Вземането на решения винаги зависи от изходните условия
и от качествата, заложени като дарба в ръководителя
на процеса на управление.

Качеството на взетите решения зависи от опита
и стереотипите на мислене. Първа стъпка е създаване
на варианти на решенията, от което с метода на дървото
на решенията могат да се йерархират, подредят и степенуват
отделните видове решения. Мениджърът с цел по-сигурно
и стабилно поведение на търговските пазари може да прибегне
до вземане на групови колективни решения, с което
отговорността се разпределя върху целия ръководен
персонал, а възможността за по-успешни решения и по-голяма
степен на правилен избор се повишава. При силна мотивация,
богат опит и интелектуални умения от страна на мениджъра,
той може да прибегне до метода на брейнстормирга за
светкавично намира на изход от затрудненията и фирменото
си поведение, използвайки кръглата маса и заседанията на
ръководния си персонал. Накрая е необходима селекцията и
избора да бъде направена от пряко отговарящия за
доходоносността и материалните активи на дружеството –
управителя. Качествата силна мотивация, богат опит и
интелектуални умения от страна на мениджъра, са му
необходими, тъй като неговите колеги нямат правото да
критикуват другите мнения и решения, а само своето
собствено, в резултат на което мениджъра се явява
едновременн селектор и утвърдител на бързите предложения
за решение и изход от разглежданата ситуация. При висока
степен на самостоятелност на мениджъра той може да се
възползва от метода на монобрейнсторминга. При метода
Делфи е нужно взетото решение да бъде разтълкувано,
защитено и изведено, както от източника на неговото
предлагане, така и всичките му колеги.

Както в процедирането на самата наука психология, удачния и
успял мениджър може с лекота да отчита степента на
внимание на своите служители чрез въпросните пособени
по-горе ситуации за вземане на решения, както и да борави
със същите методи, с каквито психологията инструментира,
обследвайки психичното. В този смисъл успешния мениджър е
добър обсерватор, добър аналитик, добър дедуктивно-
индуктивен интелект и случаите когато достъпните му методи
не са достатъчно всеобхватни, той разчита на експеримента,
за да утвърди всеки детайл на сложна схема, която управлява
в синхрон и хармония.

Той може с лекота да включи и експеримента при неговите
служители чрез сбор от инструменти на външна компания за
наблюдение и оценка на персонала по изпълнение на
предприетите решения. Стандартизацията на експеримента
уверява мениджъра в реализиране на производствените
параметри и дългосрочни решения.

Възгледите за управлението на хората в организациите от 1970 насам:

В актуален днешен момент дилемите дали да бъде рационална или социална една организация, зависи изцяло от ръководния манталитет на мениджъра. Поддържайки отворен и социален климат на управление мениджъра гарантира максимална ефективност и реализация на взетите, контролирани от него самия решения. И когато мисленето на управленеца е практично, гъвкаво, дискурсивно обосновано, интуитиво-евристично, на базата на опита и предопита, гаранцията за успех е реална.

Гарднър въвежда понятието "спектър на интелигентността", която включва различни полета: вербална съставка; математико-логически наклонности; пространствено мислене; кинестетически способности; музикалност

•  умения за междуличностно общуване (интерперсонална интелигентност)

•  интрапсихичен капацитет (вътрешно задоволство, хармония между начин на съществуване и психическо състояние)

Последната съставка в спектъра се разглежда от някои психолози като най-важното човешко психологическо и житейско умение, изразяващо се в „способността да намираш утеха”.

Между понятията ефективно и рационално вече не се поставя знак за равенство. Интелектуалните способности не са единствените, които имат значение за добрата професионална реализация. В организациите, в труда и в деловата сфера все по-силно се изтъква ролята на емоциите и емоционалните умения.

Някои автори считат, че „традиционната” интелигентност допринася само с 20% за успеха на човека.

