите векове (в първата половина на I хил. пр. н. е.) ставаново разпределние на племената:
—   дорийците заемат Югоизточен Пелопонес (Арголида, Лакония и Месана),неголяма територия в Средна Гърция (наречна от тях Дорида), островите:Крит, югозападните Споради, Кос и Родос, както и неголяма част отюгоизточното крайбрежие на Мала Азия;
—  еолийците — Тесалия и Веотия, както и Еолия (северната част на източното крайбрежие на Мала Азия и остров Лесбос);
—  аркадите  — Аркадия в Пелопонес;
—  йонийците — Атика, островите в Егейско море (освен югоизточните),Халкидическия полуостров и Йония (централната част на източнотокрайбрежие на Мала Азия);
—   североизточните племена — Средна и Западна Гърция (Акарнания,Етолия, Локрида, Фокида), Северен Пелопонес (Еолида, Ахайя) и островитеКефалония и Закинтос в Ионийско море. Обществени и икономическиотношения. В дополисния период обществения строй в Гърция е обособен последния начин: племе (фила), което се състои отбратства (фратрии), а те на свой ред от родове, водещиначалото си от общи предци. Племената имат собственамноговековна традиция. Всяка клетка от гръцкото общество  — фила, фратрия, род — представлява до известна степенрелигиозна организация със собствен култ и собствени обреди.Начело на филата стои филобасилевс — най-върховен вожд и жрец.Населението се  занимава  предимно с пастирство и земеделие.Занаятите и търговията са слабо развити. За разменни единици сеизползват добитък и ценни предмети, главно парчета метал сопределено тегло. Стопанството има натурален характер, на базатана самозадоволяването. Изменя се имущественото неравенство, а заедно снего — общественото разслояване. Общото владеене на земята преминава вчастно; земята се съсредоточава в ръцете на аристокрацията. Дребните селяни, лишени от земя, сезанимават с  търговия  и занаятчийство. Част от земята запазватза обработване. Освен свободните притежатели на земя има и такиваселяни, които работят като сезонни надничари. Робството сехарактеризира с патриархалния си характер. Роби се набират предимноизмежду военнопленниците. През този период робовладението все още не еразвито. Предметите за домашно ползване  сеизработват  най-вече в личното стопанство. Общественоторазслоение в Гърция води до  бавно развитие на занаятите, най-напред  на  ковачеството. Постепенно се оформя и общественоразделение на труда.
Държавно устройство. Начело на държавата стои цар (басилевс), чиятовласт има патриархален характер и е ограничена от съвета настарейшините (буле). Царската власт в началото е изборна, а после ставанаследствена. Функции на царя: върховен главнокомандуващ на армията,върховна законодателна власт, правораздаване, поднасяне на жертви предбоговете и ръководна роля в религиозните тържества. Съветът настарейшините се състои от ръководителите на родовете, с времето — отпредставители на най-влиятелните и богати родове; ограничава царскатавласт в областта на законодателството и правораздаването; подготвяпредложения, които се обсъждат на племенно събрание; изпълняварешенията, взети на тези събрания. Племенното (народно) събрание —агора —свиквано от царете, се състои от всички възрастни мъже на родовете;разглежда проблеми с особена важност: напр. за войната и мира,утвърждава предложенията внесени от съвета на старейшините.
С разпадането на военната демокрация ролята и значението на народнотосъбрание намалява, а ръководството преминава в ръцете нааристократичния съвет.
Създаване на градове-държави и на амфиктионии. В хода на етническите,стопански и държавни промени все по-голямо значение придобиват главноградовете, разположени в източната част на Гърция, на островите и поЗападното крайбрежие на Мала Азия. В тях започват да се съсредоточаватзанаятчии, търговци и земеделци, както и управляващата аристокрация;градовете стават и политически центрове като се превръщат вградове-държави (полиси). За да създаде силно градско средище,аристокрацията преселва в своя град част от населението на селскитеобщини, което е изгубило политическата си самостоятелност; този процессе нарича „синойкизъм". Образувани са и амфиктионии — това са племенниили държавни съюзи, съсредоточени около култовите центрове — с целтяхната отбрана. Голямо значение придобива Делфийската амфиктиония (вДелфи се намира известното светилище на Аполон).

Ок. X в. пр. н. е.
Гърците възприемат финикийската писменост, като я приспособяват къмзвуковете на гръцкия език и прибавят (несъществуващите във финикийскотописмо) гласни и съгласни. Така възниква гръцката азбука.

тее пък кфо та бърка от де са дошли и от къде не ... ? тфа си е техен народ не наш тейче .. айй лека. ;) ;д

права си съвършено