Ако приемем, че най-ранното възкачване на престола на царя с името Хебризелм е през 415 година и знаейки датировката на надписа в Кьолмен около 6 в пр. Христа, можем да окачествим връзката между двете личности в пряка родова близост през 2-3 и съвсем рядко при едно поколение. Ебар е име ва тракийски аристократ известно от надписа от Кьолмен, а името Хебризелм се превежда като "потомък на Ебар". По всяка вероятност двете исторически личности имат пряка родова връзка.

Името Аброзелм се споменава едиствено в произведението Анабазис [VII 6,43] на Ксенофонт. С това сведенията за него се изчерпват. Тези сведения на Ксенофонт са получени в качеството му на пряк свидетел на политическата обстановка в царството на одрисите, във връзка с неговото посещение през 400-399 пр. Хр. По времето на Севт II той е одриски аристократ, негов приближен и преводач при преговорите му с Ксенофонт през зимата на 400-399 г. пр. Хр.
Хебризелм е цар на одрисите за периода от 394-384 г. пр.н.е., запазил добри политически отношения с Атина.
Може ясно да се твърди, че Аброзелм и Хебризелм са едно и също историческо лице, с разликата, че името е транслитерирано различно преди и след встъпването му като цар на траките.

Тук се предлагат две теории за етимологията на неговото име. Една е, че името произлиза от еври - широк, всестранен и зелмис - потомък, което в превод означава "потомък на народа". Но личното име Ебар от надписа на надгробна плоча, намерена в село Кьомлен, Преславско, в типично тракийска и българска именна традиция превежда значението на името като "потомък на Ебар", тъй като синовете могли да приемат  имената на бащите си. Именно защото втората теза е съгласувана доказателствено с едно от малкото писмени тракийски свидетелства, бихме могли да приемем за напълно сигурна втората теория за името. Не е реалистично да приемем, че царят носи античното име на река Марица, тъй като вече е известно със сигурност, че Името Хебар или Хебър е лично тракийско име. Очевидно става въпрос, че Хебризелм е потомък на Ебар. Тъй като първоначално Хебризелм е пълномощник на Севт II, очевидно е също така, че той не е част от царската династия, а в последствие е придобил статута на монарх, поради държавни заслуги или узурпиране на престола. Аргумент в полза на това твърдение е факта, че той не оставя свои наследници на царската власт.
Наличието на характерно тракийско име Ебар категорично ни подсказва, че етимологията на името следва да се представя като "потомък на Ебар". Нещо повече, Хебризелм е потомъкът на аристократа Ебар, погребан в Кьолмен, като Ебар е засегнат с пряко обръщение в каменния надпис, а Хебризелм само косвено.

Много рядка монета на цар Хебризелм.

Друг важен аргумент за връзката на Хебризелм с Ебар, е че тракийското селище съществувало преди днешното село Кьолмен в периода 6-3 век пр.Хр. е влизало в състава на Одриската държава.

Тракийското селище Geistoi
Това изчезнало и все още неидентифицирано селище е известно от надпис на съд от колекция, притежавана от цар Котис : Kotyos ex Geistoi; Kotyos ex Sauthabas; Kerseblepto ex Ergikes. Очевидно става дума за различни занаятчийски центрове. Името на селището проихожда от  Geistas, което на тракийски означава желан, а в родителен падеж и със гръцка инскрипция названието е Geistoi.
Сведение за това къде се намира селището напълно липсват.