Не е морална помощта към Хаити, когато много хора в България гладуват и раково болните нямат пари за лекарства, а в случая с рак на гърдата, държавата не осигурява лекарството Херцептин.
Не е морално 60 % от населението да е безработно, да няма заетост, да има глад и да няма бюджетни пари за лекарства.
Как тогава ще помогнем реално и морално на Хаити? Може ли една бедна страна да помага на друга бедна страна? Това се питам и не знам кой какво мисли по въпроса. Не можеш да помагаш на другите, когато не можеш да помогнеш на своите. Всичко останало прилича на политически популизъм.
Все още не са възстановени изцяло жилищата на българите претърпели щети от наводненията.
Имаме достатъчно ровещи за смет, достатъчно болни, достатъчно нещастни - този тих ужас няма кой да спре. Те имат нужда тук и сега от помощите на правителството, а не е морално да се проявява светкавична загриженост на хората, на които вече Барак Обама помогна с една голяма помощ от 100 000 000. Европейския съюз на фона на кризата в икономиката изпрати 1000 000 евро. Пиар и популизъм, пиар и демагогия с човешките нещастия по света.
Изразявам загриженост за страдащите хора в Хаити, но като българин ме интересува как живее българина, кой му помага и как страда той. Всеки разумен човек знае, че би могъл да помогне, ако има реалната възможност, защото българите все още си помагат. 
Обясняват ни, че бюджетната пица е празна, че няма никакви пари в държавата и изведнъж изникват пари за помощи. Може би си имаме работа със фокусници или по-точно с медийни звезди.

az te podkrepqm napalno apolone

Мисля си ,че не си съвсем прав.Там не е останало тухла върху тухла ,огромен брой загинали ,ранени ,болни ,гладни.Да пази Господ да не ни се случва.ВИНАГИ ТРЯБВА да заделим нещо за този изпаднал в бедствие народ ,зощжтж ако ни се случи нещо/пак казвам да пази Господ/ на такива помощи ще се надяваме.Никъде няма гаранции против нещастието -то ни дебне на всяка крачка.Трябва да мислим за това .Не толерирам и това да се дават помощи на едно население ,което може но не иска да се изхранва от земята си защото го мързи и не желае да работи ,да полага труд , да се собразява със закона.Вярно е,че има и съзнателни граждани в невъзможност изпаднали поради една или друга причина ,които трябва да се обгрижват от държавата.За тях мисля винаги ще трябва да се намерят средства,но за паразитите-не съм съгласен.

българските граждани каквито и да са не са паразити. Дори безспорни дегенарати като алкохолици, бездебници и други(в думата дегенерат не могат да се вклчат бедстващите хора като бездомници и безработни) щом са българи трябва да се уважават, защото са част от българското общество.
Обикновено държава, която е по-богата от друга бедстваща такава, раздава помощи.

И понеже няма обществена реакция срещу такива помощи, правителството затова така лесно ги раздава. Ако обществото и общественото мнение бяха негатично изразени към подобни постъпки, никое правителство не би си позволило подобна постъпка. Така че грешката е във обществото. Неморално е да оставиш да бедстват своите сънародници като едни от най-бедните в Европа, да не откриваш нови работни места и да тръгнеш да се правиш на добродетелен из света с най-голямата парадност и почетност. Не разбирам подобен изкривен морал.

Да помагаш със собствени средства е едно да помагаш с чужди пари политика .

Исландия отказа 3,8 милиарда евро компенсации на британски и холандски вложители във фалиралата банка Icesave. Грешката в това сухо изречение е?! Че не Исландия, т.е. държавните й институции, а исландците го направиха.

Запалили червени факли пред дома на президента, думите на исландците бяха:
„Някой попита ли ни дали изобщо искаме да се спасяват тези банки?! Ако ги бяхте оставили да фалират, а не изкуствено да ги спасявате, щяхме да сме на същото положение като сега – в банкрут. С разликата, че нямаше да дължим 3,8 милиарда евро – половината ни брутен вътрешен продукт. Оставихте това решение на експертите -–същите хора, които се провалиха, рисковите играчи, заради които сме в това положение. А те не ни интересуват“.

Предисторията на този обществен гняв е, че след фалита на Icesave правителството решава да я одържави. Тази стъпка международно се приема добре, защото дава сигурност на чуждите инвеститори. Подсигурени, Великобритания и Холандия поемат де факто изгубените средства на гражданите си, след което ги търсят обратно от Исландия.

Петното в тази картина е, че Icesave e частна компания, дъщерна на голямата исландска банка Landsbanki. И когато частна фирма фалира, не трябва да се очаква правителството да я спасява. Икономически закон, който много общества явно забравиха през последните две години.

Видимо не и исландците.

Те дадоха реален обществен отговор на вечно нерешения спор докъде държавата може да навлиза в частни финансови компании. Или с други думи: трябва ли данъкоплатеца да плаща грешките на алчни и безотговорни банкери?!

В големите държави явно имаше достатъчно средства кризата (поне донякъде) да се парира и да не се усети толкова силно, колкото се очакваше.
Исландският проблем е сравнително по-тежък. На население малко по-малко от това на Пловдив дълг от 3,8 милиарда евро е доста. По-точно по 12 000 евро на човек. Включително старци, бебета и болни.

Но колкото и съотношението население–дългове в Исландия да е частен случай, общественото мнение по въпроса за спасяване на банки чрез данъкоплатци беше идентично навсякъде.

Колкото политици и икономисти да убеждаваха данъкоплатците си, че наливането на десетки милиарди от парите им е единственият изход от грозящия ги иначе финансов ужас, никой не им повярва. Защото се виждаше, че и те самите не са сигурни в това, което говорят. Иначе нямаше да се стигне дотук.

Но само исландците се опълчиха – като свалиха правителството си миналата година. А не само те са финансово толкова засегнати от кризата. Португалци, ирландци, гърци и испанци, всички клиширани като бунтуващи се народи, не го направиха. Имаше протести на места, на отделни работнически групи, но нищо толкова голямо.

Сега исландците показват зъби на част от великите сили. Много смел ход, предвид, че икономиката им е подобна на българската – почти никакво производство, а в сферата на услугите са заети около три четвърти от населението.

Погледнато така, ако се сбъдне заплахата на говорители от Лондон Исландия да бъде отстранена от международния финансов пазар, островната държава ще се върне там, откъдето е тръгнала – риболов.

И на самите исландци това им е ясно. Но продължават да отстояват мнението си. А най-важното на демокрацията е, че обществото може много. Стига да иска.

Ситуацията между Пловдив и Рейкявик е идентична с тази разлика, че всеки жител на Пловдив държи на света 5 000 евро

Споделям изказаното мнение в коментар 6 ,за съжаление хора мислещи по този начин са малко

тогава нещата са несравними.Смятам ,че може да се отдели нещо като помощ на бедстващите и това не е нито политика ,нито куртоазия ,а просто най-обикновена човещина.
Природните катаклизми са нещо независещо от нас и никой не е застрахован .Хората изпаднали в беда може да да най-мирните и най-добронамерените хора ,най- организираните и предпазливите и да им се случи и трябва да се помогне.
Всичко обаче което може да се прогнозира , управлява и контролира и поради некоректността на хората не става си е вече по тяхна вина .
Много трудно е да се намери вярното решение и някой да не се прави на засегнат.