Ако приемем, че в стратегията за разрешаване на проблем има три стъпки: 1.Описание на проблема, или събиране на факти; 2. Решаване на проблема, или предлагане на теоретично решение на основа на фактите; 3. Приложение на решението, или откриване на начин да приложим избраното решение на практика; то първите две стъпки са свързани с логическото мислене, а третата стъпка изисква повече емоционална интелигентност.

Развитието на идеите за емоционалната интелигентност е достигнало до общоприеманата и практически значима теза, че емоционалните способности също могат да се усвояват и развиват, както и интелектуалните способности.

В психологическата наука днес се разглежда като предразсъдък разбирането, че емоционалните способности са в по-голяма степен биологически предопределени и изцяло програмирани от ранната детска възраст.

Теориите за EQ се използват като теоретична база за програми за превантивно обучение в емоционална и комуникативна компетентност. В тези програми специално се акцентира върху важния проблем: как да се активира способността за утеха на деловия човек?
Може ли човек да противодейства на депресивните състояния и на другите емоционални дразнители, активиращи се в организационна и трудова среда? По време на обучението си под ръководството на треньори-психолози, курсистите придобиват знания и умения, които им помагат: да опознаят и управляват емоциите си; да променят нагласите си; да придобият положителна самооценка и гъвкавост на Его-то; да се справят със стреса, тревожността и гнева; да се освободят от миналото; да се освободят от предразсъдъците и „грешните” истини; да изготвят и прилагат стратегии за промяна; да се самоконтролират; да общуват словесно; да мислят позитивно; да творят.

Емоционалното здраве е устойчиво изграден начин на адекватно реагиране на събитията и ситуациите, благодарение на което преобладаващите положителни емоции стимулират функционирането на организма, а въздействието на отрицателните е сведено до минимум. Например сред главните физиологични промени при преживяване на щастие е повишената активност на определени мозъчни структури, които увеличават притока на енергия към мозъка, усещането за спокойствие и сигурност, както и по-бързото възстановяване на отделни органи и системи от увреждания или нарушени функции. От своя страна преживяванията на любов, нежност, сексуална удовлетвореност активират парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, характеризиращи се с реакция на релаксация, общо спокойствие, на спокойствие и удовлетвореност и предразположение към сътрудничество. Обратно при страх кръвта се оттича към големите скелетни мускули (реакция “бори се или бягай”) а се оттегля от лицето (пребледняване).

Разбира се не винаги гневът е с неблагоприятни последици за физическото и емоционалното здраве.

Коментирайки здравословния гняв с думите “като онова рядко умение да се разгневиш на уместния човек, в уместната степен, в уместното време, за уместната цел и по уместния начин” всъщност Аристотел дава и една от най-уместните дефиниции за емоционална интелигентност. Така че проблемът не е в емоционалността, а в нейната адекватност, която в психофизиологичен план се определя от гъвкавостта и степента на разклоненост на мозъчните вериги и рефлексните дъги. За нормално емоционално здраве може да се говори когато чувства като страх, щастие, скръб, гняв имат адекватен израз, адекватни са на реалностите на живота и реалната величина на дразнителя, запазване самообладание и хладнокръвие когато очакваното не стане или се случат неочаквани неприятни събития.

Изследването на емоционалната интелигентност на фона на съвременното ниво на развитие на науката и технологиите, е съвсем актуално защото твърде голямо значение се придава на чисто рационалното – на онова което се измерва с IQ (коефициент на интелигентност) в човешкия живот. Но за добро или за зло интелектът няма думата, когато говорят емоциите. От друга страна обаче, колкото по-обективно и стратегическо е мисленето, толкова по-често прогнозите се сбъдват и толкова по-рядко се случват психотравмиращите ситуации. Това е и основата на умението да се харесваме такива каквито сме, т.е. да пребиваваме в своята автентичност, умението за което се дискутира в рамките на темата за духовното здраве.

