Царете и сатрапите винаги забравяли началото до самозабрава. Те трудно помнили защо са дошли и забравяли да си тръгнат, когато ставали безполезни. Те винаги забравяли основния и прост закон, който гласял:
“(1) Всемогъщият Бог-Отец (и Господ над господарите)
(2) ще воюва в подкрепа на Тракийските господари,
(3) докато те са (истински) Отци за народа си
(4) и принасят достойни материални и духовни приноси Нему!"
За жалост красивата истина рядко била спазвана в пълна цялост- винаги обстоятелствата налагали отклонения. Този древен и съвременен мениджмънт се оказва непосилен за изкушения от власт.