Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2010 14:58 - Произход на видовете имена за господари.
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1380 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.01.2010 15:34




Ние не знаем защо сме гостоприемни като народ и нация. Не можем дори да си го обясним. Просто сме такива. Сега в тези модерни времена сме на път изцяло от отхвърлим и забравим древните навици, които прадедите ни са имали и които са вкоренени в нас. Както човек може да бъде гост, така и Бог може да бъде гост в дома ни и трапезата ни. Поради тази причина негостоприемството и лошото отношение към госта са били считани като осквернение на дълбоките религиозни вярвания. Това е видно от думите на двама прабългарски владетели Омуртаг и Пресиян, които възнегодували срещу нравите на ромеите, които уж били християни, а постъпките им били лъжливи, скверни и непочтени далеч повече, отколкото на самите езичници. Може би защото ромеите освен, че били християни носели традициите и продажността на римляните и на продажните им императори, а за римските императорски чудовища са писани такива ужасни неща, които няма смисъл да повтаряме, но едно е сигурно - тази морална поквара на римските императори не е могла да не бъде израз на общата морална деградация на римското общество. Също както символа на Колизеума е отразявал безумната жестокост на римските граждани, по същия начин техните императори и обществения елит бил склонен на предателства и убийства с лекотата, с която сутрин се поздравявали по улиците.
Нека да продължим с традициите на българите в древността и до ден днешен.
Отношението към госта било идентично към отношението към божество - благопожеланието на госта било желание на свободната воля и от там послание към божието провидение, воля и милост. Свободната воля на Бог също била поставена в символ на гост на домашното огнище на стопанина.
Важно в етимологичен план е, че думите гост и Господ са свързани.
Без съмнение старабългарската дума Господ произлиза от думата господар. Когато една нация падала под чуждо владичество, тоа била самата воля на Господ и покореното общество било длъжно да се подчини.
В старобългарският език основните етимологични значения на думата Господ са всевишен, всесилен, всеможещ. Господар произлиза от индоевропейските думи ghost и potis - можещия, силния чужденец (гост). С други думи насилникът, поробителят и гостът имали едно и също проявление в смисъла на "чужденец".
От индоевропейската дума потис- можещ, потентен произлизат и други думи за господари. Така например произлиза индийската дума за господар на стоте - сатапати, на владетел или господар на обраст ksatrapati, чиято съкратена форма е известна и в българския език за голям индийски владетел - сатрап. Тази титла е известна още в Персия и Пакистан.
Индоевропейски и вероятно персийски е произхода на заемката в старогръцкия език δεσπότης. Деспот произлиза отиндоевропейското словосъчетание dams-potis, което се превежда като "владетел на домовете" или като регионален, местен владетел. В гръцкия език dams-potis се преобразува в  dems-potis.    


Тагове:   нация,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14464820
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031