Вътрешното единство и противоречие между рационалното и емоционалното у човека е аналог на по-общоприетото и популярно противопоставяне между “сърце” и “глава”. При отношението рационално/емоционално се наблюдава тясна взаимовръзка. Двата типа съзнание – емоционалното и рационалното действат в устойчива хармония през повечето време. На базата на това психофизиологично функционално взаимодействие се базират всички тренировъчни системи, както тези от дълбока древност (индийски, китайски, египетски и др.) така и съвременните – при подготовката на спортисти, пилоти, космонавти, рейнджъри, разузнавачи и други. Чрез които те придобиват необходимите им личностни и професионални умения. Тези умения могат да се отнесат в следните 4 насоки.

1. Разбиране на собствените емоции.

Неспособността да забележим истинските си чувства ни оставя подвластни на техния произвол. Хората, които са наясно с чувствата си и са непротиворечиви относно решенията в личния си живот – от това за кого да се оженят, до работата, с която да се заемат, подреждат по-добре живота си.

2. Управление на собствените емоции.

Умението за контрол над емоциите и тяхната адекватност е способност, която ако не е природно дадена, може да се постигне върху вече изградена съзнателно-волева сфера. Като се има предвид че материален носител на волята са пирамидните клетки в мозъка, управляващи скелетната мускулатура, силата на волята е въпрос на телесна самодисциплина. При още по усърден стремеж обект на тренинг са и мускулите с двойна инервация (дихателни, коремни и лицеви) които се управляват от центрове в мозъка близки до “териториите” на емоциите. По този начин се постигат висшите етапи на емоционалния самоконтрол – способността за отлагане на възнаграждението и потискане на най-дълбочинните импулси. Това води до естествено и непринудено “сливане с потока” на ставащите събития, т.е. те действат заради самото действие. Показателни в това отношение са експериментите на Уолтър Мичъл от Станфордския университет с групи за предучилищна възраст продължили с децата от тяхната 4 годишна възраст, до дипломирането им в гимназията. На децата от групата се предоставят сладкиши. Условието е: децата, които веднага искат да опитат, получават само един; онези от тях обаче които устоят на изкушението в продължение на 15 мин. и едва след това ги опитат – получават два. Диагностичната стойност на овладяването на моментния импулс става очевидна петнайсет или двайсет години по-късно, когато тези деца са вече зрели хора. Социалните различия между импулсивните деца и онези, които успяват да отложат удоволствието са крещящи. Съумелите да устоят на изкушението по-късно като зрели хора са социално по-компетентни, по-ефективни като личности, способни да отстояват интересите си и по-добре да се справят с фрустрациите в живота. В по-малка степен са склонни да загубят самообладание, да се парализират или отстъпят стресова ситуация, да се разколебаят или дезорганизират под натиск. Това са хора себеуверени и решителни, сигурни и надеждни. След повече от десетилетие са все така склонни да отложат наградата, за да постигнат целта си. Една трета от децата неустояли на сладкиша не могат да се похвалят с тези качества. Присъща за тях е по-малката устойчивост към психотравмиращи ситуации, странят от социални контакти, проявяват нерешителност, огъват се или се парализират при стрес, склонни са към ревност и завист.

3. Разпознаване на емоциите на другите.

Емпатията е способност да се долавят най-неуловимите емоционални сигнали излъчвани от другите, които подсказват нуждите или желанията им. Индивидите имащи тази способност са с висок коефициент на желаност от другите в групата. Обратно, хората които трудно се вграждат в една или друга социална група са емоционално глухи, трудно долавят невербалните послания на останалите.

4. Контрол над взаимоотношенията.

Изкуството на взаимоотношенията до голяма степен е умение за управление на емоциите у другите. Това са способности, които гарантират ефективността в междуличностните взаимоотношения.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Gardner, H. (1983). Frames of mind. New York: Basic Books.
2. Smith, M. K. (2002) "Howard Gardner and multiple intelligences", the encyclopedia of informal education, Downloaded from http://www.infed.org/thinkers/gardner.htm on October 31, 2005.
това е втора част от "Психология на управлението"