Димитър Георгиев - Даков
Дали всички тракийски племена са говарили един език? Към кои езици принадлежи тракийският език? Към кои езици тпринадлежи, така наречения гръцки език, който дава имената на много думи,които ползваме и сега?

Удителното в тракийската племенна общност е, че всяко племе има различно и самобитно наречие, всяко племе има свои собствени особености и божествени култове и дори своя собствена религиозна доктрина, различна от тази на съседните му племена. Дълбоката политическа, религиозна и езикова независимост  на отделните тракийски племена, подчинена в крайна сметка на обобщаващите рамки на тракийската народностна принадлежност, наред с автохтонното поселение и пъстрата географска изолация, ни показват свободомислие, което рядко можем да срещнем в други, далеч по авторитарни и тиранични култури. Този извод се налага още повече когато изтъкваме, факта, че тракийските език е едно от най-древните разклонения на индоевропейското езиково семейство. Лексикалното богатство за думи като град, вода, граница, са само едно от ярките доказателства за подобна либералност на нравите, културата и религията. Ако логично приемем, че днешния български етнос е закономерен носител на тракийското езиково наследство, в каквато посока вървят и моите лингвистични търсения, би следвало да мислим, че богатствотона българския език е пряко последствие от наследеното богатство на тракийските говорни традиции и наречия. Нещо повече, можем да твърдим, че диалектичните езикови особености в отделните райони на България са залегнали още в развитието и еволюцията на тракийските говорни наречия.
Може би абстрактните описания на тракийската свободолюбивост не могат да се обрисуват с подобна абстрактна словестност и е необходим ярък пример. Освен, че при някои премена като беси, сатри и дентелети бог Сабазий е върховно божество, той е и бог на свободата. Това няма да го срещнете в никоя друга европейска или азианска религиозна доктрина и може би е феномен в цялата човешка история. Именно защото божественият култ "задължава", но не "освобождава". 
И не на последно място можем да изтъкнем сравнението и колосалните различия  между древната цивилизация на Индия и древната цивилизация на траките. Ако индийското общество е поробено и задушено от концепцията на кастовото разделения, това не е нито политическата, нито религиозната визия за древния тракиец. Така стигаме до култ свободата при тракиеца и пълната липса на свобода при индиеца.В религиозен план има още повече от какво да се изненадаме. Отделните тракийски племена разделят своите схващания за безсмъртие - едните вярват в безсмъртие и презират земния живот, други племена описани от античните историци се разват на веселие, охолство и радостите на земния живот - две коренно противоречиви религиозни тенденции. А ако прибавим и политическият либерализъм, в който приближени или роднини на царя, могат да станат съвладетели в лицето на така наречените парадинасти, тогава управлението на траките може да ни стори хаотично. Всъщност това съвсем не е така. Проблемите около завземането на царско-жреческата власт стоят пред всяка една власт и във всяко едно общество  и са актуални включително и до ден днешен в политическите системи на света.
Идваме до простото разрешение на най-подлата измама в човешката история. Ако извадим лексикалното богатство на гръцкия език от езиковия запад на старогръцкия, ще се окаже, че 60 процента от лексикалния запас на езика е образуван от заемки. Тъй като при езиците нито е морално, нито е научно обосновано да се говори за кражба, а само за заемане, би трябвало науката да изясни дали гръцкия е индоевропейски език. След аритметиката по изваждане на лексикалните системи на новогръцкия и старогръцкия, се вижда, че старогръцкия език въобще не принадлежи към индоевропейските езици, а именно той следва да бъде квалифицируем. Така достигнахме до идеята, че съвременните учени причисляват гръцкия като индоевропейски не по неговия произход, а по неговите заети от други езици лексеми.
При това днешните учени приемат тракийския за мъртъв език, изчезнал безследно точно след като траките 300 години са под римско и 300 години под ромейско робство. Ето защо ако трябва да търсим кое е най-тъмното управление в човешката история, бихме могли спокойно да дадем пример с това на ромейските управници, заради което и тяхната империя закономерно е отнесена от историята за вечни времена.