Name origine and etymology of the thracian priest Vologaesus
Димитър Герогиев - Даков

Вологез е име на тракийски жрец от племето беси. В образът на жрец е предаден от известните ни досега римски исторически личности. Поради създадения политически конфлик от Рим прочутото в древността светилище на Дионис сменя собственика и преминава от ръцете на бесите в ръцете на одрисите. Това изостря до краен предел и без това влошените междуплеменни отношения, в резултат на което през 15 г. пр.Хр. Вологез повежда бесите на упорита 4 годишна борба. Римският политик Пизон в периода 12-10 г пр.Хр. води успешна война срещу бесите, помагайки на Реметалк I. При второто възстание през 11 г. пр.Хр. възстанието било разбито и част от бесите изселени на север в земите на гетите.
Днес от позицията на политическия опонент на Пизон - Цицерон, можем да видим как един хуманен политик критикува зверствата и безпринципността на Рим, който не жали средства, за да бъдат покорени чрез братоубийство траките. В речта на Цицерон Рабокент е представен като бески първенец, но тъй като бесите са най-многобройното тракийско племе след одрисите, всъщност става въпрос за техния династичен водач или цар. Негов наследник е Вологез. От къде съдим за това, ще стане ясно по-късно. Във възстанието Вологез отмъстил за неправдата и убил младия цар Раскупорис, синът на Реметалк.
Името на Вологез съчетава елементите на жречески и царски ранг. В етимологичен аспект то произлиза от името на жертвеното животно с тракийско име - βуλινθος ‘див бик, бизон’. Сведения за него ни дава самият Аристотел. Според Аристотел това животно се среща в Месапийската планина, която разделя страната на пеонците от тази на тракийското племе меди. От контекста следва, че думата βуλινθος е тракийска. Така първият корен на името носи ясно своите тракийски корени. Думата е свързана и с корени на гръцки думи като βουβάλι - бивол и βοσ - вол. Вторият корен е gaesas. Този корен е известен в древността с тракийските имена Сурагетес, Гетас и божествените епитети на Аполон. От всички негови прозвища заслужават  внимание ARCHE′GETES (Archкgetкs), като  водач и протектор на колониите и основател на градовете, HEBDOMA′GETES (Hebdomagetкs) като Аполон в качеството му на покровител на числото седем, MOIRA′GETES (Moiragetкs) за Аполон като водач на Мойрите- богините на съдбата, MUSA′GETES за Аполон като водач на музите. В тази връзка корена gaetas се превежда като цар, управител, водач. Ето защо с помощта на етимологията и семантиката на името ние разкриваме, че историческото лице Вологез не е само жрец на бизоните - вероятно инкарнация на властта с този животински образ, но и същински цар  по смисъла на социално-икономическа власт на това понятие. Това ни дава безспорно ценна информация за сливането на властите в едно лице при бесите и е пример за върховенството на властите.
Характерното име на Вологез е интервокализацията на б/в. Първата известна историческа личност засвидетелствана от римляните е именно тракийския Вологез, което ясно и категорично ни дава право безусловно да приемаме тракийския произход на името, въпреки съмненията за иранския произход на името, изразени от Sorin Olteanu (Сорин Олтяну) и наличието на по-късни 6 партански царе с това име. Все пак позицията на Olteanu е правилна в посоката на разкриване на общите черти между тракийския и иранския езици в качеството им на общи членове в индоевропейското езиково семейство.
Първото в историята сведение за инскрипцията на името Вологез ни дава римския историк Dio Cassius, живял в Битиния и вероятно повлиян от историческите сведения за династията на партанските царе с тази фамилия. За конкретната дифтонгова инскрипция Βουλογαίσης ни свидетелства и самия Дио Касий.
Семантично името се превежда като "цар, водач на бизоните". Възможно е така да са се наричали в древността войните на племето беси, известни от древността като военнолюбиви и страшни противници.
Някои ираноезични езикови асоциации дават основаниe gaesis да има и значение на къдрокос и да се отнася за космите на главата но това не намалява, а само още веднъж засилва основното значение на главен, водещ:*kaića-/gaića- “коса на главата” (Skt. kйśa-, YAv. gaēsu “къдрава коса,” gaēsu- “къдрокос” Pers. gis, gisu “букла, кичур, къдрица, женска коса”). От тази гледна точка възможно е името да е Вологез зооантропоморфно. Въпреки тези точни съобразно лингвистичната база разчитания, можем да преведем името и с езиковата на база на тракийската лексика -голямото разнообразие на втората коренова съставка в тракийския език създава затруднения: gaise като сияние дава семантичен израз на името като "сиянието на вола", което е безсмислено словосъчетание, а geistas - желан дава семантиката на името в нов non sense "желан вол".

Обвинителна реч против Пизон

CICERO: IN PISONEM, 34-35.

Вярваш ли, че ние не сме проследили достатъчно злините и бедствията, които твоята власт е причинила на провинцията? (...) И ти също, като се беше продал на цар Котис за триста таланта, нареди да посекат с секира Рабокент, един от първенците на племето беси, ако и да беше дошъл в твоя стан като пратеник и да ти обещаваше от страна на бесите голяма помощ и подкрепа от пехотинци и конници. И ти погуби не само него, но и останалите пратеници, които бяха дошли заедно с него, и главите им продаде на цар Котис. На дентелетите, народ, който винаги е бил послушен спрямо нашата власт, и дори в общото въстание на варварите при пректора Гай Сенций е защитил Македония, ти обяви престъпна и жестока война и докато можеше да ги използваш като най-верни съюзници, предпочете да ги превърнеш в най-върли неприятели. Тъй ти застави постоянните защитници на Македония да станат нейни опустошители и грабители. Те разстроиха събирането на налозите, превзеха градове, опустошиха полета, заробиха наши съюзници, отмъкнаха роби и отвлякоха добитък. Жителите на Тесалоника се опасяваха за града си и се видяха принудени да подсилят крепостта му. Ти ограби светилището на Юпитер Свелсурд, най-старото и най-таченото у варварите светилище. Безсмъртните богове накараха нашите войници и да изкупят и твоите престъпления; те бяха сполетени от една нова болест и никой не можеше да се излекува, щом веднъж е заболял. Никой не се съмняваше, че нарушението на гостоприемството, убийството на пратениците, престъпното предизвикване на послушните съюзници към война и ограбването на светилищата са причинили това отчаяно състояние. От тоя малък брой престъпления ти вече долавяш своите престъпления и жестокости (...). Каква мярка си сложил на оценката на събираното жито, ако може да се назове доброволно това, което се изтръгва насила и поради страх? Това почувстваха наравно почти всички в провинцията и особено тежко ботиеите и жителите на Византион, Херсонес (Тракийски) и Тесалоника. В продължение на три години ти беше единствения господар, единствения оценител, единствения продавач на всичкото жито в провинцията.

Прекрасна статия и нито един коментар!

Предполага се, че главното светилище на Вологез е в Родопите в Белинташ! Той е имал толкова страховит вид, че вражеските войски са се разбягвали само като го видят.

и се намира доста по на запад от Белинташ.