Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2010 00:58 - Конкретни доказателства, че гръцкия език не е индоевропейски език
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1743 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 16.01.2010 07:12


Конкретно доказателство, че гръцкия език не е индоевропейски език

Старобългарският глагол живѫ, жити- живея се доближава до романските езици vivir на испански и vivere на италиански. Той е близък и с други европейски езици като  лит. gyti, латв. dzīt „оживявам“, староинд. jīvati, авест. ĵvaiti, лат. vīvō от ие. *gʷei-. 
За разлика от него старогръцкият βίομαι „живея“ е коренно различен от индоевропейските глаголи с това значение. Феноменално е как изследователите оценяват гръцкия език в лингвистичните класификации когато той е възможно най-дивергентния език в индоевропейското семейство от езици. Корените jiv и bio не принадлежат на една и съща надезикова група, а това е тенденцията за всеки гръцки морфемен корен.
Може да се каже, че старогръцкия език е лъжливо индоевропейски, тъй като в своето формиране и обогатяване той взема значително количество заемки от други съседни индоевропейски езици - пеласгийски, тракийски, дакийски, хетски, анатолийски.
Гръцкият език не е индоевропейски език поради несъвпаданите на корените на почти всички старогръцки думи с индоевропейските лексеми, което е главен критерий за неговата абсолютна дивергентност относно разпространението и развитието на индоевропейските езици и народи.
Старогръцкият е следствие от развитието на дорийският, а той се пренася в Гърция от мигриращи общности по море и не следва развитието по суша както индоевропейските езици.

В българския език думата къща има старобългарски произход, а думата дом навлиза от тракийското езиково наследство. Тази дума е запазена в тракийския ойконим на селището съствувало преди появата на съвременния град Одрин - Ускудама. Така това свидетелство засвидетелства таз типична индоевропейска дума в тракийския и в последствие в българския. На староиндийски думата дом също е сходна - damas. В българските диалекти е запазена думата дам за специфичното сематично означение на " дом за животни" или "стая за животни", а в някои краища на България, където постройките в миналото са се строяли със стая за животни и стая за стопаните, цялата постройка се нарича дам.  Тук считаме, че тракийската дума за дом е "дам" (dam). За сведение гръцката дума за дом е "ойкос", което както ясно личи не намира никакви общи белези с който и да било от индовропейските езици.
Същото можем да кажем и за думата "дума". На тракийски и готски тя е представена от думата doms, а на гръцки от думата лексе(λέξη). В действителност българският език е единственият език, който е запазил тази тракийска дума и тя няма връзки с нито един друг език. Отново думата лексе е несъотносима със семейството на индоевропейските езици. До такава степен лексикалната система на старогръцкия е далечна на индоевропейската, че е същинска наглост да се твърди обратното. Дори баският жив или по-скоро разконсервиран език е по-близък до индоевропейските езици, отколкото гръцкия.
В руският език за "дума" се употребява думата "слова", но за думата "мисля" се употребява думата "думать", което произлиза от готското "домс" - съждение.
В гръцкият език думата сто е хекато. Тя участва и в словосъчетанието хекатомба - голямо жертвоприношение на сто жертвени животни (бика). Думата хекато никак не се вмества нито кенто, нито в сатем езиците в делението кенто-сатем. Както унгарският и турският, така и гръцкия, коренно се различават от това деление на индоевропейските езици в Европа. Това е още един довод да считаме гръцкият език извън индоевропейското семейство.






Тагове:   strong,   Nothing,   single,


Гласувай:
2



1. анонимен - Писменост
19.07.2012 12:10
Дори писмеността му не е латинска
цитирай
2. apollon - Напълно съм съгласен
19.07.2012 12:14
Напълно съм съгласен
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14466444
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031