Изключително подло е да се твърди, че един език, който в продължение на десетилетия е захранвал с лексеми гръцки език и който и до ден днешен участва в езиковото богатство на българския език.
В днешен аспект мога без съмнение да изграждам своята лична теория, бе без предварителното формиране на българския език не би имало българска държава. А това формиране на българския език не става нито преди 681 година, нито по времето на основаването на Аспарухова България, а цели 9 столетия преди това по земите на Крайдунавието. Ето защо не бива да ни учудва, че нашата историография като с нож е одрязала териториите  времето, в които нашата държава възниква от териториите и времето, в което нашата език и етнос се формират. Ако това не беше така, българският етнос не само не би победил враговете си, но щеше да бъде олицетворение на Вавилонския епос.
Българският съвременен език се формира на североизток от устието на река Дунав и неговото формиране е предшествествало с около 9-10 столетия формирането на държавата на Аспарух.
Аспарух не прави чудеса и не налага на народите под неговото знаме да обединяват езиците си. Това става естествено под напора на историческите реалности. Не е в никакъв случай в резултат на доминиране, подтискане или насилствено усвояване на езикове елементи, а на естествено протекла културна и езикова фузия между народи с обща събда. Общото им съжителство се е извършило под влияние на конкретни политически обстоятелства свръзани с доминирането на римляни и ромеи.