Обичайното становище, че събота произлиза от еврейското шабат, не отговаря на истината, а точно обратно, шабат произлиза от българската събота. Тъй като в съботния ден не се работи, той е обвързан с празненства, чествания и пирове. В българският език името е вземо от аналогията с тракийската дума сабада(сабади), която значи свобода, свободен. Очевидно това е думата влязла в основата на името на бог Сабадий, Сабазий. Той е небесния бог баща при фригийците и траките. По произход е трако-фриго-малоазийско божество. Името произлиза от сливането на думите Sabadi и Zios(Zeus, Dius - бог). Поради тази причина са и двата най-разпространени варианта на името му - Sabazios и Sabadius, които вероятно закономерно са претърпели елинистично и римско влияние. В превод името на бога означава бог на небето, "бог на свободата" и в пантеона на траките е върховно божество. Божеството Сабазий е допълвало непрекъснато своя божествен култ и последствие е бил олицетворяван със Зевс и Дионисий едновременно. В сложната връзка между Зевс и Дионис, отразена от митът за Загрей и нейната орфическа връзка, Загрей се явява пряк епитет и на Сабазий. 
Ето защо в сребърната плочка на Сабазий виждаме образите на змиите, към които той е неуязвим и които са символ на Персефона - едно обединение на култа към Персефона и Сабазий, чрез епитета на Сабазий, Загрей. С други думи в сложната митологична игра виждаме ролята на Сабазий и въплъщението му като Зевс, оплождащ Персефона, от която се ражда Загрей, олицетворение на своя баща Сабазий - ясно личи безсмъртната доктрина на траките.
Разпространението на култа към Сабазий в Мала Азия вероятно е стигнало и до евреите, чиято културна приемственост по късно припознала взаимстваното божество Сабазий с култа на Йехова Саваот.
Ето как съботата има по-скоро тракийски, отколкото израелски или еврейски произход.
В пълен унисон шестия ден от седмицата като ден навърховния бог Сатурн се транспонирала по земите на траките като шестия ден на Сабазий - тракийския върховен бог. Така събота е Saturday при англичаните, а при българите е просто събота от Сабадий или Сабазий. Култът на Сабадий към виното, пиршествата и празниците, напълно кореспондирал със съдържанието на съботния ден от седмицата.


Образът на Сабазий разкрива обединението на  култовете на Зевс и Персефона, на Асклепий, Дионис, Загрей. Хапещите змии по тялото на божеството не го уязвяват.

Съгласен съм с разсъжденията ти. Логични са. Съботата, обаче е седми ден, затова е свободен и почивен. Не е случайна и връзката с библейската заповед на Бог - да пазим съботата, тъй като това е същия Бог, който са почитали траките/Българи. И дори са имали пророчества и обещания да дойде Спасител - Дион Исус (Дионисус).

намирам своите разсъждения за глупави