Димитър Георгиев- Даков

Един от символите в културата и митологията на Акад придобива приемственост в България за съставяне на нейите писмености. Подобно пренасяне от Акад е налице дори в Египет. Основен знак залегнал в някои от буквите в българската азбука е символа на върховния бог на акадците и вавилонците- Мардук. Той е изобразяван често със светкавици в ръцете, както и самият той е олицетворение на светлината. 
 От друга страна символа на бог Мардук, който той държи в ръцете си е абсолютно идентичен със знака на Тангра.
И двата символа имат дръжка със символиката за значението и ролята на божеството. Налице е символна приемственост между божествата, което напълно оправдава общите корени на индоевропейските езици и заимстванията на религиозни вярвания във всяка една епоха във връзка с политическата и демографска асимилация на отделните култури.
В кирилицата символа на буквата ж напълно отговаря на символа на Мардук. Буквата ж носи абзучното име живети и е представена от първата буква на глагола живея. Старобългарската форма на глагола е и жити. С тази буква започва и думата жито, която освен плода на растението пшеница, означава още "насъщен". Това не е никак напразна символност когато Мардук и Тангра са върховни богове и държат човешкия живот в ръцете си. Тази прилика може да се каже и за буквата щ от ранните форми на кирилицата и е един сравнително самобитен знак.
Не бихме могли в този аспект да кажем, че Кирил и Методий са абсолютни символни новатори в сътавянето на българските азбуки глаголица и кирилица, особено когато виждаме някои толкова древни символи така добре застъпени в тяхната творческа дейност около азбуката. Налице е тяхното символно заимстване от древни култури и писмености и най-вече руните на прабългарите. За жалост образците с оригиналните текстове, до които са имали достъп двамата книжовници, не са достигнали до наши дни.
Всичко това ни кара да мислим, че знанието за култовете на божествата, в митологиите на отделните народи съществуват редица закономерности. Боговете се взаимстват- те не се създават поради своето величие или се отхвърлят поради липсата на достатъчно величие.





Четвъртият ред от първата колона съдържа идентичен знак с този на Мардук.

Двата варианта на буквите х от прабългарските руни и символ номер 132 отговарят на символа на Мардук




Особен интерес предизвикват приликите на шестлъчевите звезди по китките на ръцете със звездите от печатите на хан Тервел:

видна е дори графичната прилика на отделните елементи.

Същата тази звезда се вижда и върху снаряжението на български бойци.

Интересни паралели.
Руните от работата на Л. Дончева-Петкова ли са?

не Спари
радвам се, че ти е интересна тема и изразяваш мнението си публично на фона на твоята позиционна сдържаност спрямо моите постинги - което е и знак на внимание и уважение, и скромност по рождение очевидно.

откъде е таблицата, защото доста от буквите ги има и в гръцката писменост

И двата символа са типични за българите и могат да се открият и в народните традиции например. Дори в Русия шестолъчната звезда, като фигура в шевиците, носи названието "болгарский крестик", което е показателно за първичните й носители. А преки български паралели с Шумер и Акад, дори и с Египет има още немалко, стига някой да ги потърси. За съжаление, поради налаганата доскоро погрешна теория за прабългарския примитивен произход, в тази посока никак не се е търсило. В днешно време като че ли има раздвижване, но все още на българите им е трудно да повярват, че са нещо повече от втълпяваните им доскоро стереотипи. Свободата на словото и свободният достъп до информация обаче, са велика сила, така че обикновените българи започваме сами да откриваме кои сме, въпреки продължаващите яростни опити да ни се представи черното за бяло.

Аз съм тих и хрисим човек Аполоне, но сдържаността ми спрямо постингите ти се дължи на липса на време.
Понякога една дискусия отнема часове.

ок

Много интересно, ако не е някаква новост : 1) Посоченият знак на Тангра е стилизиран на герба на Украина и според не малко мнения е известен като знак (герб) на рода Дуло. 2) Твърдите, че българите имат Бог Тангра - бихте ли посочили поне един известен Ви извор за това (изключвам посоченото от чл.кор. Веселин Бешевлиев - ТАННГРАН) Спомнете си - канасубиги Омуртаг посочва , че боговете на българите Слънцето и Луната са им помогнали да победят ромеите, а бога на ромеите не е могъл да им се противопоставят. 3) Какви новатори са св.св.Кирил и Методий в съставянето на кирилица? Къде в глаголицата (в коя буква) видяхте този знак? 4) Звездата на щита на война не е шестолъчна, а седмолъчна - традиционна за тогавашните религиозни представи - седемте звезди - Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. С удоволствие бих се запознал с отговора Ви. Предварително благодаря.

Никъде в постинга не е казано, че Тангра е блъгарски или старобългарски бог, за да правите подобни заключения.
Никъде стилизацията не е сигурен белег за прилика.
Никъде не е казано, че Крил и Методий са новатора, а се намеква за обратното.
В глаголицата буквата А е точно отражение на знака на Тангра в обърнат вид.
И шест, и седемлъчевите звезди са отбелязани върху ръкавите на акадския Мардук.
Мисля че бях напълно изчерпателен на фона на вашата анонимност.

Би трябвало да сте доволен от отговора - постарах е да бъда изчерпателен :)

феноменална статия

феноменална статия.
С много изчистена линия, без противоречия и залитания в едни или други грандомански заключения или сравнения

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/01/13/analiz-na-znaka-na-nebeto-i-shodstvata-mu-s-glagolicheskata-.471731